Горан Благоев: Ако католиците са "еретици", как БПЦ ползва техни църкви за богослужения?

В 21 век да се позоваваш на схизма от 1054 година, е странно, заяви журналистът

Горан Благоев

Горан Благоев

Журналистът Горан Благоев и Кирил Карталов, член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки във Ватикана и преподавател в Миланския католически университет, коментираха в предаването "Още от деня" на БНТ защо представителите на Българската православна църква няма да участват в събитията по време на визитата на папа Франциск.

Според Горан Благоев, след като анатемите и схизмата спрямо католическата църква са вдигнати през 1964/5 г., БПЦ няма аргументи да отказва участие. "Има апостолско послание още от времето на Апостолите, ранното християнство. Молитвата с еретици не се позволява. Но тук се пита задачата католиците еретици ли са, след като 1964-65 година един цариградски патриарх и един папа вдигат анатемите и слагат край на схизмата, която е разделяла Източната и Западната църква от 1054 година до 20. век. Тоест, в 21. век ние да се позоваваме на канони, които ни забраняват молитва с еретици, е малко странно. И тук веднага искам да попитам и да задам този въпрос, който странно никой от решението на Синода досега не го е поставил в публичното пространство: ако католиците са еретици, защо Българската православна църква, Средно- и Западноевропейската епархия ползва католически църкви за богослуженията на нашите православни общности в Италия, в Испания, в Португалия и във Франция?", попита журналистът.

По думите му, има прикриване зад каноните. "Папа Франциск е изключително харизматичен, истински християнин", добави той.

По темата изрази мнение и чл.-кор. Кирил Карталов: "Да си представим, ако Светият синод на Българската православна църква беше приел да се направи тази молитва за мир, какво щеше да се случи, какъв щеше да бъде отзвукът както за нас българите, така и в международен план? Като историк се сетих за една мисъл, която папа Ронкали, когато е бил тук през 1925 година, за първи път апостолически визитатор казва след първата си среща в Светия синод: "Това посещение всъщност е израз на нашето голямо отношение на единство." В отговор на тези думи Врачанският тогава митрополит Климент казва следното: "Това посещение, монсеньор, ни е прескъпо, защото пред очите на толкова много, които в България нямат вяра и използват всеки удобен случай като възможност за сензация, показва как спойката между милосърдие и съгласие обединява представителите на една и съща религия - Христовата."