Бих подкрепила всяка мярка, която има капацитета и шанса да ограничи и да възпрепятства опитите за облъчване и овладяване на България от Путин
Ще инициираме създаването на Алианс на източноевропейските държави, който на принципа „един за всички, всички за един“ да отстоява, че нито една държава няма да бъде предадена заради договорки в ръцете на Кремъл, казва пред Faktor.bg кандидатът за депутат в 24 МИР София
Интервю на Мая Георгиева
- Госпожо Бачкова, бяхте знаково лице в ДСБ, а днес сте кандидат депутат в 24 МИР София от новата коалиция „Синя България“, с какво ви спечели тази формация?
- Ще бъда напълно искрена – в „Синя България“ намерих отново онова ДСБ, което беше систематично задушавано и унищожавано от настоящия председател на партията – и като принципи, и като хора. Ако погледнете листите на „Синя България“, ще видите, че в тях има повече десебари отколкото в листите на ПП-ДБ – София, Пловдив, Видин, Сливен, Ямбол, Перник, Монтана, Кюстендил, Велико Търново, Плевен. Ако погледнете програмата на „Синя България“, ще намерите в нея и дясното, и консерватизма, на които ДСБ беше символ, но които предаде в името на властта на всяка цена. Това е още едно доказателство, че всъщност ДСБ напусна хората, а не хората партията. ДСБ уж трябваше да се бори срещу „завладяната държава“, а всъщност е неин умален модел – една завладяна партия, в която трудоустрояването на няколко човека стои пред каузите, пред принципите, пред политиките и пред честността спрямо избирателите. Това прави невъзможно и провеждането на политики и поемането на ангажименти към избирателите.
- С какви идеи и жалони за управление „Синя България“ е по-различна от останалите формации, претендиращи за десния избирател?
- Като обединение на десните хора, „Синя България“ брани интереса на българските данъкоплатци. Нещо, което нито ГЕРБ, нито ДБ, претендиращи за десни формации, не направиха при последните две правителства. Мога да дам и пример – ДБ се отметнаха от поетия ангажимент да не се променя максималният осигурителен праг, за да не „счупят коалицията“ с Корнелия Нинова. Същото важи и за бюджетите на Асен Василев. Още при първия му бюджет като служебен министър, експерти от ДСБ предупреждаваха за рисковете и тогава гласуването му беше компромис. Днес това вече не само е практика, но и чуваме десни политици да се хвалят единствено с вдигането на пенсиите. Да, днес може би по-малко пенсионери живеят под прага на бедността (въпреки че ако вземем предвид инфлацията е спорно), но никой не се запитва колко деца на работещи родители живеят в бедност. Защото административното вдигане на доходи – заплати на държавни служители и пенсии – е лесно, повечето хора обаче изкарват прехраната си в частния сектор, а там положението не е толкова розово и аз не съм чула за нито една мярка, която да е в подкрепа или е в интерес на бизнеса и работещите хора.
Ние в "Синя България" гледаме на бюджета като на наши общи средства, които трябва да бъдат изразходвани и инвестирани разумно, а не да бъдат плячкосвани и прахосвани. Ние смятаме, че корупцията трябва да бъде спряна още в зародиш, там където се случва, а не да се преследва, след като схемите и кражбите вече са се случили. Да накажеш виновните е важно, но още по важно е да ограничиш възможностите за корупция във всяка една сфера, в която се разходва обществен ресурс
- На последните президентски избори вие критикувахте десните, че не са издигнали силна кандидатура, за да угодят на Радев, Василев и Петков, а сега държавният глава рязко се намеси в предизборната кампания, внушавайки страхове, че ако помагаме на Украйна с оръжие, се превръщаме в мишена на Русия. Пропагандата му не работи ли за победата на русофилските, путинистки и националистически партии?
- Моите критики бяха насочени към отказа на лидерите на ДБ изобщо да бъде издигната самостоятелна кандидатура за президентските избори. Поставяла съм въпроса многократно в продължение на месеци на партийни заседания и на заседания на парламентарната група, и отговорът винаги беше, че ДБ няма да издига собствена кандидатура. В крайна сметка, по заобиколни пътища това се случи и аз в никакъв случай не бих казала, че кандидатурата на г-н Лозан Панов е била слаба. Точно обратното – г-н Панов беше и е символ на онези цели и ценности, които ДБ поставяше най-високо, над всичко останало. В крайна сметка, само с подкрепата на шепа доброволци, Лозан Панов постигна не лош резултат и което е по-важното – свали маската на „фалшивия герой“ и каза истини, в които после катастрофирахме челно. Отворен стои и въпросът, защо лидерите на ДБ не само не подкрепиха неговата кандидатура, но дори я бламираха. Очевидно е имало поет ангажимент за косвена подкрепа на Радев, оставяйки избирателите на ДБ без собствена такава. Дали този ангажимент е бил поет още преди Росенец и захвърлянето на националния флаг от гарда на НСО или след това, аз не мога да кажа. Факт е, че много политици от ДБ приемаха и легитимираха Радев като борец срещу ГЕРБ и „мафията“ и не осъзнаваха до какви рискове води това. Същото важи и за Кирил Петков и Асен Василев. Те влязоха в политиката като служебни министри на президента и аз лично не мога да си представя как днес си с Радев и го подкрепяш, а утре - изведнъж „проглеждаш“ кой всъщност е той. Дори да приемем, че това не са схеми за овладяване на властта без никакви принципи зад тях, внезапното осъзнаване говори за изключителната недалновидност на тези политици, които обаче продължават да искат властта и управлението на държавата. Да ни управляват хора, които не могат да прозрат елементарни истини е всъщност много страшно. В този смисъл, опасни са не само открито заявените пианистки партии и политици, а и онези скритите, които говорят едно, но всъщност са зависими от Путин и Русия. Аз все още не мога да си обясня защо Асен Василев притискаше ЕС с вето, за да издейства дерогацията за руски нефт, обслужваща само интересите на "Лукойл" и Русия.
- Трябва ли бъдещият парламент да има по-категорична и ясна позиция за подкрепа на Украйна, примерно, да последваме решението на Полша като разрешим на Киев да обстрелва руски територии и обекти с българско оръжие?
- Българският парламент трябва да е в състояние да взима правилните решения навреме. Видяхме сагата с военната помощ за Украйна и станахме свидетели как заради една безпринципна коалиция България месеци наред не можеше да вземе решение по темата. Не знаем в бъдеще какви други важни решения стоят пред нас и дали те няма да изискват светкавични реакции. Аз непрекъснато връщам темата за Гаранциите за сигурност, които Путин поиска преди да нахлуе в Украйна. Една от тези гаранции касае пряко България и гласи да не се разполагат допълнителни войски и оръжия извън държавите, в които те са се намирали през май 1997г., т. е. преди България да бъде в блока. Ние в „Синя България“ ще работим за това, да предотвратим риска при евентуални преговори между Путин и Запада, това условие да бъде удовлетворено в името на мира и България да попадне отново от мрачната страна на завесата. За целта ще инициираме създаването на Алианс на източноевропейските държави, който на принципа „един за всички, всички за един“ да отстоява, че нито една държава няма да бъде предадена заради договорки в ръцете на Путин.
- В тази връзка бихте ли подкрепила инициатива бъдещият парламент да приеме законодателство срещу руската пропаганда и хибридна война, която водят срещу нас? Какви щети ни нанасят?
- Бих подкрепила всяка мярка, която има капацитета и шанса да ограничи и да възпрепятства опитите за облъчване и овладяване на България от Путин. Особено в контекста на войната в Украйна и нейното развитие в бъдеще. Това е една от най-важните теми за страната ни, защото съществува риска на масата да бъде поставен въпросът за нашата принадлежност към Запада или Изтока.
Смятам обаче, че откъслечните мерки не са достатъчни и няма да дадат желания резултат. Нужна е мащабна и дългосрочна стратегия, която трябва да бъде изработена от политици и експерти. Освен политиката, тя трябва да обхваща икономиката, енергетиката, медиите, образованието, публичния дебат. ДБ поставиха въпроса за ‚депутинизация“, но не направиха нищо конкретно в тази посока, въпреки че бяха в управлението на държавата. „Синя България“ би била активен участник в разработването на такава стратегия и на нас може да се разчита, най-малкото защото дори не допускаме възможности за съвместна работа с пропутински партии като БСП и „Възраждане“.
- Какъв според вас е пътят да се преодолее разпокъсаното и слабо дясно, има ли шанс за силна синя партия?
- За съжаление в последно време целенасочено се насажда едно омаловажаване на понятията „ляво“ и „дясно“. Това е удобно за политиците, които го правят, защото ги освобождава от ангажимента да следват принципни позиции и позволява по-лесно всякакви, иначе невъзможни, „сглобки“ и коалиции.
Принципно всеки един проблем има ляво и дясно решение, реформите във всяка една сфера могат да бъдат леви или десни. Поради липса на истинско ляво и дясно, това съревнование обаче не се случва, няма конкуренция на идеи, няма устойчивост в поведението на политическите субекти. „Синя България“ правим ясна заявка, че няма да прекрачим границите на дясното, за да спечелим някой глас повече или за да угодим на някой коалиционен партньор.
Както вече казах, лесно и удобно е да раздаваш чужди пари и лавината от предсрочни избори, която ни връхлетя в последните години, повлече всички партии по тази плоскост. Здравият разум обаче казва, че когато харчиш повече, трябва и да изкараш или събереш повече. В прав текст това означава риск от увеличаване на данъчната и осигурителната тежест. „Синя България“ сме единствената коалиция, която се ангажира с намаляване на данъчната тежест и то постигната не чрез намаляване на разходите или качеството в здравеопазването, образованието или социалната сфера, а чрез изтегляне на държавата от сферите, в които изтича и се краде най-голям обществен ресурс. Такъв тип политики нямат представителство в досегашните парламенти и това е уникалното предложение, което правим ние от "Синя България" – да се грижим за начина, по които се харчат общите ни пари.
Виждаме, че раздаването на калпак не доведе до повече гласове нито за БСП, нито за ПП-ДБ – напротив, и двете коалиции свиват електоралната си подкрепа. Това всъщност е и най-голямата надежда за бъдещето на страната ни. Мнозинството от българските граждани не са мързеливи хора и не чакат държавата да оправи живота им. Те искат само да не им се пречи, да не бъдат ограбвани и да получават срещу данъците и осигуровките, които плащат качествени услуги. В конкуренцията между партиите за гласовете на различни социални групи се случи едно излишно категоризиране на хората, а нормалният човек, стремящ се да създава, да издържа и осигурява със собствения си труд добър живот за семейството и близките си, остана не просто забравен, а използван в политическите игри. Ние се обединихме, за да работим именно за това – свободните хора, които работят, създават, отглеждат децата си и помагат на нуждаещите се да могат да го правят при най-добри условия, без да бъдат притискани, мачкани и ограбвани от държавата. Успехът на коалицията в София и разрастването на национално ниво са доказателство, че тези хора търсят своето политическо представителство. Те са доказателство и за това, че обединението е правилната стъпка, а дребните лични или политически разминавания и различия могат да бъдат преглътнати, когато са ясни и неоспорими идеологията и принципите.
