Беларуският президент Александър Лукашенко увери, че съюзът на Беларус с Русия ще бъде по-силен, по добре обмислен и по-напредничав от Европейския съюз, предаде агенция БелТА.
Изявлението си Лукашенко направи в интервю за турската радиотелевизионна компания TRT. Запитан дали съюзът между Беларус и Русия ще прилича на Евросъюза, беларуският президент изтъкна:
„Задачите по 28-те съюзни програми ще бъдат изпълнени. Интеграцията на Беларус с Руската федерация ще бъде постепенна. Вече знаем какво да изоставим от съветското минало и какво няма да ни служи в бъдеще. Минск и Москва имат шанса да се поучат от грешките на ЕС, както и да вземат положителния му опит. Затова ще създадем по-добре измислен съюз, без обаче да си поставяме никакви срокове - 2025, 2030 или друга година“.
Може ли Минск и Москва да влязат в съюз, по-силен от Евросъюза или това са просто бълнуванията на един президент?
Има събития, които са дългоочаквани, но така и не се случват. Такова е например сближаването между Русия и Беларус. От три години Москва настоява усилено за по-тясна интеграция по смисъла на съществуващите още от 90-те години на миналия век договори за създаването на една обща "съюзна държава". Президентът на Беларус Александър Лукашенко многократно е посещавал Москва за разговори с Владимир Путин по темата. Резултатите от тези срещи обаче винаги са оставали в тайна, а споразумение досега така и не е постигнато.
На 10 септември ситуацията изглежда променена, след като двамата лидери обявиха в Москва, че са се споразумели по общо 28 "съюзнически програми" със срокове за по-тясно обвързване между двете държави. Лукашенко определи това като "пробив", а Путин го нарече "сериозна стъпка към създаването на общо икономическо пространство". Въпреки, че руският президент загатва, че икономическото сближаване може да се използва за основа и за бъдещо политическо сближаване, реално няма нищо конкретно, липсват и ясни формулировки как и кога би могло да се случи това.
Защо обаче Лукашенко предприема точно сега този ход – да приеме плана за интеграция с Русия, а днес дори да лансира тезата за съюз между Минск и Москва (говорейки за него в бъдещо неопроделено време) „по-добре обмислен“ и „по-напредничав“ от Европейския съюз. Защото след като властелинът в Минск смаза със сила протестите на опозицията, а Западът реагира със санкции, загубилият своята легитимност в страната Лукашенко вече изцяло е зависим от своя съюзник Русия.
Подписването на „съюзната програма“ броени дни преди изборите за Държавна дума всъщност бе и „геополитически подарък“ за Путин, създавайки у него усещането за възможността от евентуалното „постепенно поглъщане“ на Беларус. Изявлението на Лукашенко за създаването на съюз между Минск и Москва се случва пък по време на мигрантската криза на границата между Беларус и Полша, поставила управляващите в Минск под прицела на Европейския съюз, който наложи поредните санкции на Беларус. Въпреки тези обстоятелства анализатори смятат, че едва ли скоро ще дойде краят на суверенитета на Беларус, независимо от това, че Лукашенко и Путин демонстрират воля да реализират някои от договореностите между двете страни още през далечната 1999 година. Защото за Русия сега най-важното е да създаде достатъчно институционални механизми, за да задържи Беларус в своята орбита на влияние, дори когато президентът вече не се казва Александър Лукашенко, коментира Андрей Казакевич от беларуския институт "Политическа сфера".
В този контекст изявленията на Александър Лукашенко за създаването на съюз между Беларус и Русия, който да бъде „по-добре обмислен и по-напредничав“ от ЕС са просто пропагандни внушения, тиражирани от медиите на властта, напълно лишени от съдържание. Защото всеки съюз, ако примерът е ЕС, почива на определени принципи и ценности, в които всички държави са равноправни и суверенни, и заедно работят за общия просперитет. А точно в тази посока разговори между двамата президенти досега не са водени. От друга страна, тезата на Лукашенко звучи като пълна измама, защото няма как да си изцяло зависим от Кремъл и негов покорен васал, пък да влезеш в съюз с Русия, в който да не жертваш суверенитета на своята страна. А като знаем колко „демократична и процъфтяваща“ е страната на Путин, едва ли може да очаква равнопоставеност, просперитет и благоденствие за беларуския народ. Затова заявките, които прави Александър Лукашенко, са не просто нереалистични към този момент, и по-скоро приличат на бълнувания на един президент.