Има икономически и културни фактори за това младите хора да напускат дома на родителите си все по-късно. Това казва в интервю за "Фокус" културният антрополог проф. Ивайло Дичев.
Той отбеляза, че в бившите социалистически страни не е имало пазар на жилища и е било много трудно човек да живее извън родителското семейство.
"Традицията тук е патриархална, това е форма на солидарност – бабите гледат децата, родителите помагат с пари. Поколенческият разрив вече го няма и няма културен проблем млади и стари да живеят съвместно, няма намеса в личните неща на младия човек“, обясни културният антрополог.
Желанието младите да се откъснат от семейството и да станат самостоятелни е естествен процес, посочи Дичев. Животът в големите градове обаче става все по-скъп, цените на жилищата и наемите се вдигат непрекъснато и в някои случаи емиграцията е единственият вариант те да започнат самостоятелен живот.
"Младият човек просто не може да си позволи да наеме жилище и да живее навън. Много често става така, че е по-лесно младият човек да се откъсне от семейството като емигрира от България, отколкото да отиде от Пазарджик в София, просто защото заплатата му няма да може да покрие един нормален наем. Това е един много тежък проблем, не само у нас, а и на много места по света, и сериозно трябва да се обмисля“, обясни професорът.
В скандинавските страни, където според статистиката децата напускат дома на родителите си най-рано, през последните години също се вдига възрастта, отбеляза културният антрополог.