На 7 юни президентът на Русия Владимир Путин подписа закона за оттеглянето на страната от Договора "Открито небе", съобщи Риа Новости.
През януари 2021 г. Москва обяви, че ще излезе от "Открито небе", а на 19 май Държавната дума подкрепи проекта за оттегляне, който беше одобрен на 2 юни от горната камара на парламента.
До крайното решение се стигна след като през май миналата година САЩ стартираха процедура на прекратяване на договора, която приключи на 22 ноември. Американците мотивираха решението си, позовавайки се на "руските нарушения" на въздушното пространство. Външното министерство в Москва нарече твърденията неоснователни, и обвини НАТО, че е заплаха за руския свят. Русия твърди още, че полетите се извършват при пълно спазване на международните правила.
Каква е истината в този хибриден конфликт, има ли Кремъл основание да се изживява като жертва?
Договорът "Открито небе" беше една от мерките по укрепване на доверието в Европа след Студената война. Той даде шанс на 34 държави членки да събират открито информация за военните сили и дейности на останалите страни по договора.
През последните години провокациите на Русия във въздушното пространство на други страни се превръща във все по-често явление. Демонстрациите започнаха след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. Ръководството на НАТО многократно е излизало с остри позиции като по статистика на Алианса само през 2019 г. съюзниците от пакта са регистрирали 290 случая, в които самолети са били вдигани по тревога, за да прихващат руски машини. Пак според информация на Алианса през 2020 година военновъздушните сили на държавите от НАТО в Европа са вдигани по тревога 400 пъти заради руски самолети в близост до съюзническото въздушно пространство.
От главната квартира на Алианса твърдят, че в 90 процента от случаите става дума за руски военни самолети с изключени опознавателни средства. Те не са давали информация за тяхната позиция, височина и полетен план, или не са отговаряли на запитванията на ръководителите на полети и, са представлявали потенциален риск за гражданското въздухоплаване.
Голяма част от тези инциденти са регистрирани в района на Черно море, но подобна тактика Кремъл следва и над Балтийско море и Северно море. Обект на подобни атаки са прибалтийските държави, Полша, Дания, Норвегия, а на Балканите най-често Румъния и България.
Така например според информация на военното министерство през цялата 2018-та български дежурни изтребители са излитали 17 пъти заради необозначени самолети в близост до българското въздушно пространство.
Провокациите са продължили и през следващата година като български изтребители са били вдигани 21 пъти по спешност заради самолети без полетен план, без радиовръзка и с изключен транспондер.
Най-сериозният инцидент с нарушаване на въздушното пространство на НАТО през тази година е регистриран през март. Тогава радарите са засекли три руски военни самолета близо до съюзническото въздушно пространство над Черно море. Това е предизвикало вдигането във въздуха на изтребители от България, Турция и Румъния, които са проследили руските самолети, докато напуснат зоната, съобщи съюзническото въздушно командване на НАТО от Рамщайн, Германия.
В същия ден се е наложило общо 10 пъти самолети на пакта да бъдат вдигнати във въздуха, за да прихванат руски бомбардировачи и изтребители по време на “необичаен пик”.
Само в рамките на 6 часа руски военни самолети са доближили опасно въздушното пространство на държави от НАТО над Черно, Балтийско и Северно море, както и в северната част на Атлантическия океан.
“Прихващането на няколко групи руски самолети демонстрира готовността и способността на силите на НАТО да охраняват съюзническото небе 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината”, заяви тогава бригаден генерал Андрю Хансен, зам.-началник на щабните операции в Съюзническото въздушно командване в Рамщайн.
Русия от години залага на подобни провокации спрямо българското въздушно пространство. Експерти по сигурност от военното министерство на България от години подозират, че Кремъл умишлено провокира извънредни полети на бойната ни авиация, за да намали летателния ресурс на българските изтребители МиГ 29, който пряко зависи от руската страна.
Експерти прогнозират, че след като и Русия се оттегли от Пакта „Открито небе“ провокациите във въздушното пространство на страните от НАТО ще зачестят с по-голяма агресивност, а не е изключено и предизвикването на реален военен сблъсък в небето.