Още тогава стана ясно, че тазгодишните чествания на т.нар. Сурдулишки мъченици ще се проведат направо под патронажа на президента Вучич, а в дейностите по отбелязването са планирани тържествени научни сесии, създаване на Паметната костница, Паметна къща, отпечатване на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика, прожекция на филм за Сурдулишките мъченици, снимане на документален филм и ученически конкурс за учениците от 7-8 клас и гимназиите?!
Преди няколко дни, Техническото училище „Никола Тесла“ от Сурдулица, с всеправославното сдружение „Преподобен Юстин Келийски и Врански“ и Съвета за вероучение при Нишката митрополия, разписаха планирания ученически конкурс за литературни и изобразителни произведения, озаглавен „Опазвайки историята – опазваме бъдещето“ и с всичката си наглост го изпратиха и на Босилеградските училища.
Темите, по които учениците трябва да пишат и да рисуват са със силен националистически патос: История на Великата война – страданията на сръбския народ; 100 години Паметна костница в Сурдулица; Свети Сурдулишки мъченици – свидетели на свободата; Когато врагът разруши и най-долния камък на тази земя, нашите предци имаха силата да построят училища върху костите на мъчениците и пр.
Най-успешните произведения ще бъдат наградени със солидни парични награди – 180, 130 и 90 евро. Ясно е, че за да е „най-успешно“ ученическото произведение трябва да стъпи на историческите фалшификати за „зверствата“ на българите по време на окупацията в ПСВ, в които, според сръбската историография, българите били избили 30 000 или 20 000 невинни сърби, както пише на стената на училището СТУ „Никола Тесла“. Да припомним, че в това училище учат и деца от българска народност и е трудно да си представи човек как те се чувстват. Сред сръбските деца тия уроци не могат да предизвикат нищо друго освен омраза и отмъстителност към българите, а сред българските, чувство за вина и срам.
Както се вижда, целта на всичките тия дейности по отбелязването на деня на „Св. Сурдулишки мъченици“, включително и на конкурса, е омаскаряване на България и българите и по същество си е чист говор на омраза и злоупотреба на учениците с цел нагнетяване на национална омраза и нетърпимост срещу българите.
Отделен е въпросът, че и Сръбската православна църква, доколко наистина е православна и проповядва християнското учение, трябва да се съобразява с Христовите заповеди и да проповядва любов и разбирателство между хората, а не омраза. Това обаче не влиза в разбирането на сръбските духовници за християнството. В най-новата сръбска история именно те бяха ястребите на сръбския национализъм които благославяха военно-престъпниците на път за Сребреница и други места.
С цялата си наглост, директорът на СТУ „Никола Тесла“ Игор Аризанович в Сурдулица, е изпратил конкурса и на босилеградските училища!? Вероятно с очакването, че босилеградските ученици от българска народност, ще се полакомят за наградите и ще седнат да си посипват главите с пепел, да оплюват българската история, българската армия и изобщо българите за „зверствата“, сурдулишките мъченици, сръбския героизъм и патриотизъм и пр.
Нещата стигнаха дотам, че дори и на часовете по вероучение се стигна да се преподават уроци за т.нар. „Св. Сурдулишки мъченици“. Това още на другия ден предизвика възмущение сред някои по-будни учители и родители, които скочиха да защитават честта си и децата си.
По същото време, Босилеградската черква „Св. Богородица“, строена и изографисвана от местните българи още през 1870 година, когато Сърбия все още е там някъде далече, е прясно изографисана върху отдавна премазаните български стенописи с чисто нови стенописи изографисани със сръбски светии и изписани със сръбска кирилица. На първо място – крал Милутин с църква в ръка! Някой ще помисли, че е ктитор на църквата. Тука наблизо е и иконата на новоканонизираните от Архиерейски събор на Сръбската православна църква „Сурдулишки мъченици“. Българската черква в Босилеград вече не е българска черква, в която се проповядва християнското учение за безсмъртието и морала, а чист сръбски етнофилетизъм.
Парадоксалното е, че Сурдулица в края на краищата се оформи като център на антибългарската пропаганда, въпреки че през изтеклите две десетилетия по линията на европейските трансгранични програми и реализацията на съвместни проекти с България, там бяха налети няколко милиона евро, които видимо промениха града. Ако се знае, че целта на тия програми е да сближават и да свързват хората от двете страни на границата, а не обратно, излиза, че постигнатите резултати са точно нула, а европейските пари са отишли нахалост – за провеждане на антиевропейска и антибългарска пропаганда. Но за това, следващия път. /БГНЕС
*Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.