Русофилите са уникален български феномен. Няма европейска нация и национална държава, в която да има подобен куриозен феномен. Русофилството не е просто социална група или общност, която има пиетет към друга национална култура. Подобни нагласи са естествени във всяка модерна демократична държава. Русофилството в България обаче е политически феномен, независимо дали е формално (под разнообразни политически форми) или неформално. Политическата природа на русофилството внася фундаментален разкол в държава. Това е кардиналният проблем.

Русофилството  е особено опасно в екстремни ситуация на българската държава. Неговото заклеймяването е разбираемо, но не решава нищо. Работата е отдавна затлачена. Интелектуалните и политически елити на България след националното освобождението не са изпълнили дълга си  за просвещение на народа.

По повод на 3 март писах за неудачния избор на дата за върховен национален символ и празник. Никак не стоят така нещата при нашите съседи, другите европейски страни и при Русия. Затлачени са  болезнените въпроси с паметните  знаци в София, и не само в столицата, в образованието и др. Русофилите са съчинили мита  за „русофоби“, каквито в България няма. Това че, българите се самоопределят като европейци в цивилизационен смисъл, в т.ч. с членството в Европейски съюз, не означава, че мразят други народи. 

Необходимо е да погледнем мъжествено към нашата история и отговорно към турбуленциите на настоящето и бъдещето.