Рисковете политическата криза да прерасне в институционална са налице, ако политическите лидери не намерят достатъчно разум и отговорност, за да я избегнем. Това заяви пред БНР Геновева Петрова, социолог от "Алфа рисърч".
"Вече се виждат несъвършенствата на последните конституционни промени, отнасящи се до служебните правителства. Разчитам на това, че лидерите на високи политически позиции, включително и президентът, ще отстъпят от чисто партизанските позиции, които отстояват, и ще се опитат да стигнат до едно обществено приемливо решение. Обратното би било поредна криза - било то конституционна или институционална, която ще предизвика допълнително обществено разочарование от начина, по който се развива политическият живот през последните месеци." - уточни тя.
По думите на Петрова невъзможността на "некоалиционните партньори да извървят един, смятан през цялото време за технически момент, ротацията, поставя нова политическа ситуация, която вероятно ще рефлектира върху нагласите на избирателите":
"Не мога да кажа в каква посока ще рефлектира. Събитията, на които станахме свидетели през последните седмици, не могат да бъдат в никакъв случай мотиватор за участие на избирателите н предсрочните избори. Не са и мотиватор за разширяване на общественото доверие и подкрепа за партиите, които участваха в този процес. Сплотяват най-най-твърдите ядра на формациите, но не допринасят за разширяването на общественото доверие към тях. Не се наблюдава към момента и мобилизиране на някаква форма на наказателен вот, не се знае дали няма да се развие такава тенденция."
Според нея може да се очаква, че провалът на ротацията ще мотивира повече подкрепа за противниците на евроатлантическото мнозинство, което управляваше досега:
"Балансът между двете групи сред избирателите вече няма да е толкова силен в полза на евроатлантическото мнозинство. Това позволява на неговите противници да погледнат по-сериозно на предстоящите избори."
Геновева Петрова изказа мнение, че ситуацията в момента не е заредена с очакване на нов политически проект.
Според нея, избори 2 в 1 с европейските е по-добрият вариант, "за да не бъдат ангажирани хората да ходят през седмица или две до урните", което няма да бъде мотивиращо за активността им.