Девет от делегатите в асамблеята гласуваха против поправката във финалната декларация, която позволява Украйна да ползва предоставените ѝ оръжия за удари по военни цели на руска територия. Останалите делегати обаче подкрепиха декларацията, която беше приета с голямо мнозинство, съобщава БНР.
До момента това беше едно от твърдите условия, с които страни от НАТО предоставяха въоръжение на Киев, а именно Украйна да не нанася удари отвъд границите на страната.
Ние сме с Украйна до победата и след това, заяви преди пленарното заседание председателят на парламентарната Асамблея Михал Шчерба от Полша:
"Трябва да изоставим изкуствените червени линии, Украйна трябва получи онова, което иска и да го използва така, както иска".
Шчерба допълни, че след приемането на Швеция, която за пръв път участва в асамблеята като страна членка на алианса, в него трябва да бъде приета и Украйна.
След като преди дни генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг заяви, че на Украйна трябва да се позволи да ползва военната помощ за удари по легитимни военни цели на руска територия, в София той уточни, че решението за това не е на НАТО, а на отделните страни, изпращащи оръжията.
"Дойде време да обмислим дали да вдигнем някои от ограниченията върху използването на предоставяните оръжия. Виждаме, особено в Харков, че фронтът и границата малко или много съвпадат. Ако Украйна не може да напада военни цели на руска територия, те не могат да се защитават, защото те са нападани от руска територия с ракети и артилерия", каза Столтенберг в рамките на пленарното заседание на Парламентарната асамблея на НАТО в София.
Йенс Столтенберг изтъкна още трите основни теми на предстоящата годишна среща на алианса във Вашингтон през юли - подсилване на отбранителните възможности на страните членки на НАТО, подкрепа за Украйна и подсилване на глобалните партньорства с фокус върху Азиатско-тихоокеанския регион.