Опозицията в Беларус е дръзка. Да не признаеш победата на изборите на управляващия от 1994 г. диктатор Александър Лукашенко, за когото се твърди, че са гласували 80 % от избирателите, и да се противопоставиш на убийствения режим в Минск, трябва да притежаваш голяма доза смелост. Всичко това, обаче, няма да помогне по никакъв начин срещу „бащицата” (батька), както често наричат Лукашенко. И за това има три причини.
Първо, на гражданите на Беларус им липсва този „протестен ген”, който притежават гражданите на съседна Украйна, където стотици хиляди протестираха в продължение на месеци срещу фалшифицирането на изборните резултати и корумпираните президенти и в резултат на това спечелиха провеждането на справедливи избори.
Второ, напускането на авторитарния владетел (възможно е с летален изход) ще бъде възможно, само ако се стигне до разцепление вътре във всемогъщите специални служби. А докато диктаторът Лукашенко е в състояние да възнаграждава по царски обкръжението си, без да му отнема изгодните „странични доходи“, не може да става въпрос за промяна на режима, каквато надежда изразяват западните медии.
Смяна на режима би била възможна, ако държавите „зарежат” Лукашенко - на първо място главният му икономически партньор Русия. Но кремълският управник Владимир Путин е силно заинтересован да запази „васала” си на своята западна граница. Колкото е по-силен натискът на опозицията, толкова по-зависим от Москва ще бъде минският властелин.
Това, че Лукашенко все още не изпитва финансови проблеми, е свързано и с факта, че държавите от ЕС продължават да внасят от Беларус стоки за милиарди евро. В такава ситуация традиционната критика на фалшифицирането на избори няма да помогне. Ако не бъдат въведени ефективни санкции срещу режима и неговите (икономически) „съучастници“, тогава всичко ще остане както преди.
Протестите срещу изборите (независимо дали в самия Беларус или извън него) се провеждат, откакто Лукашенко за първи път фалшифицира изборните резултати. И въпреки че този път „пропастта“ между официалните резултати и реалността е още по-очевидна, отколкото при предишните избори, сега всичко зависи от способността на опозицията да води продължителна борба и от това дали хората ще излязат масово по улиците, както се случи в Украйна. Както и дали Западът може да подкрепи думите си с дела.
Вероятността за това е малка. ЕС просто се страхува прекалено от по-нататъшна конфронтация с „големия съсед” Русия, ако реши да усили натиска върху малкия Беларус. Същевременно обаче си струва да се бори за тази държава, при това не само в името на демокрацията за всички хора. В икономическо отношение тази страна също представлява голям интерес, макар и само защото ИТ индустрията е добре развита в Беларус, в която работят десетки хиляди млади инженери и компютърни специалисти.
---------
Матиас Брюгман, „Ханделсблат”