Епископ Йоан: По нареждане от Кремъл Сакскобургготски и Филчев убиха алтернативния синод на Пимен

Руският прокурор Чайка в прав текст ми каза, че няма да съм игумен на Роженския манастир, ако не застана на тяхна страна

Епископ Йоан

Епископ Йоан

Симеон проведе операция „Расо“, защото ставаше дума за за оцеляването на династията му - Синодът на Максим тайно миропомаза  децата му

Чрез БПЦ бяха изпрани много червени пари на Луканов, други прехвърлиха в руски банки, Кирил Гундяев ги контролира, казва пред Faktor.bg духовникът

През юли се навършиха 20 години от операция „Расо“ и ликвидирането на алтернативния Синод на Пимен. За премълчаните истини от този преломен момент в църковната ни история разговаряме с владика Йоан,  бивш игумен на Роженския манастир

Интервю на Стойко Стоянов

-  Ваше Преосвещенство , през юли се навършиха 20 години от един от най-позорните епизоди в историята на БПЦ - провеждането на операция „Расо“, при която с насилие представителите на Алтернативния синод на дядо Пимен бяха изгонени от църкви и манастири, а синодът на Максим бе обявен като единствен, каква е оценката ви за тези събития две десетилетия по-късно?

-  Времето отмина безжалостно бързо, така изминаха  неусетно и тези  двадесет мъченически, тягостни години без Църковен Събор. Това бяха репресивни църковни години. Вина за тях имаме всички - и Църква, и Държавата.

Операция „Расо“ не постигна всъщност нищо добро и полезно за България. Разглеждам случилото се единствено през националния интерес. 20 години по-късно нито Църквата е по-единна и по-авторитетна в обществото, нито пък е по-независима от чужди, разбирайте руски интереси. Инак някои хора доста се облажиха от тази наказателна акция. Тя бе представена като възможност за единение на духовенството, но нищо такова не се случи. Юли 2004 години остава един от най-мрачните в новата ни история.

Всичко стана много подло – рано сутринта  на 21 юли полиция, жандармерия, прокурори, ръководени от Никола Филчев, изпратени от правителството на НДСВ и Симеон Сакскобурготски  нападнаха храмове и манастири, управлявани от синода на Дядо Пимен, наречен алтернативен. Свещеници и монаси, вярващи бяха бити, влачени по земята, малтретирани,  а в Благоевградско се стигна дори до убийството на отец Стефан Камберов. С  насилие и репресии бе наложен да съществува само синодът на Максим, тоест синодът на БКП. А  реално Пимен бе обявен за патриарх. България наистина се оказа с двама патриарси, което не е добро за православието, но това бе историческата реалност – страната се очистваше от 45 години комунизъм и атеизъм. Казвам, че операция „Расо“ бе подла и мръсна, защото съвсем неочаквано беше сложен чрез насилие край на разговори и преговори за единение и решаване на църковния проблем, но от държавата, а не от духовенство и вярващи.

- Припомнете – каква беше идеята за създаване на втори Синод, защо беше насаден толкова страх, ако Пимен поеме БПЦ?

- Целта беше основно една, но тогава сякаш не се виждаше така ясно - да се очисти Църквата от руско влияние,  от комунистическото влияние. Нищо българско нямаше в нашата Църква по времето на Максим. Навсякъде се виждаше московското присъствие. Така се стигна до московски и български Синод. Тогава поляризацията беше силна – на комунисти и демократи, а хората дори ги наричаха „синия“ и „червения“ Синод.

- Дайте примери за това руско присъствие?

- Примери ли – та колкото искате! Вземете резила с катедралния храм „Св. Александър Невски“, побит в центъра на столицата. Та той е срам и позор за покорни вечни времена. Данайски подарък,  да се кланим повече от век на фалшив светец, избил хиляди християни, умрял като мюсюлманин и васал  на Златната орда. Но това е патриаршеският храм -  обелиск на руската победа над България. Защо и ние като съседите – сърби, гърци, румънци, да не кръстим централния си храм на името на наш светец или на Христос -  велик Архиерей, да  бъде Бог закрилник на България?

Целият църковен клир и висше духовенство поддържаше връзка с Москва, водеха се по техните мнения и наредби. Нямаше наш владика, който да говори без страх, съветските другари ги подсушваха и разработваха. Знаете ли колко  подслушвателни устройства бяха намерени по храмовете ни когато минаха под управлението на Дядо Пимен? Бръмбари бяха открити в Синодалната палата в центъра на София, в църквата „Св. Параскева“ на „Раковска“, в камбанарията на църквата „Св. Неделя“ - храма Патриаршески, а накрая се появиха едни момчета от Руското посолство и заявиха, че техниката е военна тайна и си я прибраха на отговорно пазене. И всичко това се случваше с бездействието на държавата.

Ето ви друг парадокс – от години има една неписана руска забрана – ние нямахме право да имаме свое църковно знаме. То е различно от хоругвите, които са с образите на Богородица и Христос. А знамето е гербът на Църквата. И още нямаме свое хералдическо църковно знаме. Но най-много с руснаците сме се борили за Диптиха, тоест подредбата на  православните църкви по старшинство. Ние трябваше да сме сред първите, но се оказахме не само след руснаците, а много назад. А ние им дадохме не само четмо и писмо, но и вярата и как да служат на Бог. Та ние нямаме дори българска стилизация на Кръста – „Знакът на знаците“ и все ползваме руски кръстове, с тяхната орнаменталистика и хералдика,  все едно църквата е руска… А има ирландски кръст, йерусалимски кръст,  дори всеки орден има различен кръст.

Ето тези, но и много други руски зависимости искахме да очистим чрез алтернативния Синод. Винаги сме искали българското, дори миряните да участват в Синода, но днес руското е по-господстващо в храмовете от всякога.

- Какъв бе профилът на духовниците, които се групираха около дядо Максим?

- Че какъв да е – агенти, ченгета, комунисти, русофили, атеисти в расо. Там тази кадрова подборка беше умишлена и до ден днешен се  назначават на важни позиции лица с такъв профил и зависимости. Та вижте само днес - колко много са духовниците не русофили, а путинофили.

- Съзирате ли московска заръка за операция „Расо“, защо цялата държава тръгна тогава срещу вас?

- Категорично, поръчката да се сложи край на нашия Синод дойде от Москва.  Става дума за едно секретно писмо на младия тогава Владимир Путин до Симеон Сакскобурготски. Приносител на това писмо е тогавашният главен прокурор Никола Филчев. От там му дойде и прякора „пощальона“. С писмото Путин иска повече руско присъствие в България и то главно в областта на енергетиката и бизнеса, но и в духовната сфера. Така НДСВ размрази корупционния проект „Белене“ и започна точенето на родни пари към Кремъл. В духовната сфера означаваше да признаем безпрекословно  руското първенство. А най-лесно това става чрез подчинение на Църквата. Те наложиха термина „разкол“. А всъщност Русия е тази, която прави навсякъде разколи. У нас думата разкол я разпространи  Велислава Дърева.

Луканов също казваше, че непрекъснато трябва да се повтаря думата разкол, да се набива в главите, а реално ставаше дума за очистение. Дърева разпространи и друга лъжа - че Соломон Паси е казал „майната му на православието“, а той реално цитира Збигнев Бжежински, който казва майната му на православието, но говорейки  за комунистическото православие. Там сега имаме православни на Сталин, православни християни на Путин, а Христос го няма. И така след операция „Расо“ руските интереси и зависимости се впиха като кърлеж в нашата Църква. Видно е днес, че най-големите комунисти и десари и техните наследници са българските "стожери на православието".

-  Защо операция „Расо“ е подъл акт на държавата?

-  Подъл, защото преди неочакваното за никого провеждане на въпросната операция течеше процес на изработване на нов Закон за вероизповеданията и нов Устав на БПЦ. За създаването им работеха неуморно седмици наред отлични юристи, катехизатори, преподаватели от Софийската Духовна Семинария и Академия, авторитетни теолози. Всеки ден се събираха от 18 до 21 часа в кабинета на шефа на комисията по  Вероизповедания, на 5 етаж в Президентството, под председателството на  депутата Христофор Събев, три месеца, всеки Божий ден.

Паралелно с това протичаха и много религиозни протести - гладната стачка на о .Кръстьо Малинов пред палатата на Св. Синод, на о. Божидар Масларов, еп. Кирил, иконом Йордан Лесов, о. Димитър Амбарев, Христо Латинов, доц.Дилян Николчев, о. Димитър Яновски, младия о. Филип, о. Спас, о. Никола Загорчин, секретарят на Неврокопска митрополия Ангел Лазаров, Лили Щерева, проф. Радко Поптодоров, о. Балачев, о. Бараков от града на Истината и шатрите… Спомнете си палатките  на протестиращите пред мавзолея на Георги Димитров и пред градинката на древната Базилика „Св. София“.

С много труд Българският Църковен Устав бе направен, готов бе и новият закон. Но само ден преди да бъдат внесени в Народното събрание от Руското посолство дойде посещение на “Дондуков“ 2. Двама „доброжелатели“ -  генерали. Слязох на партера на Президентството да ги посрещна и да им се запишат имената в протоколната книга за посещения, за да  получат пропуски. Но ги видях, че вече са пред асансьора, с лъскави униформи, лампази и кобури с пистолети. Незнайно как те бяха минали необезпокоявани през охраната на НСО, през рентгена за проверка. Така и не стана ясно – кой им  издаде пропуск за достъп до V етаж.

Разговорът ни продължи около  половин час като с всяка минута ставаше все по-неприятен, притеснителен, заплашителен. Накрая руските другари ни предупредиха, по-скоро заплашиха депутата и председател на Комисията по вероизповедания Христофор Събев, че подготвеният  Устав не трябва да се внася в НС, защото има друг готов за вписване. На другия ден разбрахме, че става дума за Закона, внесен от Борислав Цеков и НДСВ, приет и на обсъждане  в Рилския манастир. Приеха го и по него се работи и до днес. А се оказа, че това е чисто руски Устав и Закон, преписани едно към едно.

-  Вие имахте ключова роля в Синода на Пимен, имало ли е конкретни заплахи и опити за принуда да се откажете и да минете към Максим?

- Имам много интересни срещи и визити в тази посока. Опитваха се да ме убедят да се върна към Максим. Но има и две интересни визити на  Роженския манастир, чийто игумен бях тогава. Едната е посещение на главния прокурор Никола Филчев, който кацна с хеликоптер на поляните и ме притискаше да изоставя Синода на Пимен. Споделих този натиск с моя адвокат Гриша Викьов. Последва и втора визита, този път Филчев кацна с тайнствен маскировачен военен хеликоптер, но в присъствието на руския главен прокурор Чайка. Имам дори  запазено видео как слизат от летателната машина. Атаката беше отново срещу алтернативния Синод, искаха да се откажа от него. Проведохме разговора на чардака на манастира. В прав текст вежливо ми намекнаха, че ако не влезна в правия, тоест техния път, Роженският манастир ще има нов игумен. Ако зад цялата тази акция не е стоял Кремъл, какво ще прави един руски прокурор при български духовник?

 - НДСВ и правителството на Сакскобурготски имаха водеща роля, какъв  беше  интересът на Симеон?

- Наистина става дума за интерес, за оцеляването на династията му. Тайната уговорка беше синодът на Максим да миро-помажат  децата му, за да бъдат законни наследници на трона, короната и царството. Църквата трябваше да извърши определени тайнства.

-  Случиха  ли се?

-  Да, тайно и скрито от народа, но това са си техни уговорки. Заради това Симеон им върна жеста като ангажира репресивната машина срещу Синода на Пимен, извършиха непростим погром срещу духовенството. Но със сигурност руските му зависимости също са сработили, по-късно Руската църква го отличи със специален орден, а Симеон и до днес дума не обелва срещу режима на Путин и мръсната война, която води срещу Украйна.

Истината е, че този наследник на трона се оказа измамник, „цар‘вул“, както нежно го наричаше в „Кралска закуска“ (до кино Изток в София, б.а.) нашият демократ, поет и сатирик Радой Ралин.

- Преди години вие пръв затворихте, че комунистически пари на Луканов са препрани чрез хората на Максим.

- Става дума за милиони долари, но не само комунистически пари от червените куфарчета, но и за пари на БПЦ. Изнесоха ги в тайни руски банки. И всичко това не са голи приказки, доказано и с документи и ревизионни доклади на Агенцията за финансов контрол. Ревизията е правена по времето на Муравей Радев, а интересното е, че титуляри по тези руски сметки са владиката Гавриил и днешният московски патриарх Кирил Гундяев, същият този, който освещава ракети с името „Сатана“, за да се избиват мирни украинци. В БПЦ години наред отричаха за всичко това и го пазеха в тайна. Но наскоро на сайта на Ловчанската епархия техен адвокат призна, че по времето на разкола били изнесени църковни пари в Русия. Но какво стана с тези милиони, върнаха ли се у нас, кой се облажи – и Църква, и държава мълчат като съзаклятници.  Но Синодът на Максим бе използван и за създаването на много фирми и фондации, препраха се и се превъртяха милиони. Спомнете си за Ортодоксалната банка „Св. Никола“, с дялове на Църквата и под крилото на ген. Любен Гоцев. Колко фалшиви фирми, холдинги, офшорки,  фондации, боравеха с помощи, евро пари усвояваха, а по време на Юго ембаргото през Трън, Стразимировци се пренасяха горива за Сърбия чрез Фондация “ Св. Ал. Невски “ и др. И така до днес църковните имоти са обект на грабеж, спекула, незаконно отнемане и придобиване от мастити бизнесмени, политици и мутри.

-  Имаше Събор, уж единение на двата Синода, случи ли се реално?

- Празни приказки. Под наше управление бяха над 250 храма и манастири в страната, прокудиха ни. Много от духовници, които наричаха разколници и до днес не са  възстановени или ги изпратиха по забутани селски храмове. Тотално сме изгонени, изключени от ръководството на Църквата, а за всичките тези 20 години никой от нас не получил нито заплати, нито осигуровки. Така че обединение никога е нямало.

Осъзнаваме колко труден е Пътят, на който Господ ни е поставил. Въпреки това, заставайки на него, поехме отговорност за Съдбата на Църквата ни -  Христова и за българския православен народ.

Дойде време за важни решения, време на особена отговорност на всички християни. Ние сме готови да страдаме докрай за Христос, за нашата вяра, за Истината Христова.

- С неврокопска епархия е свързан новият патриарх Даниил, познавате го от млад монах, как посрещнахте избора му?

- Не искам да го коментирам на този етап. Достатъчен е фактът, че и духовният, и биологичният му баща са ДС на квадрат. На съвестта му и на цяла Неврокопска  епархия ще тежи убийството на духовния ни учител - отец Стефан Камберов, толкова мъст и злоба и кръв няма да се отмият лесно.

Казват „Достоен“ патриарх - това само Господ знае, времето ще покаже.

В Светото писание е казано: “Мене гониха и Вас ще гонят, заради Мене“. Ние имаме само България и като християни заедно с Христос ще я носим в сърцата си.