Беше наистина мъчително да се наблюдава “натовският офицер” Румен Радев, инсталиран от Москва, как се опитва да огъва дървения си език с текстове, вероятно написани от “Майстора” — неговият съветник от ДС Александър Маринов, но произвеждащи само мъчителни спазми у онзи, който е решил да се самоизмъчва и да го слуша по време на Европейската среща в Мадрид.
Така се получава, когато някой възпитан от терминологията на Централния Комитет на БКП, с бездарната си фразеология на умствено умъртвен функционер, се опитва да каже нещо “умно” и “значимо” пред форума на образованите европейски политици. Централен Европейски политически форум?
Физиогномичният двойник на Живков говори, ех!…
Безмислени брътвежи, нищо не значещи изрази. Фосил от комунизма, който се опитва да се прави на европейски лидер, с репертоара на партийната си лексика. Много посредствен човечец, който се е озовал поради нелепостта на избирателната система, начело на България. Поне да беше направил едно “коремно”, та всички вкупом да му се зарадват.
Защо ли България избира такива хора за свои Президенти?
Защо?
Голяма тъга има в българската участ.