„Съдебната реформа е много хубаво нещо, но проблемът в България е, че липсва т.нар. „средна класа“. Ако тя бъде създадена, младите хора ще имат стимул да останат в страната, а не да бягат в чужбина.
С микро и малък бизнес, който е в тежка криза в момента, можеш да издържаш семейството си, а не да харчиш пари за яхти и разкош. Аз изцяло работя със студенти и млади хора, които, вместо да се чудят какво да правят през лятото, остават в Пловдив, за да изкарат пари и да се почувстват независими като личности“. Това разказва пред Faktor.bg Димитър Попов, който има малка кафетерия в Пловдив и ежедневно се сблъсква с проблеми за оцеляването й.
„Първото и основното, което трябва да се направи, ако наистина имаме правителство на промяната, е вдигането на прага на ДДС. 25-26 000 евро праг за този данък е смешен и е предпоставка за корупция. Така карат хората от малкия бизнес, да влизаме без да искаме в сивия сектор, за да можем да оцелеем.
Прагът на ДДС трябва да стане минимум 150 до 200 000 лева.
Това е нормалната сума във всички бели страни, за които съм се интересувал. Важен аргумент е и фактът, че прагът не е коригиран от години, и ако преди две десетилетия е бил адекватен към покупателната способност и тежестта на парите, то сега 50 хил. лв. нямат тази сила. Необходимо е и въвеждането на специално законодателство, което да дава възможност да има поне 10% разлика между касовата наличност и отчета на фискалното устройство. Сега ситуацията е доста тежка – дори и за една стотинка разлика между касовата наличност и пуснатите бонове ти съставят акт, защото такава е наредбата, а това дава възможност на чиновниците и проверяващи да тероризират дребния бизнеса.
Освен това, защо трябва да плащаш за осигуровки, ако си студент и в същото време продаваш ядки на улицата? Реално не си на трудов договор, а само го менажираш този съвсем дребен бизнес. Задължително трябва да се помисли за стимул за младите хора, а не да отиват с висше образование в чужбина, да мият чинии и да оправят чаршафи в хотелите. Минималната работна заплата или доходи около 10 000 лева годишно не трябва да се облагат изобщо с данъци. По този начин ще се даде шанс на младите да си хранят семействата, а не да се чудят как да крият данъци.
Вместо реални облекчения правителството се чуди как да компенсира сега скъпия ток. Ако премахнат административните тежести и изисквания, аз ще си наглася така бизнеса, че държавата да не се занимава с мен. Трябват ми 3-4 години да си поема въздух, за да почна да искам да вкарвам пари в държавата. В момента
малкият бизнес е буквално задушен.
Всеки месец подлежим на проверка от поне 15 институции. Т.е., почти всеки ден при мен идва някой и изисква документи или проверява нещо. Единият пита за мивки, вторият мери столовете, третият – квадратурата отвън, следващият проверява дали е достатъчно светло и т.н. Няма луд човек, който да иска да печели от бизнеса си и да остави мизерия в заведението си. Нашето желание е законодателната власт - парламентът и изпълнителната - Министерски съвет да ни оставят да си изкарваме средствата, а не да ни тормозят с глоби по 500 лева, че някой не е чукнал касова бележка за бутилка минерална вода. Например за разлика между наличните пари в касата и фискалното устройство глобата е 700 лв. За същото нарушение подлежиш на затваряне от 3 до 30 дена, плюс 100 лв. глоба на служителя, който е извършил нарушението. Или за едно нарушение ти правят три наказателни постановления плюс затваряне. Реално държавата иска от тебе 1300 лв. глоби. Това е пълен абсурд – как да си платиш глобите, след като си наказан - заведението ти е затворено и не работиш? Аз не съм против санкциите, а съм „за“ глобите. Те дори са ниски в България. За минимални нарушения трябва да се напише предписание, за да разбереш грешките и да осъзнаеш, че държавата ти помага с контрол. При второ нарушение да имаш възможност да си платиш глобата в едномесечен срок с някаква отстъпка, както е при санкциите в КАТ. При трето нарушение, законът да важи в пълна сила, защото си станал рецидивист.
Нека чиновниците с власт да спрат да закачат малките бизнеси по места
и да ги мачкат с измислени претенции и изисквания.
За да се отървеш почваш да черпиш всички по веригата, за да не се заяждат и да те оставят. За последната година ми идваха 14 пъти на проверки. За една касова бележка за 1,20 лв. бях обвинен в заплаха за националната сигурност и фиска на Република България. Само Светият синод и папата не са ме проверявали.
Проблемът е, че аз не съм изолиран случай – това е обичайната практика с малкия бизнес. Познавам стотици хора, които се чудят как да оцелеят и питат – това ли е промяната, и тя ли ще ни мачка като валяк? Темата съвсем не е изтъркана, а много актуална. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че и Костов, и Царя, и Тройната коалиция, и три управления на ГЕРБ подцениха малкия бизнес и предпочетоха да го мачкат. Амбициите на момчетата от Харвард заслужават адмирации, но 100 дни от управлението им вече почти се изнизаха. Ако и те останат само с добрите намерения, ще отекат в канала като предшествениците си, а България ще отчете още няколко стотин хиляди млади, които са напуснали страната от Терминал 2“, предупреждава Димитър Попов.