Теодора Димова, Портал Култура
Написах пост на страницата си във фейсбук в навечерието на балотажа. Написах, че съм изумена от това, което се случи през последната седмица у нас. Мисля, че много хора най-внезапно се озоваха в това състояние на нещо като политически ступор. И за пореден път изпитах възхищение към кукловодите на обществения ни живот. Успяха да забъркат такова блато и такава политическа гнъс, която за последните злощастни години не се беше случвала.
Демократична България ни призова да гласуваме за Манолова.
Тази ужким „десница”, лелеяна, отглеждана като къснородено библейско дете, от което ще се роди чудото, тази десница, но която сме склонни всичко да прощаваме, и порноскандалите, и миекането, и мнимата „компетентност”, и тапетите и да ги складираме в графата „компромати, яд ги е”, ни призовава да гласуваме за Манолова.
По най-простата логика на един десен човек, за какъвто се смятам, „градската десница” на София започна да вярва в мнимата независимост на Манолова. И то да вярва кресливо, чисто по хейтърски.
И това ако не е политическо уродство.
Струва ми се, че тук се е зародил нов вид чума, която невидимо и безапелационно разболява населението и го лишава от здравия му разум.
Кукловодите успяха така да усучат политическите конци, че ние да вярваме на техните маньоври, а не на очите си. Точно както по времето на комунизма. Вярва се на това, което се говори, а не на Чернобилската авария, защото за нея не се говори. Съществува само онова, което е изговорено. Не съществуват отровите, облаците, осакатените, умрелите, избитите.
В коментара ми имаше неточност, тъй като официално такава позиция на „Демократична България“ няма. Дължа извинение. Подвели са ме множеството мнения на привърженици на ДБ, които отправяха такива послания. Повечето не го правеха директно, а завоалирано. Но това според мен никак не променя нещата. Само ги прави още по-нечистоплътни. Получих упреци, че разпространявам лъжа, че се присъединявам към кукловодите. Голяма част от упреците бяха именно от хора, изразяващи подкрепа за Манолова. Това е още по-лицемерно. Най-важното е, че резултатите от изборите потвърдиха моето предизборно усещане – без да има официална позиция на ДБ, по-голямата част от нейните гласоподаватели от първия тур, на балотажа са гласували за Манолова. И тя специално благодари за получените 50 000 гласа от десницата: „Подадохме си ръце.“ А ген. Атанасов каза, че са подкрепили Манолова, защото са свободни хора и са гласували рационално.
Но това ли е рационално? Разбирам желанието за промяна, но не разбирам въжделението, че тя може да бъде донесена точно от Мая Манолова. Всеки е свободен да решава как да гласува, но едва ли е естествено една партия да е съставена от комунисти и антикомунисти, от леви и десни. Това вавилонско смешение не само не е рационално, а е порочно. Размиването на границите и принципите е целта на ДС още от началото на прехода. От самото начало кукловодите говорят за „помирение“, „национално съгласие“, „няма ляво, няма дясно“.
Реформаторският блок беше коалиционен партньор с шестима министри в правителството „Борисов 2“. Аз не виждам съществена промяна в ГЕРБ и Борисов от преди пет години и сега, за да се превърнат днес в основния политически противник на ДБ. Но ето днес обясняват, че десни и леви гласували заедно, за да отстранят ГЕРБ от властта. В първия ден след балотажа ген. Атанасов каза, че режимът на Борисов се пропуква в цялата страна и на първо място в София. Не мога да разбера как може да бъде повод за задоволство на един десен политик, ако ГЕРБ падне от власт и на тяхно място дойде БСП? Или може би няма да дойде БСП, а коалиция между БСП и ДБ. Това ли е повод за задоволство? Това ли е целта? Това ли е принципна политика? Това ли е свободата на свободните хора?
Когато се създаде ДСБ, с гордост и самочувствие започнаха да се наричат „тъмносините“, за да се отличават от СДС. Мотивите за напускане бяха, че в СДС не са достатъчно последователни, достатъчно принципни, достатъчно десни, достатъчно сини и така ДСБ станаха „тъмносините“ десни. А днес – с червените. Или греша – нали палатката на Манолова е зелена, а тя е независима?
Разбиването на двуполюсния модел е стремеж на кукловодите отдавна. „Маньовърът“ с правителството на Беров се оказа безуспешен. Най-успешният ход беше довеждането на царя и създаването на НДСВ. Преди сегашните избори лидерите на БСП повтаряха и повтаряха, че няма нищо неестествено в това, зад Манолова да застанат и леви, и десни, само и само да бъде свалена Фандъкова. От ДБ казваха същото, но по-завоалирано. Манолова се извини за Костинброд, за Орешарски, за Пеевски, дори подкрепи протестите срещу избирането Гешев, само и само да се хареса на десните. И се хареса на 44 процента от тях.
Тъй като политиката е изкуство на възможното, компромисите са неизбежни. Но когато се прави компромис, старанието е той да бъде възможно най-малък и да не накърнява основополагащите принципи. Подкрепата на Манолова прехвърли критичния праг.
Спомням си, че някога отдавна Иван Костов беше казал, че в политиката най-важното е да стоиш на позиция. Тези негови думи ме бяха впечатлили. Сега станахме свидетели на точно обратното.
*Заглавието на коментара е на Faktor.bg