Колко ще струва на света конфликтът в Близкия изток бе темата на Нова ТВ, коментар по която направи банкерът Левон Хампарцумян.
"Икономическите последици ще бъдат измерени, от една страна, с потенциалните разрушения. Но ще има и нарушаване на търговските вериги за доставка, които минават в района на Персийския залив.
Този конфликт ще бъде един повод за още по-бърза консолидация на западния свят, към който и ние принадлежим - с планове за реиндустриализация, скъсяване веригите за доставка, производство на отбранителни системи срещу тези дронове и балистични ракети. Тоест, влизаме в един по-напрегнат период, но парадоксално той може да доведе и до по-бърз индустриален и икономически растеж", посочи банкерът.
По думите на Хампарцумян "войните стимулират технологичното развитие".
"Имахме един период, в който мислехме, че светът е нареден веднъж и завинаги...през 90-те години. Ами не, не е. И ще трябва, за съжаление, да застанем зад начина на живот, който никак не е лош, може би дори е най-хубавият в света, но ще трябва да го защитим", подчерта Хампарцумян.
Той изтъкна, че следва да се тревожим за това как ще си наредим държавата, защото имаме нужда от институционално преизграждане на някои части.
"Институционално бяхме разбити по ред причини. Руският петрол – с него или без, ако не си наредим държавата, той няма да ни спаси, но и няма да ни потопи“, каза експертът и изтъкна, че имаме нужда от работеща система и Митници.
Ако махнем източниците на ново богатство, контрабандата е един от големите бизнеси. Границата с Турция е на едни от най-големите търговски потоци в света. Контрабандата продължава да съществува като бизнес, без значение от политическата констелация, която управлява“, добави Хампарцумян.
"Имаме разчистване на сметки в Митниците, които обаче може да доведат и до разчистване на ситуацията, но това не е задължително и автоматично“, добави експертът.
По думите му обаче това са цели системи. "Говорим за големи структури, които включват части от държавата и криминалния контингент. Напълно независим, невинни и наивни хора“, обобщи той и добави, че това е негативно за развитието на икономиката, но не само в България, а и в цяла Европа.
Хампарцумян е категоричен, че мястото на България е в еврозоната. Но ако няма организирани усилия, които да постигат определени цели в платежния баланс на държавата, няма да успеем да влезем в еврозоната през 2025 година.
"Никой няма да ни оценява по политическата стабилност, това не е точният критерии. Другите неща обаче, свързани с дефицита и инфлацията, които са критични за България, ще бъдат гледани. Ще намерят повод, за да ни кажат да почакаме още малко“, прогнозира банкерът.
"Това се отнася и за Шенген. Най-малко против влизането ни в Шенген е повече от една държава. Австрия просто е видима, а другите се спотайват. Много вероятно е да има тиха съпротива. Въпросът не е дали ще вкарат един ТИР с цигари или алкохол, а въпросът е, че като платиш, в този контейнер може да има всичко – като започнеш от храна и стигнеш до химически оръжия“, обясни Хампарцумян.