Радев е най-слабият в политическо и дипломатическо отношение президент, който България е имала след 1990 г.
Младото поколение, което расте извън родината, представлява богат източник на таланти и ресурси за страната ни, казва пред Faktor.bg кандидатът за евродепутат
Д-р Христо Костов е доцент по история и международни отношения в IE University и Schiller International University, Мадрид, Испания. Автор е на три книги и редица научни и енциклопедични статии в международни издания.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Костов, вие сте доцент по история и международни отношения в IE University и Schiller Мадрид, Испания, как се озовахте в листата за кандидат депутати за Европейския парламент на „Синя България‘?
- По мое собствено желание влязох в листата след разговор с д-р Петър Москов. Той ме покани да участвам като част от гражданската квота и за мен беше чест да приема. Въпреки че живея и работя в Испания, аз следя ежедневно новините в България. Това е моята родина и се надявам в най-скоро време да се върнем там с жена ми и децата ни.
- С какво идеите на „Синя България“ са по-привлекателни и близки за вас от тези на другите партии и коалиции от десния спектър?
- Приоритетите на „Синя България“ са и мои приоритети. За разлика от другите партии от десния спектър, „Синя България“ има дясна, но консервативна дясна ориентация и мисля, че силна консервативна партия е нещо, което липсва в България. Идеологията на ГЕРБ е трудна за дефиниране, докато ППДБ е определено либерална коалиция от партии. Освен това, „Синя България“ разчита на хора с чисто минало и не включва в листите си бивши ДС агенти или охранители на Тодор Живков. Не може в миналото да си бил охранител на Тодор Живков, а днес да твърдиш, че си десен политик. Това за мен е абсурд.
- Как оценявате българската позиция и подкрепа за Украйна, притеснително ли звучат за европейските ни партньори залитанията на презеидента Радев в полза на Русия и политиките на Кремъл?
- Аз съм изключително доволен, че въпреки всякакви вътрешнополитически битки, официалната българска позиция продължава да бъде конструктивна спрямо Украйна. България продължава да подкрепя Украйна морално, дипломатически и материално чрез износ на оръжие и друга помощ. Дори вече и нашата църква помага на Украйна да извоюва духовна независимост от руската православна църква. Това е много важно, защото ако Украйна падне в руски ръце, това може да доведе до непредвидими последици и домино ефект. Така ще се окаже, че международното право и международно установените и признати граници нямат никакво значение. Значение отново ще има само правото на силата към което активно се стреми Путин. А опорките на руската пропаганда от сорта как Украйна и Западът провокирали Русия да нападне, или как Украйна била руската Македония са просто смехотворни. Ако следваме тази логика, ще се върнем отново в Средновековието. Буквално всяка държава в Европа може да твърди, че някога в миналото някой от съседите, а понякога и всички са взели част от нейната територия. И какво следва? Безкрайни войни? Нали затова имаме международно право. Колкото до Радев, това е най-слабият в политическо и дипломатическо отношение президент, който България е имала след 1990 г. Нашите партньори в ЕС и НАТО не са доволни от неговите коментари, разбира се, но от друга страна неговата позиция няма кой знае какво значение, защото все още сме парламентарна, а не президентска република. Щетите за България са по-скоро репутационни. Радев има и навика да говори едно пред родна публика - много по-прокремълски, и доста по-сдържано, когато е в Европа. Но, да си спомним отново, кой помогна на Радев два пъти да бъде избран за президент?! Десни партии като ГЕРБ, предлагайки слаби кандидати, както и популистите от ИТН и уж дясната Продължаваме промяната, които за втория мандат буквално постлаха червено килимче пред Радев.
- Историята и международните отношения са тясната ви специалност – как Европа и в частност България могат да отслабят и противодействат на засилващото се влияние на проруски, популистки и националистически формации?
- Знаете ли, ако погледнем отново какво се е случило преди 90-100 години, ще видим, че едни популисти и крайни националисти като Хитлер и Мусолини идват на власт и много хора ги подкрепят по това време. Защо?! Ами много просто, екстремните условия водят на власт екстремисти. Когато инфлацията галопира, а заплатите стоят на едно място и безработицата и бездомниците се увеличават, хората търсят крайни решения. Разбира се, че подобни популисти и екстремисти не могат да решат проблемите, но хората в отчаянието си се обръщат към тях. Сега като бонус, особено в Западна Европа, има стотици хиляди и дори милиони нелегални имигранти, които се увеличават ежедневно, а мейнстрийм партиите не правят нищо или по-лошо - увеличават данъците, за да има за повече социални помощи. Именно затова аз вярвам, че ако традиционните партии започнат да работят отново за просперитета на хората и гласоподавателите видят подобряване на жизнения си стандарт, укротяване на инфлацията и стриктен контрол на имиграцията към Европа, няма да има никаква причина хората да търсят алтернатива в лицето на странни популистки и неофашистки партии. А, „Синя България“ призовава точно към връщане към традиционните ценности. Само така можем да върнем доверието на гласоподавателите. В България, разбира се, има още един силен нюанс - традиционно силната руска пропаганда, която е залегнала и в образованието. Но този въпрос също може да се реши. Понякога полицията и ДАНС просто трябва да си свършат работата, особено когато говорим за случаи, в които университетски преподавател призовава за „денацификация на България“ от Путин и войските му или някой друг мечтае публично за обявяване на Варненска народна република. Във всяка друга държава на ЕС подобни хора биха били моментално арестувани за национално предателство.
- Как в Европа се възприемат възгласите „Македония е наша“ и „България на три морета", проповядвани от партии като „Възраждане“? Какъв трябва да е нашият подход и позиция?
- Това предизвиква усмивки на снизхождение и съжаление. България може да постигне много повече за каузата си в Северна Македония и изобщо за външнополитическите си приоритети, ако българските дипломати работят упорито и постоянно в една посока, без кресливи лозунги. Костадинов звучи като миниверсия на Путин. От друга страна, обаче, това не означава, че трябва да позволим на нашите съседи от Северна Македония да правят каквото си искат и постоянно да унижават България. България има интерес да види целите Западни Балкани интегрирани в ЕС и НАТО, но това не трябва да става за сметка на българските национални интереси. Северна Македония трябва да спазва всички подписани договори с България, вкл. и т.нар. френско предложение, което предполага вписването на българите в конституцията на страната. Докато това не се случи, Северна Македония не може да започне преговори за ЕС, независимо какво е българското правителство в София. Аз очаквам и всеки един български евродепутат да отстоява българските интереси по този начин. За пример могат да ни бъдат гърците. Веднага щом новата северномакедонска президентка не спомена Северна като част от името на страната и гръцкото правителство отправи остро предупреждение към властите в Скопие. За мен лично тази тема е много близка, защото и докторската ми дисертация е посветена на македонската имиграция в Торонто, 1900-1996. Благодарение на работата ми по темата аз разкрих много документи на български имигранти от географската област Македония и техните дружества в Торонто на български език и как те са били фалшифицирани и представени като македонски документи, написани на македонски език. Но вместо да крещя истерично „България на три морета“, аз издадох книга на английски език по темата, както и глави от книги и статии на български, английски и италиански език. И сега Wikipedia цитира книгата ми като източник в около 70 статии на английски език и на много други езици, за да се потвърди българската идентичност на редица исторически фигури от географската област Македония. Една бърза проверка с „Chris Kostov“ в Wikipedia доказва, че активното писане по темата Македония особено на английски език, води до много повече позитивни резултати, отколкото фалцетни закани как Македония е наша и ще си я вземем.
- Вие сте сигурно единственият кандидат депутат, който настоява политиците и партиите да се насочат към крипто инвеститорите – каква ниша се отваря там?
- В тази сфера Европа изостава и аз мисля, че това е грешка. Обърнете внимание, че Тръмп приема дарения в различни крипто валути и открито говори, как ще направи така, че да задържи 50 милиона американски крипто инвеститори в Америка. А топ американски инвестиционни фондове открито инвестират в крипто валути. Крипто индустрията непрекъснато се развива и предлага множество възможности за създаване на работни места, стимулиране на технологичните иновации и насърчаване на финансовата стабилност.
Първо, насочването към крипто инвеститори може да привлече значителен капитал към eвропейската и в частност към нашата българска икономика. Тъй като криптовалутите и блокчейн технологията продължават да печелят популярност, нараства броят на хората, които инвестират в цифрови активи в целия ЕС и в България. Чрез създаването на благоприятна регулаторна среда и насърчаването на приемането на крипто, ние можем да се възползваме от този нарастващ пазар и да стимулираме икономическия растеж.
Второ, крипто индустрията може да стимулира технологичните иновации. Блокчейн технологията, която е в основата на криптовалутите, има потенциала да революционизира различни сектори, включително финанси, здравеопазване, управление и др. Чрез привличането на крипто инвеститори и насърчаването на използването на блокчейн технологии, можем да насърчим предприемачеството и да стимулираме създаването на нови бизнеси.
И накрая, насочването към крипто инвеститори може да допринесе за финансовата стабилност. Традиционните финансови системи понякога могат да бъдат неефективни и бавни, но блокчейн технологията предлага бързи, сигурни и прозрачни транзакции. Чрез интегрирането на крипто и блокчейн технологии в нашата финансова система можем да подобрим ефективността и да насърчим финансовата стабилност. Можете сами да проверите колко е струвал един апартамент в София през 2014 и колко сега, в лева и после в Биткойн. А Европа определено има нужда от иновации. Но единственото, което наблюдавам в момента, е как данъчните служби в различни европейски държави искат да се доберат до крипто активите на техните граждани, че да могат да им наложат и на тях 40-50% данъци.
- Работите активно с български студенти и нашата общност в чужбина, как оценявате младото поколение, което расте извън Родината?
- В чужбина има много умни български деца, които се гордеят със своя произход и смятат България за родина, дори и да не са родени в нея. Това е един огромен неизползван потенциал и България трябва да го използва в бъдеще. И нямам непременно предвид, че българи от чужбина трябва да стават основно политици в България. Младото поколение, което расте извън родината, представлява богат източник на таланти и ресурси за България. Въпреки че може да не са родени в страната, тези млади хора носят силна връзка с корените си и често играят активна роля в популяризирането на българската култура, история и традиции в международен план.
Като човек, който работи с български студенти и нашата общност в чужбина, забелязвам, че тези млади хора са силно мотивирани, адаптивни и глобално осъзнати. Те са израснали в мултикултурна среда, което им е дало възможност да придобият разнообразен набор от знания, умения и перспективи. Този опит ги оборудва с ценни качества, които могат да бъдат от полза за тяхното лично развитие и за напредъка на нашата страна.
Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени тези млади хора, е поддържането на силна връзка с родината си. Често те се сблъскват с трудности при интегрирането в новата си среда, като същевременно запазват своята идентичност и връзка с България. Като общество е изключително важно да разпознаем и подкрепим усилията на тези млади хора да останат свързани с родината си, като същевременно използват уменията и ресурсите, които са придобили в чужбина.
За да използваме по-добре потенциала на това младо поколение, трябва да насърчим диалога и сътрудничеството между българите в чужбина и тези, които живеят в страната. Това може да стане чрез инициативи, които насърчават културния обмен, професионалното развитие и социалното включване. Освен това трябва да създадем благоприятна среда за завръщане и кариерно развитие в България, като гарантираме, че младите хора разполагат с възможности за личностно и професионално израстване. С радост бих искал да споделя също, че все повече млади българи изявяват желание да се върнат в родината след дипломирането си.
