Германците се подиграват на външната министърка Аналена Бербок. Федералният канцлер Олаф Шолц е постоянен обект на критики заради изказванията си за Русия и е призоваван от народа да "възпре" украинския президент Володимир Зеленски.
Миналата година руските държавни медии нееднократно разпространяваха статии с такова съдържание. Съответните заглавия могат да се прочетат в руската държавна агенция РИА Новости. Те са препечатани и от другите медии в страната, пише в свой материал Дойче веле.
Но как изобщо се измислят подобни заглавия? За да се отговори на този въпрос трябва да се хвърли по-внимателен поглед към някои от публикациите. През август 2022 година например РИА Новости разпространи текст със заглавието: "Стига! Германците реагират остро на апела на Зеленски към руснаците". Целта е да остане впечатлението, че в Германия доминират антиукраински настроения.
При по-внимателно вглеждане се разбира, че не "германците" реагират "остро" на апела на украинския президент, а някои читатели - както твърдят те - на списание "Шпигел". Под никнеймове като "zw9s", "nzjdMFpV", "rrnsne2Nr" und "GvbR72" се публикуват коментари, които след това стават част от статиите на РИА Новости.
Никнеймовете от произволни буквени комбинации определено пораждат съмнение дали зад тях стоят истински юзъри. В съобщения със заглавието "Германците нападнаха Шолц заради абсурдни изказвания спрямо Русия" източниците са формулирани като "един юзър", "друг коментатор", "още един читател" и "четвърти юзър".
Тролене в полза на Кремъл
Подобни коментари под статиите на водещи европейски медии бе трябвало да доведат дотам, че "систематичното тролене в полза на Кремъл" да проникне в обществения дискурс, казват експерти от университета в Кардиф. В проучване от 2021 година, което разглежда коментарите към статиите на 32 големи европейски медии, включително "Шпигел" се казва: "Акаунти използват коментарната функция на сайтовете на медиите, за да публикуват провокативни, проруски и антизападни изказвания под формата на реакция на статиите, свързани с Русия".
Това личи особено при анализа на профилите, от чието име се публикуват коментарите. "Един от акаунтите, които ни заинтригува, бе променил от създаването си 69 пъти мястото, от което пише, и 549 пъти името си", посочват експертите.
Коментари от "германците"
Анализът на читателските коментари под статиите на чуждестранни медии се появи като медиен жанр в Русия през 2000-те години покрай портала inosmi. Тогава коментарите на професионалните тролове, платени от Кремъл, още не се срещаха толкова често по сайтовете на чуждестранните медии, обяснява пред портала "Медуза" руският журналист и преводач Алексей Ковальов.
Независимият руски информационен портал "Медуза" от април 2021 г. е в списъка на "чуждестранните агенти" и работи в изгнание от Рига. А порталите inosmi и РИА Новости бяха интегрирани през 2013 година в медийния холдинг RT. Най-късно от този момент нататък не би могло да става и дума за автентични анализи на коментарите в РИА Новости.
По отношение на "германците" в РИА Новости често се появяват коментари, които критикуват твърде "острите" думи спрямо Москва. Или пък са "възмутени" от изказванията на германските политици спрямо Русия.
Фалшиво възмущение
Заглавие като "Абсурд. Германците са възмутени от изказванията на външната министърка Бербок за Русия" или "Германците остро критикуват председателката на Европейската комисия Фон дер Лайен за нейните думи за "наказание срещу Русия"", най-вероятно са базирани на коментари на тролове.
Тези твърдения често противоречат на това, което германците наистина мислят за Русия, за войната, за Украйна и за санкциите срещу Москва. Това бе потвърдено от представителното допитване Deutschlandtrend, осъществено в Германия в края на 2022-а. То показа, че 86 процента от германците възприемат Русия като заплаха за глобалната сигурност.
Само десет на сто определят Руската федерация като страна, с която Германия би могла да изгражда партньорство, базирано на доверие. Докато в случая с Украйна този показател е 47 процента. 37 на сто от германците смятат, че санкциите спрямо Русия не са достатъчно строги, 31 на сто ги намират за адекватни и само 23 процента ги оценяват като твърде строги.