Дълг на всяка свободолюбива държава по света е да се бори срещу всички форми на геноцид, а не да го обявява за "двустранен спор". Такава позиция изразява сдружение "Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели" в своя декларация. Поводът е срещата между премиерите на Унгария и Република Северна Македония Виктор Орбан и Християн Мицкоски и предложението на Будапеща да посредничи между София и Скопие за решаване на спора между Скопие и София.

Според сдружението по време на срещата на 27 септември Орбан не се е вслушал в аргументите относно проблемите на РСМ, и е заявил, че Будапеща е готова да посредничи между Скопие и София, а дали те ще приемат било тяхна работа.

Ние сме дълбоко изненадани от такава позиция, защото бъдещата евроинтеграция на Северна Македония не зависи от някакъв измислен "двустранен спор" с България, а от рамките на общоевропейското решение, основаващо се на предложението на френското председателство на Съвета на ЕС от 2022 г., прието единодушно от 27-те страни членове на ЕС, в т.ч. и Унгария, посочват от сдружението и допълват, че са били изненадани и от отправените критики, че Албания започва самостоятелно преговори за членство в ЕС, въпреки че всички постоянни представители на ЕС, в т.ч. и унгарският, единодушно взеха това решение през този месец. По този повод от сдружението подчертават, че не им е известно да е приет някакъв правителствен акт, с който Унгария да променя своята официална позиция.

Относно декларираното желание за посредничество между София и Скопие "Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели" изразява мнение, че от такова няма нужда, защото България винаги е била готова за преки контакти и диалог със Северна Македония. Това, което Унгария би казала по заобиколен път като посредник, Скопие по всяко време може да го каже на България в пряк разговор.

Освен това сдружението е разтревожено, че унгарската страна застъпва позицията на властите в Скопие, че съществувал двустранен спор между България и Северна Македония и е категорично, че това твърдение не отговаря на фактите.

Основният проблем от 1913 г. до днес е, че върху македонските българи се извършва системен геноцид. За неговите мащаби се прави извод от официалната статистика на Османската империя. В двата някогашни вилаета, върху които днес се намира Северна Македония, преобладаващото население на запад е било албанско, а на изток българско. Етнографската граница между тези два елемента е била в днешна западна Северна Македония. Властите в Белград и локалните власти в Скопие преследваха както албанците, така и българите. През 2001 г. македонските албанци получиха равноправие, но преследването на лицата, които въпреки репресиите продължават да съхраняват българската си идентичност, продължава и днес, уточняват от сдружението на потомците на бежанците и преселниците от РСМ.

Сдружението подчертава в декларацията си, че и до днес не се знае колко лица в Северна Македония са съхранили българската си идентичност, "защото в условията на тотална държавна антибългарска пропаганда не може да има обективно социологическо проучване на този въпрос" и дава пример с преброяването през 2021 година, когато официално са регистрирани 3504 българи, но на други 20 000 са им поискани доказателства, че са такива.

След като те показаха българските си лични карти, бе извършена манипулация като категорията "етническа принадлежност" бе заменена с "притежавано чуждо гражданство". Освен това под контрола на Агенцията за държавна безопасност в Северна Македония се правеха списъци на изявени българи и на преброителите се казваше да не посещават техните домакинства. По официални данни не са преброени 120 000 души, а данните за тях са записани служебно, изтъква сдружението.

Според потомците на бежанците и преселниците България е решила да подкрепи македонските българи, но това не променя факта, че спорът в Северна Македония е вътрешен. Сдружението е на мнение, че човешките права на македонските българи могат да се гарантират чрез вписването им в Конституцията като равноправен народ, както са признати всички останали етнически общности в РСМ.

Ако сегашното унгарско правителство желае да посредничи, нека да инициира създаването на европейска анкетна комисия, която да се свърже с пострадалите от репресиите македонски българи и с техните потомци, да научи от тях обективните факти и тогава да се опита да помири властите в Скопие и техните жертви македонските българи. С настоящата декларация ние изразяваме своето намерение да участваме активно в такъв процес на вътрешно помирение и когато е необходимо да предоставяме допълнителна информация и документи по описаните тук факти, подчертава сдружение "Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели".