Проф. Георги Фотев*
Модерният човек се ражда в празнотата. След смъртта на Бога. Празнотата идва след като човек в сърцето си убива Бог. Времето става господар на живота. То е бягство от нищото към нищото.
Природата на човека е дуалистична. Две начала в Едно същество. Човешко и божествено начало. Тленна и нетленна природа. Душевно-духовно и телесно. Естествено и свръхестествено в Едно. Видимо и невидимо. Съществуващото е екзистенция, която е непостижима в безброй определения, както Бог е отвъд всяко човешко определение.
Покореният от неспирния бяг на времето човек е повърхностен. И може би става все по-повърхностен. Думи, думи, думи… Празни думи. Казват „Христос Воскресе“ и отговарят „Воистину Воскресе“. Но какво означава това? Времето трябва да спре. Това иска дълбочинната мисъл. Времето спира в преживяването на пълнотата.
Възкръсва духът на човека, божественото в човешката природа!
Времето на тленната човешка природа изтича.
Прекрасното полита във вечното.
Грозното остава в нищото, в безсмисленото: смъртта е абсолютно лишена от смисъл.
* Текстът е публикуван на страницата във Фейсбук на автора