ЕС категоричен: Никакво прекрояване на границите на Балканите

Подобна идея се съдържа в неофициален дипломатически документ и се отнася до Босна и Херцеговина, Косово и Албания

Европейският съюз е "абсолютно против" прекрояването на границите в Западните Балкани, заяви говорител на Европейската комисия (ЕК) в отговор на неофициален дипломатически документ, предлагаща разпадането на Босна и Херцеговина (БиХ) и сливането на Косово с Албания.

Документът, видян от Reuters и разпространяван сред длъжностни лица от ЕС, предлага включването на части от БиХ в Сърбия и Хърватия, за да се помогне на региона в процеса на  интеграция в ЕС.

Това обаче предизвика сериозни тревоги в БиХ, където разглеждат подобни идеи като  заплаха за териториалното единство на тяхната държава, две десетилетия след етническите конфликти, довели до кървави войни в региона.

"Ние абсолютно не сме за каквито и да било промени в границите", заяви главният говорител на Европейската комисия Ерик Мамер на пресконференция.

Две бивши югославски републики, Хърватия и Словения, се присъединиха към ЕС. Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Босна, Албания и Косово също се надяват да се присъединят.

ЕС казва, че те първо трябва да уредят съседските си конфликти и да продължат демократичните реформи, преди да се присъединят. Но той държи да поддържа тесни връзки с региона, където Русия и Китай също изграждат влияние.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви отделно в понеделник след разговори със сръбския президент Александър Вучич в Брюксел, че ЕС иска "да продължи да вижда положително развитие в областта на върховенството на закона" в Сърбия като част от преговорите за присъединяване.

Двамата са обсъдили преговорите на Белград с Косово, държава, която преди беше част от Сърбия и чиято независимост не е призната от няколко страни от ЕС, включително Испания. Лидерите на Северна Македония и Косово също трябва да посетят Брюксел тази седмица.

Фон дер Лайен заяви, че блокът ще подкрепи изграждането на железопътна линия между Белград и Северна Македония, която видя, че надеждите й за официално започване на преговори за членство с ЕС се разпаднаха миналата година след вето от България.

Привържениците на „награждаването“ на Скопие за уреждане на спора за името с друга държава от ЕС, Гърция, се надяват, че ново българско правителство може да обърне курса, но вероятно няма да се случи бърза промяна поради продължаващата политическа криза в София, коментира Reuters.

(източник: Труд)