Тежки конфликти на интереси подронват вярата, че съдът е независим и може да се разчита да защити интереса на гражданите и държавата, казва пред Faktor.bg разследващият журналист и издател на специализирания сайт desebg.com
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Христов, изненадан ли сте от тълкувателното решението на Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) да разпъне чадър върху агентите на ДС и военното разузнаване при комунистическия режим като при нови проверки имената им няма да бъдат вече оповестявани, ако преди това са били обявени?
- Не, не съм изненадан. Още през месец юни тази година на моя сайт desebg.com публикувах подробна информация, че Общото събрание на ВАС е взело негативно за осветяването на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби решение, което ще доведе до блокиране на работата на Комисията по досиетата и на практика до отнемане на правото на гражданите да бъдат информирани за влиянието на агентурната мрежа на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА и нейните кукловоди след 1989 г. до днес.
От месец юни насам ръководството на ВАС изчакваше удобен момент да обяви решението. И го направи в последната седмица от управлението на служебния кабинет на президента Румен Радев.
- Случайно ли е избрано това време?
- Не знам дали е символично или не, но е факт. Това бе момент, когато цялото медийно и обществено внимание е ангажирано с подписването на коалиционното споразумение между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, с въпроси - кои ще са министри, как ще се състави новият кабинет. Може би някои хора във ВАС са се надявали проблемът, който създадоха с това решение, да мине между капките, но очевидно не са познали, защото тълкувателното им решение, с което подменят духа на Закона за досиетата, вече се превръща в политически проблем.
Отделно от всичко това хората, които сме наясно в дълбочина с цялата сага с отварянето на досиета и съпротивата това да не се случи, знаем, че противниците на осветяването на агентите на комунистическите служби през коя ли институция не опитаха да саботират процеса, който започна през 2007 година.
То не беше институцията на омбудсмана по времето на Гиньо Ганев, когото лица като Димитър Иванов от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и проруската Светлана Шаренкова го караха да сезира Конституционния съд, защото омбудсманът има такова правомощие, за да бъдат атакувани ключови текстове от Закона за досиетата (Ганев отклони щенията им); то не бяха организациите на бившите служители на ДС, то не бяха верни техни „съмишленици“ като бившия министър на вътрешните работи от БСП Румен Петков, принуден да си подаде оставката сред серията корупционни скандали в МВР, който впоследствие като депутат от соцпартията внасяше в парламента проектозакони за закриване на Комисията по досиетата; то не бяха новите специални служби, пълни все още с бивши служители на ДС, школувани в Москва, които отказваха да предадат архивите от тоталитарния период на Комисията, за да са си свърши работа; то не беше кабинетът на Сергей Станишев, който повече от една година тупа топката, за да бави предоставянето на сграден фонд за изграждане на Специализирания архив, в който Комисията събра през 2011 г. целия архив на репресивния апарат на БКП.
Единствената институция, през която противниците на отварянето на досиетата успяха да пробият и то три пъти се оказа съдът. Да, именно съдът.
- Как се случи това?
- Ще припомня, че първият пробив стана още с първото дело, заведено срещу решение на Комисията по досиетата за обявяване на принадлежност към ДС. Това бе случаят на бившия следовател от ДС Павел Димитров, впоследствие адвокат и депутат на ГЕРБ от Варна. Делото му бе гледано от една млада съдийка и решението, с което тя отмени на първа инстанция акта на Комисията, бе пълно с „бисери“ кой от кой по-голям. Спомням си, че един от мотивите за отмяна на акта на Комисията по досиетата, бе, че под абревиатурата „ДС“ не се разбирало, че става въпрос за Държавна сигурност. Представяте ли си?! Слава Богу, тогава дадохме медийна гласност и следващата съдебна инстанция отмени първоинстанционното решение, като по този начин бе парирано развращаването на Закона за досиетата.
Вторият пробив, който беше направен през съда, е в 2011 г., когато по делото на бившия министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски Стоян Сталев срещу решението на Комисията две години по-рано, с което тя беше обявила неговата принадлежност към ДС. Съдебен състав на ВАС игра като адвокат в полза на Сталев, като удовлетвори искането на неговите адвокати да бъде сезиран Конституционният съд. Целта бе да се обявят за противоконституционни, забележете, същите ключови текстове от Закона за досиетата, които Димитър Иванов и Шаренкова искаха преди това от омбудсмана Геньо Ганев. Става въпрос за кръг от документи, на чиято основа Комисията установява принадлежност на агенти с унищожени досиета при незаконното прочистване на архива на Държавна сигурност, извършена от БКП/БСП/ДС в началото на 1990 г. тайно от обществото и политическата опозиция.
Да не мислите, че съвсем случайно точно по делото на Стоян Сталев, известен с връзките си в съдебната система покрай бащата си проф. Живко Сталев, ВАС се пропука и сезира Конституционния съд (КС)? Няма случайни работи в тази мръсна игра. Противниците на осветяването на агентите всячески се опитваха да бъде сезиран КС, надявайки се, че Конституционният съд ще отмени атакуваните разпоредби в Закона за досиетата и по този начин ще бъдат скрити огромен брой сътрудници на репресивния апарат на БКП. А ВАС е една от институциите, която, както омбудсмана, има правомощие да сезира КС. И те го направиха. Само че Конституционният съд в началото на 2012 г. поля противниците на отварянето на досиетата със студен душ, излизайки с единодушно решение от 12 гласа, че атакуваните текстове от Закона за досиетата не противоречат на Конституцията и че дейността на Комисията по досиетата е напълно законосъобразна.
И третият път, в който съдът клекна на задкулисието на ДС, е сегашното тълкувателно решение на Общото събрание на ВАС. Поводът за него е създаването на противоречива съдебна практика по дела срещу решения на Комисията от 2017 г. насам. Позволих си да припомня тези факти, за да се види ролята на съда и по-специално на определени среди във ВАС в тази подмолна игра срещу закона за досиетата и Комисията по досиетата, която не е спряла и е израз на неистовото желание на паралелната власт на бившата ДС да бъде отменен законът за досиетата, а Комисията – ликвидирана. Повярвайте ми, страшно много им пречат.
- Решението на ВАС е не само спорно, но и скандално, установил ли сте конфликт на интереси или целенасочена тенденциозност от страна на магистратите?
- Въпросът ви опира до ключовия момент, който от ВАС няма да обяснят и за който ще продължат гузно да мълчат. И той е как и кой във ВАС създаде противоречивата практика? Как така до 2017 г. нямаше проблем с компетенциите на Комисията по досиетата по осветяването на агентите на ДС и как така изведнъж определени съдебни състави започнаха да обявяват за нищожни решения на Комисията? Нека да се вгледаме по-внимателно в казуса. Съдебните състави, създали противоречивата практика от 2017 г. насам, не отменят решения, с които Комисията е установила принадлежност на агенти, защото това ще бъде твърде нагло и веднага ще отпадне, а отменят решения, с които Комисията огласява вече установена принадлежност към ДС на агент, но в качеството му на лице, заемало друга ръководна позиция.
Тези съдии се опират на текст в закона за досиетата, който се отнася до правомощията на Комисията за служебно произнасяне, когато за даден сътрудник са открити нови документи – има такива случаи, защото Комисията постоянно осъществява процес на систематизиране на този огромен архивен масив. Въпросните съдии, създали противоречивата практика от 2017 г., приемат, че всяка последващо огласяване на даден сътрудник, независимо, че е в друго ръководно качество, е един вид служебно произнасяне на Комисията, за което се изисква наличие на нови документи. Това е превратното тълкуване на закона, с което на практика започна поредната атака срещу Комисията. Тук обаче има едно голямо „НО“. Да не мислите, че някой от обявените от Комисията по досиетата агенти се е сетил да атакува решенията ѝ по този модел? Абсолютно не! Това е мислено от други хора, правени са консултации с доверени юристи, гледали са под лупа Закона за досиетата, видели са възможност за такова превратно тълкуване, а след това са намерили и съдии, които да прокарат този „прочит“ на закона. И как така и откъде изведнъж определени агенти се научиха да завеждат дела точно на това основание? Няма нищо случайно, всичко е предварително обмислено и планирано като реализация.
Впоследствие, когато делата срещу повторно или последващо огласяване на сътрудници започнаха да се увеличават се оказа, че един от съдиите във ВАС, участвал в най-много подобни дела, е започнал своята юридическа кариера във факултета на ДС в школата в Симеоново преди 1989 г. Това е съдия Пламен Петрунов. Той е един от 8-те нови съдии, които през 2015 г. са назначени като титуляри във ВАС, избрани сред 33 кандидати.
Оценяването на тези кандидати тогава се извършва от 5-членна комисия, за която тогава „Съдебни репортажи” посочва, че повечето ѝ членове са близки на председателя на ВАС по това време Георги Колев.
Сайтът dnevnik.bg писа през 2015 г., че както председателят Георги Колев, както и Петрунов е завършил школата на МВР-ДС в Симеоново през 1990 г. През 1991 г. Петрунов е назначен за районен съдия в Стара Загора. От 2007 г. е председател на Административния съд в Стара Загора, а през април 2014 г. е командирован във ВАС от Георги Колев.
По едно от делата, по което Петрунов беше в съдебния състав, председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов му поиска отвод с мотива, че е в конфликт на интереси с оглед на неговото образование от школата на ДС, но председателят на отделението във ВАС, което разглежда точно делата срещу решенията на Комисията по досиетата – съдия Галина Христова – отхвърли искането като неоснователно и дори си позволи да заплаши Костадинов с Висшия съдебен съвет.
В Административния съд София-град, където се гледат на първа инстанция дела срещу решения на Комисията по досиетата, също има един съдия Георги Терзиев, който е учил във факултета на ДС в Висшата специална школа на МВР-ДС „Г. Димитров” в Симеоново. Той също се е произнасял по множество дела срещу решения на Комисията. И на него му бе поискан отвод, но без резултат.
За да добиете представа какви безобразия се извършват от съдебното задкулисие ще ви посоча, че по едно от делата във ВАС се стигна дори до манипулация на позицията на прокуратурата, чийто представител в съдебно заседание подкрепи законосъобразността на действията на Комисията, но впоследствие в съдебния протокол бе записано, че прокурорът е бил против позицията на Комисията.
За докладчик по злощастното тълкувателно дело на ВАС, което коментираме, председателят на съда Георги Чолаков определи съдия Румяна Лилова. Тя също не е назначена с конкурс във ВАС, а чрез командироване от предишния председател на ВАС Георги Колев. Известно е, че използването на командироването на един магистрат от един съд в друг се смята за начин да се заобиколи системата на конкурси.
Съпруг на Лилова е съдия Андрей Икономов, председател на Пето отделение във ВАС в периода 2004-2010 г. През 2010 г. той се оказа един от групата висши магистрати, замесени в схема за придобиване на апетитни имоти в Приморско чрез т. нар. „нуждаещи се” членове на семействата им.
Икономов се прочу като председател на съдебен състав на ВАС, който през 2007 г. излезе с решение за заличаване на природен парк „Странджа“, най-голямата защитена природа територия на Балканския полуостров.
Делото бе заведено от фирма с апетити да строи във защитена зона на парка, а скандалното решение предизвика реакция на парламента, който прие промяна в Закона за защитените територии, непозволяваща заповедите за обявяване на защитени територии да подлежат на съдебно обжалване и природен парк „Странджа” бе спасен.
- Вярно ли е, че агент на ДС, който е и член на инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори мандат има отношение със съдия от ВАС?
- Това се отнася точно до въпросния съдия Галина Христова, председател на отделението във ВАС, което гледа делата срещу решенията на Комисията по досиетата. По едно от делата тя си направи самоотвод с мотива, че живее с ищеца на семейни начала. А делото е заведено от художника проф. Ивайло Мирчев от Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници (2004-2011).
Той е разкрит от Комисията по досиетата като съдържател на явочна квартира „СЛАВЯНКА” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1976 г. Досието му е унищожено през месец май 1990 г. по време на управлението на БСП с кабинета Луканов, когато ДС прочиства незаконно досиетата и по начин, по който да постави в зависимост агентурата си през годините на прехода.
При такива обстоятелства стана ясно, че председателят на отделението във ВАС, в което се разпределят и гледат делата срещу Комисията, и в което започна постепенно да се създава тази противоречива съдебна практика, живее на семейни начало с бивш сътрудник на ДС. Подчертавам това, за да не си помисли някой, че съм тръгнал да се ровя в личния живот на хората. И да, художникът Ивайло Мирчев е един от цялата плеяда общественици, разкрити като сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които бяха в Инициативния комитет, издигнал през септември 2021 г. „независимия“ президент Румен Радев за втори мандат.
Това са примери на тежки конфликти на интереси, които лично за мен подронват вярата, че съдът е независим и може да се разчита да защити интереса на гражданите и държавата. Напротив вижда се, че е зависим.
- В такъв случай да не очакваме реакция от държавния глава?
- Е, каква реакция може да се очаква от човек, който без да му мигне окото си назначава агенти на ДС за съветници и секретари в президентството и очевидно няма никакви скрупули лица, осветени като сътрудници на репресивния апарат на БКП, да го подкрепят за втори мандат.
- Може ли законодателят да обезсили това Решение на ВАС? Ще имат ли партиите в парламента куража да се противопоставят?
- Може, ако 47-то Народно събрание има политическа воля, с която да потвърди държавната политика за разкриването на сътрудниците на комунистическите служби на ръководни постове, приета от парламента през 2006 г. със Закона за досиета. Предстои да разберем. При всички случаи решението на ВАС, с което бе подменен духа на един от малкото декомунизационни закони, приет преди 15 години с пълен политически консенсус, вече се превърна в политически проблем.
Определено това ще бъде важен тест за новото мнозинство, което ще трябва да покаже дали действително ще зачете правото на гражданите да бъдат информирани за влиянието Държавна сигурност върху прехода чрез нейните агенти, заемали или заемащи ръководни позиции и такива, кандидатстващи за ръководни длъжности. Или ще се включи в хора на подмяната, за която така много лелеят противниците на отварянето на досиетата.
- Как оценявате политическите и обществените реакции, свързани с решението на ВАС?
- Както казах ВАС избра удобен момент, за да обяви това негативно за обществото и интереса на държавата решение – точно, когато се подписва коалиционно споразумение и се съставя ново правителство. Така че интересът на политическите играчи е насочен натам. Вероятно и затова за мен към този момент политическите реакции са твърде скромни, когато е постегнато по такъв брутален начин към едно право, за което обществото се бори от рухването на комунистическия режим – да бъдат разкрити агентите на репресивния му апарат във властта и в края на краищата през 2006 г. го извоюва.
Следя и реакциите в социалните медии. Има хора, които открито се възмущават от тълкуването на ВАС, други пишат, че не могат да повярват, че това се случва 32 години след края на тоталитарното управление на ДС. Редица граждански организации вече излязоха с позиции, които осъждат тази подмяна на основния замисъл на Закона за досиетата, извършена от ВАС. Това ми подсказва, че и тази атака срещу закона за разкриване на сътрудниците на комунистическите служби и срещу Комисията по досиетата ще срещне отпор и че има будни хора, които няма така лесно да позволят да им бъде отнето правото да бъдат информирани за влиянието на агентите на Държавната сигурност.