Все още обаче е твърде рано да се радваме. Спадът се дължи не само на това, че промишлените предприятия намаляват термостатите, но и на затварянето на заводи, които може би никога няма да бъдат отворени отново.
И макар че по-ниското потребление на енергия помага на Европа да преодолее кризата, предизвикана от войната в Украйна и съкращаването на доставките от страна на Москва, ръководители, икономисти и бизнес групи предупреждават, че индустриалната база на континета може да се окаже силно отслабена, ако високите разходи за енергия се запазят.
Енергоемките отрасли, като производство на алуминий, торове и химикали, са изложени на риск от трайно преместване на производството в места, където има много по-евтина енергия, като например САЩ.
Въпреки че необичайно топлият октомври и прогнозите за мека зима допринесоха за понижаване на цените, природният газ в САЩ все още струва около една пета от цената, която плащат компаниите в Европа.
"Много компании просто прекратяват производството си", заяви Патрик Ламерс, член на управителния съвет на компанията за комунални услуги E.ON (EONGn.DE) на конференция в Лондон миналия месец. "Това може да доведе до много бърза деиндустриализация на Европа", добави той.
Еврозоната този месец достигна най-слабото си ниво от май 2020 г., което сигнализира, че Европа се насочва към рецесия.
По оценки на Международната агенция по енергетика търсенето на промишлен газ в Европа е намаляло с 25% през третото тримесечие спрямо година по-рано. Анализаторите твърдят, че зад спада е трябвало да стоят широко разпространени спирания на производства, тъй като само повишаването на ефективността не би довело до такива икономии.
"Правим всичко възможно, за да предотвратим намаляването на промишлената дейност", заяви говорител на Европейската комисия в имейл.
Но когато времето стане по-студено и домакинствата увеличат отоплението, индустриалният сектор ще бъде първият, който ще се сблъска със съкращения в случай на недостиг, предупреждават икономистите.
От десетилетия европейската промишленост премества производството си в места с по-евтина работна ръка и по-ниски други разходи, но енергийната криза ускорява този процес.
"Ако цените на енергията останат толкова високи, че част от европейската индустрия стане структурно неконкурентоспособна, фабриките ще затворят и ще се преместят в САЩ, където има изобилие от евтина шистова енергия", казва Даниел Крал, старши икономист в Oxford Economics.
ТТърговските данни, събрани от Ройтерс, показват, че всичките девет цинкови металургични завода в ЕС са намалили или спрели производството, което е било заменено с внос от Китай, Казахстан, Турция и Русия.
Повторното отваряне на алуминиев завод струва до 400 млн. евро (394 млн. долара) и е малко вероятно предвид несигурните икономически перспективи в Европа, заяви Крис Херон от индустриалната асоциация Eurometaux.
"Исторически погледнато, когато тези временни затваряния се случват, те водят до постоянни затваряния", добави той.
Усилията на Запада да осигури доставки не само на енергия, но и на ключови минерали, използвани в електромобилите и инфраструктурата за възобновяеми източници, също са изложени на риск от високите цени на енергията.
Очаква се в началото на следващата година Брюксел да предложи ново законодателство - Европейски закон за критичните суровини - за създаване на запаси от минерали и суровини, необходими при прехода към зелена икономика, като литий, боксит, никел и редкоземни елементи./БГНЕС, Ройтерс