На 20 ноември Айелет и Моше Само направиха емоционални посещения в болница "Бейлинсон" и Детския медицински център "Шнайдер" в Петах Тиква. Те отидоха да се срещнат с двама от получателите на органите на покойния им син Йехонатан.
След като сержант Йехонатан Само от парашутните войски на ЦАХАЛ почина на 10 ноември от наранявания, получени по време на сражения с Хамас в централната част на ивицата Газа, родителите му се съгласиха да дарят сърцето, белите дробове, бъбреците и части от черния му дроб.
Органите му бяха трансплантирани на шестима души в четири израелски болници.
"Чувстваме се смазани, но съзнанието, че сме направили живота на други хора възможен, ни крепи", казва Айелет Само.
Имената на всички войници от ЦАХАЛ, които са паднали във войната, започнала с опустошителното нападение на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври, са публикувани в новините. Не всички истории за даряване на органи след смъртта им обаче се оповестяват публично.
Рутинно всички семейства биват питани дали са готови да дарят органите или тъканите на своя близък. Ако семейството се съгласи, то подписва необходимите документи, а лекарите определят кои органи и тъкани са подходящи за трансплантиране.
Някои от случаите на донорство са били споделени със здравните репортери от болниците и Националния център по трансплантации.
Директорът на Националния център за трансплантации д-р Тамар Ашкенази поясни, че органи могат да се вземат само от хора в мозъчна смърт. В случая с ранените войници това обикновено се случва, когато те са откарани в болница дишащи, със сърцебиене и мозъчна дейност, но въпреки всички усилия на медицинския персонал не оцеляват.
"Мозъчната смърт може да настъпи часове, дни или седмици след раняването на човека", казва Ашкенази.
Ако ранен войник пристигне в болница мъртъв от спиране на сърдечната дейност, може да е възможно да се вземат неговите телесни тъкани. Те включват кожа, кости, сухожилия, сърдечни клапи и роговици. За разлика от по-големите органи, взети от човек в мозъчна смърт, които трябва да бъдат трансплантирани веднага, тъканите могат да бъдат съхранени в банка за по-късна употреба.
"Дали тъканите на войник, който пристига в болница в сърдечен арест, могат да бъдат взети или не, зависи от това колко дълго е бил мъртъв и от вида на нараняванията, които е получил", обяснява Ашкенази. "Някои семейства искат да знаят какво е било взето, а други - не. Някои променят мнението си и питат по-късно."
Координаторите по трансплантации в израелските болници винаги проверяват дали някой на възраст 17 или повече години има карта ADI, която показва, че се е регистрирал като донор на органи. Въпреки че към семейството на починалия винаги се прави запитване, знанието, че техният близък се е регистрирал като донор на органи, обикновено играе роля в решението им.
"Наскоро посетих едно семейство по време на траур. Майката плачеше, но ми каза, че сълзите ѝ не са тъжни. Каза, че е емоционална заради факта, че синът ѝ е могъл да спаси други хора след смъртта си." - казва Ашкенази.
Бяха публикувани историите на трима войници от ЦАХАЛ, които са загинали в настоящата война и чиито семейства са се съгласили да дарят органите им, за да спасят живота на други хора.
Сержант Амичай Рубин
Сержант Амичай Рубин, 23 г., служи в бригада "Голани". На 7 октомври той е командирован близо до границата с Газа. Когато "Хамас" обстрелва позицията им, той и другарите му бягат към укрепена сграда. Разполагайки само с личното си оръжие, Рубин е бил един от първите, които са се включили в противодействието срещу атаката на терористите, убивайки много от тях и спасявайки колегите си.
По време на битката Рубин е прострелян в крака и повален на земята. Въпреки това той продължава да се бие, но няколко минути по-късно е прострелян в главата, като куршумът попада в мозъка му. Продължава да се бие още 20 минути, докато не припада.
Рубин и колегите му войници са евакуирани от бойното поле след шест часа под обстрел. Той пристига в безсъзнание в медицинския център "Хадаса" в Айн Керем и въпреки усилията на медицинския персонал да го спаси, умира на 10 октомври.
Семейството на Рубин помолило органите му да бъдат дарени, за да се спасят човешки животи. Белите му дробове са трансплантирани на 70-годишен мъж в болница "Бейлинсън", черният му дроб - на 23-годишен мъж в болница "Ичилов", един дял от черния му дроб - на 8-годишно момче в Детския медицински център "Шнайдер", единият му бъбрек - на 29-годишна жена в "Бейлинсън", а другият бъбрек - на 7-годишно момиче в Медицински център "Рамбам".
Капитан Рой Нахари
Капитан Рой Нахари, 23 г., офицер от парашутните части, беше тежко ранен на 9 октомври по време на операциите за превземане и опазване на кибуц Кфар Аза от терористите на Хамас.
Нахари е докаран в медицинския център "Сорока" в Беершеба. Въпреки усилията на лекарите да го спасят, мозъкът му е обявен за мъртъв. Той е прехвърлен с хеликоптер в болница "Бейлинсон" в Петах Тиква, където органите му са взети за даряване.
Сърцето му отива при 63-годишен мъж в Медицински център "Шеба", белите му дробове - при 72-годишен мъж в "Бейлинсон", черният му дроб - при 44-годишна жена в "Бейлинсон", единият му бъбрек и панкреасът - при 29-годишен мъж в "Ичилов", а другият бъбрек - при 61-годишна жена в Медицински център "Хадаса".
"Знаехме, че Рой щеше да иска да дари органите си, за да спаси други хора. Въпреки изключително трудното решение, ние решихме да го вземем", казва майката на Нахари - Айрис.
Старши сержант Шохам Бен Харуш
Старши сержант Шохам Бен Харуш, 20 г., служи в бригада "Нахал4. Той е тежко ранен на 7 октомври, докато се сражава с терористи в близост до поста си в Керем Шалом, като им пречи да достигнат до близкия едноименен кибуц.
Бен Харуш е откаран за лечение в медицинския център "Хадаса" в Ейн Керем, Йерусалим, но въпреки усилията за спасяването му, на 26 октомври е обявена мозъчната му смърт.
След като е получено съгласието на семейството му, сърцето му е трансплантирано на 48-годишен мъж, белите му дробове - на 59-годишен мъж, а бъбрекът - на 57-годишен мъж - всичко това в Шеба. Черният му дроб отива при 61-годишен мъж в Хадаса, а другият му бъбрек - при 69-годишна жена в Бейлинсон. Бащата на Бен Харуш Илан казва: "Имах съмнения относно даряването на органи.Разкъсвах се между важността да се спаси живот и чувството, което ми казваше: "Не докосвай момчето". Когато обаче Илан Бен Харуш чул от съпругата си, че синът им ѝ е казал, че иска да бъде донор на органи, решението му станало категорично. "Разбрах, че [Шохам] вижда отвъд това, което аз виждах, и се съгласих с неговото решение. Знанието, че е спасил животи, ни дава утеха наред с голямата болка." - казва той. /БГНЕС