Светозар Раянов*
Идва отново време за избор. Или поне за тези, които се интересуват от това как се управлява столицата. Тези, които не се интересуват, да продължат да псуват. Аз се интересувам и вече избрах – Вили Лилков! Защо?
ПЪРВО: Вили Лилков е дългогодишен политик с ясно изразени, последователни и ДОКАЗАНИ ДЕСНИ възгледи и позиции! Бил е не само член, активист и функционер на СДС и ДСБ, но и е написал четири книги в които политическата и ценностната му ориентация е неоспоримо документирана! Препоръчвам: „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”( останалите да си призная не съм чел, но със сигурност не са по-малко разтърсващи). Васил Терзиев в противоположност няма политическа дейност и опит и идеологическите му убеждения са твърде неясни. Няма нито една публикация по обществени или градоустройствени въпроси преди да стане кандидат. По скоро се причислява към хората за които няма ляво, няма дясно- либерален ляводесен! Според случая... и личния интерес.
ВТОРО: Важен е начинът, по който се издигат кандидатурите: Вили Лилков бе спонтанно и прозрачно предложен от над 200 видни общественици, дейци на културата, на науката, на спорта и на бизнеса. Пълната листа може да видите в интернет. Самият Лилков нямаше планове за кмет, но и не искаше да разочарова доверието на тези хора и прие. В последствие кандидатурата му беше подкрепена и от множество партии – КОД, ДЗД, БДФ, БЗНС, НДСВ и други.
Кой издигна Васил Терзиев?
Отговорът е очевиден- парите му! Той направи няколко щедри дарения в размер на стотици хиляди лв. на ПП/ДБ с което на практика си купи кандидат-кметското място. (Даренията са законнно регистрирани в Сметната палата и не подлежат на съмнение). Безпринципно и разочароващо бе решението на партийните лидери на ПП/ДБ, които имаха в своите редици известни и заслужили личности, като Трайчо Трайков например, но предпочетоха богатия спонсор!
ТРЕТО: Професионалната среда и опит. Вили Лилков изминава професионалния си път в академичните среди – професор по физика и преподавател с педагогически опит и комуникативни умения. Последните са много важни при работа в обществени институции. Предимство е способността да обясняваш, да дискутираш, да убеждаваш и в края на краищата да изпълняваш решенията на колективния орган – академичния съвет, нещо което Вили Лилков прави в МГУ от години. Васил Терзиев безспорно има бизнес-опит, но той е в сферата на високите технологии за оръжейната промишленост. С какво този опит ще му е полезен в общината? Проблемът тук е, че общината не може, или поне не бива да се управлява като собствена фирма! Защото средствата, които управляваш са публични, а не частни. И защото в общината се защитава и отстоява публичния интерес, а не частния! Васил Терзиев по-скоро би бил полезен в едно ПЧП – публично-частно партньорство, което е широко разпространено в развитите европейски страни.
ЧЕТВЪРТО: Характерът на кандидата. Моите лични впечатления от Вили Лилков са много добри: добронамерен,диалогичен, искрен, почтен и скромен. Последното му качество може да му изиграе лоша шега, защото заради него една голяма част от жителите на София не го познаваха и не знаят за дейността му в СОС. Вили Лилков не е нахален, безочлив, пъхащ се пред камерите креслив популист като Мая Манолова или Костадин Костадинов, които всички познават. Той е точно обратното – добър оратор, ползващ благия разум и език. Какво мога да кажа за Васил Терзиев без да го познавам лично? Той също изглежда добронамерен- дори е сигурно, че иска да извърши добро дело като работи за София. Вероятно е диалогичен, щом успява да привлече широк кръг от хора около себе си извън ПП/ДБ. Като Спаси София, например. Но в искреността и почтеността му дълбоко се съмнявам. Още в първите си публични изяви Васил Терзиев твърдеше, че е започнал бизнеса си едва ли не от нулата. Оказа се,че не е така – получил е развита фирма в областта на оръжейния бизнес, както и солиден стартов капитал. Няма лошо! Ако и на мен родителите ми бяха предоставили такава възможност със сигурност щях да се възползвам. Проблемът е, че се
опита да скрие истината
Подобно на своя лидер Кирил Петков за канадското си гражданство. След това раздразнен от коментарите за потеклото му, на които той нямаше нужда да отговаря, се оплете в противоречия като пиле в калчища – от една страна осъждал тоталитарния комунистически режим и неговите репресии, а от друга страна неговият род нямал нищо общо с това, защото видите ли имало и добри комунисти! Васко, можеше просто да замълчиш! Вместо това Васко стана високомерен – бил надценил опонентите си! Ако беше наистина толкова успешен в бизнеса си щеше да продължи да го развива, с което щеше да помогне много повече на младите специалисти в бранша. Бил Гейтс, Илон Мъск и други , на каквито Терзиев иска да прилича, не се кандидатират за кметове на Вашингтон, а създават иновативни гиганти. Ако наистина беше осъзнал какви престъпления са извършени от репресивния апарат на комунистическия режим, колко човешки живота са били затрити, колко човешки съдби са били опропастени, просто нямаше да се кандидатира. Въпрос на морал!
Един уважаван от мен политик казваше: „Животът е по-силен от всякакви скрупули”. ДА, очевидно е така. Но дали моралът няма никакво значение в този живот? Аз предпочитам да има поне малко, поне в моя!
Благодаря на читателите, които прочетоха дотук това писание. Искам да подчертая, че това са мои впечатления и не претендирам за изчерпателност и обективност. Наясно съм, че шансовете на Вили Лилков не са от най-големите. Едни жители на София ще направят своя избор по външност – виж тоя Васил Терзиев – млад, добре изглеждащ, усмихнат, проспериращ! Ами Ваня Григорова – жена, (особено важно за феминистките), млада, симпатична, дори секси! Други ще направят избор по интереси – защото имат сходен или общ бизнес с хора от ПП/ДБ, защото са зависими от работното си място или просто защото „Баце така нареди!” Трети ще гласуват от глупост, заблуди или внушения от рода: „Има заговор срещу България! Американците искат да ни унищожат! Самолетите ни пръскат с отрови! Искат да ни вкарат във война! Пускат ни вируси!” и т.н.
Аз предпочитам да заложа на мъдростта, която се придобива с възрастта, опита, политическата коректност и последователност. Идва време да се преброим – кой на какво разчита и по какъв признак избира! Това е целта на демокрацията и затова резултатът винаги е справедлив!
*Авторът е дългогодишен научен работник в областта на екологията и опазването на горите. Д-р на природните науки на Техническия университет в Дрезден. Името му стана популярно преди няколко месеца, след като разби с чук плочата с лъжливия надпис на МОЧА, че сме благодарни на съветските освободители.