Волфганг Ишингер*, коментар за "Политико"
Войната на Русия срещу Украйна доведе до разпадане на съществуващата европейска архитектура за сигурност, като провокира фундаментални промени във външната и отбранителната политика на целия континент.
Изправена пред необходимостта да прекрати дългогодишните си енергийни и търговски връзки с Русия в резултат на това, Германия вероятно беше засегната по-дълбоко от повечето. И тя трябваше да се адаптира към новата ера, като приеме Zeitenwende, или повратна точка - радикално отклонение от досегашните си политики и принципи.
Подобно Zeitenwende е спешно необходимо и в Югоизточна Европа.
Страните от Западните Балкани трябваше да живеят с нерешените си проблеми и спорове твърде дълго. Дойде време за смели решения за преодоляване на минали пречки, които да доведат до регионално сътрудничество и бъдещо членство в Европейския съюз.
Пълният потенциал за растеж и просперитет на Западните Балкани обаче може да бъде реализиран само ако отношенията между Сърбия и Косово най-накрая бъдат поставени на стабилна основа и започнат да се развиват в дух на сътрудничество.
Преди повече от десетилетие и половина, по време на преговорите с Тройката през 2007 г., беше разработено предложение за "Основно споразумение" между Белград и Прищина. Текстът се основаваше на философията на Основния договор между Федерална република Германия и Германската демократична република от 1972 г., който имаше за цел да установи добросъседски отношения между двете държави и позволяваше всеобхватно прагматично сътрудничество, като същевременно заобикаляше някои въпроси - като пълното взаимно дипломатическо признаване - които тогава изглеждаха нерешими.
За съжаление обаче
Сърбия сметна за невъзможно да подпише Основното споразумение
и така беше пропусната една възможност.
Очевидно е, че от 2007 г. насам много неща са се променили. Вече 15 години Косово, под ръководството на министър-председателя Албин Курти, е независима и демократична държава, която се стреми към своето заслужено и неоспоримо място в Европа. Сърбия, от своя страна, се превърна в основен инвестиционен център за международни компании, а президентът Вучич се превърна в силен поддръжник на икономическата интеграция на региона.
Докато обаче двете страни остават в режим на конфронтация, те не могат да реализират пълния си потенциал или ролята си в регионалното сътрудничество и интеграция. Неотдавнашните събития в Северно Косово още веднъж показаха
рисковете от ескалация - дори от голям конфликт
поради което сега са необходими спешни действия по отношение на нерешения въпрос за статута на Косово и въпроса за правата на малцинствата на сръбската общност.
В тази насока Германия и Франция наскоро положиха нови усилия, като представиха "европейско предложение" и засилиха връзките с партньорите от ЕС, особено с Италия, с Мирослав Лайчак - специалния представител на ЕС за региона и САЩ. Досега и Сърбия, и Косово са заявили, че приемат текста, но все още има различия по отношение на условията и прилагането. Както често се случва в кризисната дипломация, важен е дребният шрифт и дяволът винаги е в детайлите.
Но решението е ясно:
Сърбия трябва да приеме факта
че Косово е тук, за да остане, включително на международната сцена. А Косово трябва да се примири с необходимостта от решаване на проблемите на своето сръбско малцинство, включително да приеме предвиденото формиране на Общността на общините със сръбско мнозинство.
Като приятел и на Косово, и на Сърбия, а и като бивш преговарящ от страна на ЕС, призовавам президента Вучич и министър-председателя Курти да направят смела крачка в доверието още сега. На 18 март в Охрид двамата ще имат историческа възможност да покажат политическа смелост и лидерство. И сега е моментът Сърбия и Косово да продължат напред заедно, в интерес на своите народи, в интерес на Западните Балкани и в интерес на мира и сигурността на европейския континент.
Да направят своя собствена Zeitenwende - точно сега. /БГНЕС
.......
*Посланик Волфганг Ишингер представлява ЕС в преговорите с Тройката през 2007 г. От 2008 г. до 2022 г. той председателства Мюнхенската конференция по сигурността, а понастоящем е председател на Фондация "Мюнхенска конференция по сигурността".