Всеки четвърти българин ще гласува за ГЕРБ, а битката ще е за второ, трето и четвърто място. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп", направено за БНТ.

Ако изборите бяха в началото на август, резултатите вероятно биха били следните:

ГЕРБ-СДС щяха да получат 25,2% от гласовете;

ПП-ДБ - 15,2%;

ДПС - 14,5%;

"Възраждане" - 14,2%;

БСП - 7,3%;

ИТН - 6,2%.

На този етап е трудно да се определи кой действително би завършил на второ, трето или четвърто място, коментират от "Галъп". Неяснотата на явяване при различните формации и разпадните процеси допълнително затрудняват картината и показват известно цялостно разколебаване в електоралния корпус на ДПС.

Социологически експеримент с директен въпрос за избор между формации на Ахмед Доган и Делян Пеевски дава почти единодушна подкрепа сред електоралния сегмент за Ахмед Доган. "Изборният процес обаче по правило е подчинен и на прагматични фактори или на скрити вотове, които са трудно уловими в анкетната ситуация", допълват от социолозите.

БСП остава на пета позиция, като и при тях не е ясно дали и как ще се отразят процесите на вътрешни противоречия, както и на външна консолидация, показват още данните о изследването. Експериментът с шоукарта показва, че новото ляво обединение не повлиява чувствително на потенциални резултати.

На сравнително удобна позиция за атака на "летвата" са "Величие" с 3,6%, които претърпяват видима щета от ситуацията, както и "Меч" с 3,4%, които пък явно укрепват. Не е възможно към август да се каже коя формация се представя по-добре, а и е сложно да се калкулира разломът в средите на "Величие", посочват от "Галъп". Директен въпрос показва, че потенциалът около Ивелин Михайлов е по-висок от този при Николай Марков.

Към началото на август сигурността на гласуване за Народното събрание е 28,4%, според декларациите на респондентите. От всички гласуващи 2,5% се очаква да гласуват с "не подкрепям никого", като трябва да се имат предвид нюансите, които произтичат от факта, че това не е най-удобният месец за демоскопска картина, неяснотата в изборните списъци, несигурността в каква посока декларативната активност ще се отрази на самия терен, цитира изследването БГНЕС