Както се очакваше, годишната инфлация продължава да се ускорява и през март е стигнала 12,4% при 10 на сто предния месец, съобщи НСИ, цитиран от 24часа

Това е 14-годишен рекорд. За последен път такова нарастване на цените спрямо година назад имаше през лятото и есента на 2008 г., като най-високият процент тогава беше 15,3.

Месечната инфлация също е доста висока - 2,2%, което също не е постигано от над 14 години.

В основата на поскъпването през март са цените на горивата и на транспортните разходи. Най-масовият бензин А95 е поскъпнал в сравнение с февруари с 13% и е пред прага да мине психологическата граница от 3 лева за литър, но и останалите горива са с двуцифрено поскъпване за един месец. Оттам и транспортните разходи през март са се вдигнали със 7,9% в сравнение с февруари.

На практика обаче вече няма нещо, което да не поскъпва, включително и храните с изключение само на пролетните зеленчуци. Те обаче така или иначе са с около 30-40% по-скъпи от миналата пролет.

Над половината българи - 53,9%, успяват да се справят в момента чрез намаляване на разходите за храна, облекло, пътувания и потребителски стоки. Други 17,2% са посегнали на спестяванията си, 9,6% вземат пари от приятели и роднини, а около 12% твърдят, че не предприемат нищо, защото все още не им се е наложило. Това показват данните от специална анкета на НСИ, публикувана във вторник. Тя е проведена сред 3060 домакинства, което я прави представителна.

Данните от нея показват, че доходите на около една трета от българите са се вдигнали през последните месеци. Само на 8,4% от запитаните доходите им са намалели, а останалите са отговорили, че няма никаква промяна.

Увеличението, което е нормално за условията на висока инфлация, идва най-вече по линия на преизчисляване и индексиране на заплатите - така отговарят 24,3% от онези, които декларират увеличение на доходите.

Още повече хора - 34%, твърдят, че парите им са нараснали поради увеличение на социалните помощи.

Останалите са се видели с повече пари главно поради преместване на нова, по-високо платена работа, от това, че са се върнали от отпуск по майчинство, или от това, че домакинството им е намаляло.

Осемте процента от анкетираните, чиито доходи са намалели, също зависят много от заплатите, защото 29,7% от тях твърдят, че работодателят им е намалил заплатата, надницата или работното време.

20,2% твърдят, че са загубили работата си или че фирмата им е фалирала. И само на 2,5% от тези хора доходите им намаляват поради прекратяване или намаляване на социалните помощи.

Повече от половината от анкетираните - 51,3%, отговарят, че за тях не би представлявало трудност да посрещнат неочакван разход от 370 лв. със собствени средства, но останалите това би ги затруднило.

По отношение на големите твърди разходи поне засега българинът явно не усеща трудности. Едва 13,7% от анкетираните отговарят, че се затрудняват да платят навреме заем, ипотека, наем или друг голям разход за жилището си. Но за останалите 86,3% това не представлява трудност. По отношение на банковите заеми това е нормално, тъй като въпреки очакванията лихвите по вече изтеглените заеми не са се увеличили и оттам няма и увеличение на месечните вноски.