Руската агресия срещу Украйна е съпроводена от обвинения, конспирация и дезинформация, които целят да я оправдаят. Ето кои са най-популярните от тях и какво казват фактите, пише изданието "Дойче веле":

"Украйна не е суверенна държава"

Украйна обяви независимостта си от Съветския съюз на 24 август 1991 година, след което решението бе потвърдено и от референдум. Всички украински региони гласуваха "за" независимостта, включително Донецк с 85 процента и Крим, където мнозинството са етнически руснаци, с 54 на 100. Ден по-късно няколко държави, сред които и Русия, признаха Украйна за суверенна държава. Съветският съюз престана да съществува на 26 декември 1991 година.

"Крим принадлежи на Русия, не на Украйна"

При създаването на Съветския съюз Крим е автономна съветска социалистическа република. По време на Големия терор при Сталин и на Втората световна война татарската част от населението системно е лишавана от права и депортирана, а настъпилите вследствие на това демографски промени създават основанията през 1945 година полуостровът да бъде сведен до административна област на СССР. През 1954 година Крим е предаден с декрет на Украинската съветска социалистическа република. 

През 2014 година руски бойци окупираха полуострова и наложиха смяна на правителството и референдум за статута му. Той се проведе на 16 март - в момент, в който държавните структури на Украйна бяха изгубили контрола над Крим, а по телевизиите се излъчваха само руски канали. Според международните наблюдатели проведеното гласуване не е било свободно. Само в рамките на няколко дни Крим бе анексиран от Русия, която оттогава насам го възприема като своя територия. Според повечето държави анексията противоречи на международното право. Тя е осъдена и с резолюция на ООН.

"НАТО обеща на Русия да не се разширява на изток"

Руският президент Путин от години твърди, че западните партньори са дали на Москва подобни уверения - на базата на разговорите, водени през февруари 1990 година от Михаил Горбачов и тогавашния американски външен министър Джеймс Бейкър. Съдържанието на тези разговори е вписано в меморандум, който обаче няма статута на договор, а и в разговорите се визира най-вече тогавашната ГДР.

По онова време никой не мисли за членство в НАТО на държавите от някогашния Варшавски договор. След края на Съветския съюз обаче дори се обсъжда евентуално членство на Русия в Алианса. Преди да бъде избран за президент през 2001 година, самият Путин говори за евентуално членство в НАТО. Според принципите на НАТО всяка суверенна държава може да избере към коя международна организация да се присъедини. Така започват и първите преговори за присъединяване с държави от Източна и Северна Европа през 1990 години.

"САЩ и НАТО са виновни за войната в Украйна"

Северноатлантическият договор със своите 30 членове нито е нападал Русия, нито е заплашвал с агресия - за разлика от подхода на руското ръководство към НАТО. Украйна не е член на Алианса и от гледна точка на НАТО до началото на инвазията на Русия не изпълняваше критериите за присъединяване.

Що се отнася до твърдението, че НАТО "обгражда" Русия от 1990-те години насам, нека погледнем към картата: Русия е държавата с най-голяма територия в света, границите ѝ са с дължина 20 000 километра. А общата граница с натовските държави обхваща 1200 километра. Ако Финландия се присъедини към НАТО, тя ще нарасне с 1340 километра. Останалите девет държави, с които Русия граничи, не са членове на НАТО - сред тях са ядрените сили Китай и Северна Корея. 

"В Украйна на власт са фашисти/националисти"

След масовите протести в Украйна през зимата на 2013/2014 година - т.нар. "Евромайдан", лидерите на различните демонстрации и групи сформираха съвет, сред чиито членове освен настоящия кмет на Киев Виталий Кличко и Арсений Яценюк, който по-късно стана министър-председател, имаше и хора, застъпващи етнонационалистически и антисемитски позиции. 

Руската пропаганда обаче силно преувеличава влиянието на крайнодесните движения в Украйна и определя преходното правителство, както и всички следващи кабинети като "фашистки" или "нацистки". Всъщност крайнодесните партии в Украйна не са получавали повече от пет процента на изборите. 

Дори полкът "Азов", който подкрепя украинската армия от началото на войната през 2014 година, се разграничи от своето дясноекстремистко минало. 

"Донецк и Луганск сами се обявиха за народни републики"

Сблъсъците в Източна Украйна, избухнали след революцията на Майдана през 2014 година, не се дължаха на широко обществено движение за автономия, а на слабостта на преходното правителство в Киев, на направлявани от Русия тартори и на местните елити, възползващи се лично от връзките с Русия. Самообявилите се сепаратистки области в Донецк и Луганск успяха да устоят на украинската "антитерористична операция" за възстановяване на териториалния интегритет с руска военна помощ. 

Tвърденията на Москва, че не се меси в конфликта в Донбас, се опровергават от разположената там руска техника, намерените паспорти на руски военни, както и едно изречение на Сергей Лавров от 2017 година: "Прочетох и чух много критики за нашето участие в боевете в Донбас и Сирия". 

"Руснаците в Украйна са заплашени от смърт, Кремъл предотврати геноцид"

На 21 февруари Русия признава самообявилите се Донецка и Луганска народни републики. Преди това руските държавни медии твърдяха, че украинското правителство провежда там геноцид спрямо руснаците. Но това не отговаря на фактите.

Политическите обвинения в геноцид не се покриват с международно-правната формулировка на това понятие: действия, насочени към унищожаването на определена национална, етническа или религиозна група. Русия не е преодставила доказателства за твърденията си. Международните организации като ОССЕ и ООН не откриват доказателства за провеждането на геноцид. 

"Русия провежда бойните си действия срещу Украйна прецизно, цивилни граждани и инфраструктура не са засегнати"

Още в първите седмици след началото на войната постъпиха сведения за нападения срещу цивилни цели - срещу детска градина, автобус, пълен с пътници, бомбардиран бе и центърът на Харков. В окупираните от Русия и след това опустошени градове като Буча и Ирпен са документирани престъпления срещу цивилното население в толкова големи мащаби, че международните организации говорят за военни престъпления. Междувременно продължават да се откриват масови гробове, а сред жертвите на руските атаки има и оцелели от Холокоста и Втората световна война. Според някои експерти в Мариупол дори може да се говори за геноцид.