Владимир Миленски
През юни 2018 година правихме същата сметка за двама загинали български военни пилоти, тогава на хеликоптер. И тогава ушите и на министерството и на ВВС бяха пълни с ушна корупционна кал. Тогава същият министър Каракачанов каза, че падналият хеликоптер е минал през ремонт, а пилотите са били много опитни – разбирайте, техниката е изправна, пилотите са „асове“.
Само дето пилотите ни загинаха, а машината изгоря.
Когато загине български войн – бил той пилот, моряк или пехотинец, всяко българско семейство губи свой син. Затова е задължително да се вгледаме във фактите и да намерим причината за тази загуба, за да не я повтаряме.
За цялата си 25-годишна кариера майор Валентин Терзиев е налетял всичко 709 часа! Да повторим: за 25 летателни години, на различни самолети, е
успял да натрупа едва 709 часа
Стандартите за военни пилоти предполагат това да се постига за 4 години, но за българския пилот са били нужни цели 25 години! Това прави по-малко от 30 часа на година при стандарт поне 180. Да, той беше един от най-добрите, но сравнен с масата останали, които летят едва по три, пет или десет часа на година. А някои и още по-малко – 1 час – колкото да вземат пилотска добавка към заплатата. Това, последното пък се нарича
институционализирана корупция
Законово уредена небоеспособност.
Цинично е да наричаме тези наши пилоти „въздушни асове“, защото тях не можем да излъжем – заставайки до колегите си от съюзните ни армии, те не се чувстват комфортно със своите трийсетина часа на година и 709 – към края на летателната си кариера. А и пилотите не си правят илюзии по отношение на собствената подготовка, защото във въздуха го усещат, а за грешки плащат със живота си. За разлика от всички, които ходим по земята и обикновено имаме право на „втори опит“. Така че, това „ас“, пилотите знаят, че не е вярно. Излиза, че ако го казваме, то е или за да лъжем гузната си съвест, или за да излъжем обществото и да се оневиним за многогодишния провал на ръководството и мениджмънта на отбраната и въоръжените сили, за „дупките“ в бойната им подготовка – тази дежурна жертва на корупцията в управлението на отбраната.
Защото е “дежурна” ли? Ами, защото е най-лесно да се скрие измамата – никой не си дава ясна сметка колко недостатъчно тренира и стреля нашата армия. Просто защото още няма война. А на ученията се устройва
ден за показен „театър“
от който никой нищо не разбира. Ако и министърът лично постреля урбулешката с някоя картечница, за да поласкае с патриотична съпричастност войската, мнозина в обществото лесно се подвеждат… Докато не падне самолет и не загине пилот. Защото във въздуха „показухи“ не минават и само смелост не е достатъчна. Трябват ежедневни тренировки. Трябва да се лети.
Разследването най-вероятно ще стигне до извода, че всички нормативни документи са спазени, от което ще излезе, че сме направили норма пилотите ни да загиват в мирно време.
Дори в нормативната база сме един отворен “учебник по корупция”.
А майор Терзиев е поредната жертва, която убихме пред олтара на корупцията в нашата държава. Кой ще бъде следващият?