Турция очевидно цели да си повиши тежестта си на международната арена, която, ако трябва да бъдем откровени – от чисто географското си положение го има. И най-важният пункт в това отношение е точно Босфорът и общо Проливната зона, която освен Босфора, включва Мраморно море и Дарданелите и статута, който е признат на Анкара още от Конвенцията от Монтрьо от 20 юли 1936 г., както за преминаването на цивилни, така и на военни кораби, и особено на военни кораби на нечерноморски страни". Това заяви бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов пред "Фокус" по повод кандидатстването за членство на Финландия и Швеция в НАТО.
"Специалните правомощия, които по силата на тази конвенция са делегирани на Турция, особено по време на война и по време на военновременна обстановка, най-общо казано, а в момента ситуацията е точно такава, защото в Украйна се води война. А пък в този триъгълник Турция-Украйна-Русия всъщност именно Босфорът е най-силният коз на Анкара, понеже точно от там е излазът, там е вратата за Черноморския флот на Руската федерация към Средиземно море и въобще към топлите морета, включително нейното присъствие и в Украйна, и в Либия. И всъщност това е отколешна мечта още от време на Руската империя. И точно затова цената на Турция е толкова висока. И точно затова, въпреки всичко, може да се каже, че днешната Руска федерация и лично президентът Путин в една или друга степен е длъжен и се съобразява с позицията на Анкара. Това е тази тежест, която има. А иначе за членството на Швеция и на Финландия - нека да уточним това, че в Северноатлантическия договор от 4 април 1949 г., в член 10 по-специално – там е фиксирано, че при единодушно съгласие може да бъде поканена да се присъедини всяка друга европейска държава. Т.е. подразбира се правото на вето. На практика обаче показва, ако трябва честно да говорим, че това е трудно постижимо заради тежестта на важните страни-членки, а това без съмнение са САЩ. И понеже сега въпросителните и всъщност опасенията, и визитата на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в САЩ и срещите му с държавния секретар Антъни Блинкен, са точно в това отношение. Аз искам пак да се върна в историята и да спомена, че досега имаме два конкретни случая на провалени опити на Република Турция за вето – тук говорим за НАТО. И всъщност на практика Анкара никога не е успяла да го използва. Първият случай е след военната операция и десанта на Турската армия под кодовото наименование „Атила“ на остров Кипър от 20 юли 1974 г. И тогава, като реакция заради ненамесата на Брюксел, Гърция напусна военното крило на Алианса от 1974 до 1980 г. И след това, разбира се, направи постъпки да се върне и турското външно министерство постави условия за завръщането на Атина. Но тогавашният началник на генералния щаб, той всъщност стана и ръководител на последния военен преврат, той беше и президент на Турция – Кенан Еврен, също не се съгласи и реално Турция не можа да използва това свое право. Вторият опит е от 2009 г., което е вече по време на управлението на Ердоган. Тогава Анкара имаше много силни възражения срещу кандидатурата на дотогавашния министър-председател на Дания Андерс фог Расмусен да стане генерален секретар на НАТО заради неговото участие в скандала с карикатурите на пророка Мохамед. Но така или иначе, тя не можа да упражни това свое право на вето. Така че аз считам, че и сега няма да успее, но със сигурност темата ще бъде много широко дискутирана и използвана, за да може Турция да получи отстъпки във всяко отношение. Включително и това, което аз предполагам, че няма да стане и не бих искал да стане, но това е нещото, което е особено чувствително за Анкара, а именно отношението на международната общност над широката тема „Тероризъм“ и по-специално в ареала на Турция, вътре в нея и около нея, кои организации са терористични", каза още Димов.
"Според Вашингтон и Брюксел, и Запада като цяло говорим за две терористични организации и те са признати за такива. Първата е Кюрдската работническа партия, известна като ПКК, а пък втората е „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и тези, които са там присъдружни, производни от тези организации. Докато Анкара настоява към тях да се присъединят още две организации. Първата е на т.нар. гюленисти, които са силно преследвани, продължават да се издирват и залавят в Турция, и втората е други кюрдски организации, включително и особено Партията на демократичното единство и нейните отряди за народна самозащита в Сирия. И също така за Турция е важно по-специалното отношение въобще по кюрдската тематика. Защото нека и това да напомня – че в момента в затвора в Одрин продължава да стои и лидерът на легалната Кюрдска партия в Турция, Партията на демократичното единство Селляхатин Демирташ. И по-специално, понеже пак говорим за НАТО, Швеция и Финландия, те имат много по-специално отношение по този въпрос, по кюрдската тематика. И всъщност несъгласието на днешна Анкара е именно по тази линия. Но пак казвам, на мен ми е трудно да приема и да се съглася, защото тук говорим преди всичко за принципи и за ценности и не очаквам и не искам да вярвам, че днешните политици, европейски и зад Океана, разбира се, ще се съгласят на отстъпки", категоричен е Георги Димов.