Боян Радойков*
Президентът Еманюел Макрон се оказа изключително плодовит в провалите си. Когато дойде време за равносметка, той ще може да отчете впечатляващата им поредица и във външната политика на Франция. Освен това няма да има и зад кого да се скрие. Г-н Макрон решава всичко сам, със съветите на няколко близки сътрудници, а министрите се свеждат до това да изнасят с политически реторики предварително написаните и одобрени от Елисейския дворец презентации.
Въпреки че претендираше за доктринален разрив с предшествениците си, външната политика на Еманюел Макрон се характеризира преди всичко с
контрапродуктивна персонализация
Списъкът с провали е дълъг, но не е изчерпателен. Оставащите години от мандата му със сигурност ще донесат още изненади.
Най-скъпата дипломатическа грешка във финансово отношение беше свързана с провалените преговори за производство на австралийски подводници. През 2016 г., австралийското правителство подписа договор за 34,3 млрд. евро с френската Naval Group (по-късно преоценен на 56 млрд. евро).
Аферата с подводниците
противопостави Франция на Австралия, но и на Съединените щати и Обединеното кралство от 15 септември 2021 г. насам, след внезапното анулиране на поръчка за дванадесет подводници за австралийските военноморски сили. Тази криза доведе до историческото отзоваване на френските посланици в Съединените щати и в Австралия. Френският президент публично обвини тогавашният министър-председател на Австралия Скот Морисън в лъжа. Унижен от Байдън и осмян от Борис Джонсън, Макрон си го изкара на най-слабия от тримата членове на новия съюз, австралиеца.
Друг унизителен провал бе абсурдността на неговите разпореждания към ливанските власти след ужасяващата експлозия в Бейрут. Президентът Макрон посети Ливан два пъти - през август и септември 2020 г. - и направи категорични изявления да се потърси отговорност от ливанската политическа класа и да се постигне политическо споразумение за съставяне на правителство в рамките на "две седмици". Какво е останало две години по-късно от тези императивни разпореждания? Много снизходителност към Макрон и
накърнен имидж на Франция,
която не помогна на ливанците по какъвто и да било начин да излязат от икономическата и политическата криза, в която са потопени и чийто край не се вижда дори днес.
В дневния ред на Макрон бяха също срещите с новия "цар" на Русия, Владимир Путин, за да намери решение на войната в Украйна. Първоначално телефонните му обаждания и посещенията бяха от известно значение, въпреки дългогодишното напрежение между двете страни от последните десет години, последица от кризите в Сирия и Либия. Приемайки Владимир Путин с помпозна церемония в замъка Версай през май 2017 г., току-що избраният Еманюел Макрон пое нов курс за възстановяване на връзките на доверие с Русия. Но уви!
Путин не го прие насериозно,
а Франция, следвайки своите партньори от НАТО, постепенно се дистанцира от Москва, след като напрежението в Украйна ескалира в открити военни действия.
Еманюел Макрон започна 2022 г. с ново унижение, този път в Африка, където Франция постепенно се превърна от съюзник освободител (въоръжена интервенция в подкрепа на малийските войски с одобрението на ООН: операция Serval и по-късно операция Barkhane) в нежелана военна сила. На 31 януари, правителството на Мали даде на френския посланик в Бамако 72 часа да си събере багажа и да напусне страната. Преди няколко години тази информация щеше да бъде възприета като един от най-добрите кратки вицове - "Мали прогони Франция", но в годините на Макрон дори това не е удивително. Това решение на малийското правителство символизира загубата на влияние на Франция на континента, който се превърна в игрална площадка за интересите на Русия, Турция и Китай.
Буркина Фасо също така отхвърли френското присъствие, което дойде, за да подкрепи борбата срещу джихадистките групировки, вилнеещи из Сахел. След оспорвано присъствие, 400-те войници от френските специални сили, участващи в операцията, наречена Sabre, са вече само спомен. И в двете африкански страни изгонените французи бяха заменени за срам и резил от руснаците на паравоенната групировка "Вагнер".
Миналата седмица, обиколката на Еманюел Макрон в Африка беше
катастрофална
за неговия имидж и този на страната, като един африкански президент публично си позволи да го поучава пред журналистите по време на пресконференцията като разглезено, невъзпитано дете. Нечувано.
Съвсем наскоро Еманюел Макрон определи личните си отношения с краля на Мароко Мохамед VI като "приятелски". Рабат отговори кратко и остро : "Отношенията не са нито приятелски, нито добри, нито между двете правителства, нито между Кралския дворец и Елисейския дворец", заяви по този повод официален източник от мароканското правителство. Отношенията между Франция и Мароко се влошиха през последните седмици, особено след гласуването в Европейския парламент в края на януари на резолюция, осъждаща липсата на свобода на печата в Мароко.
Гореописаните епизоди от поредицата неуспехи, претърпени от президента на Републиката, се дължат до голяма степен на неговата личност и на импулсивните черти на характера му. Тъй като Макрон не успя да се обгради с опитни личности в областта на отбраната, дипломацията и икономиката, тази му позиция - "аз знам всичко по-добре от всички останали" - твърде скоро се оказа несъстоятелна и доведе до пагубни последици в управлението на страната.
Като цяло Еманюел Макрон има класически подход към френската външна политика, към който се добавя волята му за възстановяване на френската дипломацията, която от години е с намаляващо влияние. При все това, упадъкът на външната политика отразява упадъка на Франция като цяло. В нашия свят нещата се променят бързо и сегашните неуспехи на Франция се основават на исторически изменения.
Например, въпросът за раждаемостта. Именно активността на тази раждаемост превръща Франция във водеща европейска сила по времето на Кралят Слънце Луи XIV. Това ниво се запазва със същия стабилен темп през вековете, но през 2020 г., с 740 000 бебета, Франция регистрира най-ниската си раждаемост от 1945 г. насам. С оглед на демографския бум в света, без европейската си интеграция, Франция дори с ядрения си арсенал би била маргинализирана като втородивизионен играч в рамките само на няколко десетилетия.
Друг пример е образованието, което ще продължава да бъде най-важният въпрос пред всяко общество. Франция е много назад във всички международни класации (23-то място по математика), далеч зад азиатските страни, САЩ и Германия. С френския език положението е още по-лошо. Процентът на учениците, които не могат да четат в началото на 5-ти клас - в смисъл, че дешифрирането на текста не е придружено от разбиране - се увеличава през последните десет години и сега той е над 20 %. Също така, всяка година почти 150 000 млади французи напускат училищната система вследствие на академичен провал.
Що се отнася до промишлеността, Франция понастоящем плаща висока цена за грешните политически решения от миналото, които я превърнаха в страна със забавено индустриално развитие. Нека си припомним лозунга отпреди няколко десетилетия - "индустрия без фабрики", заради който делът на промишлеността във френския БНП спадна от 20 на 10 % за последните 25 години.
Всичко това бе съпроводено с непонятни решения на президента за разформироване на важни и стабилни държавни структури като дипломатическия, префектурния и инспекционния корпус, както и със закриване на Националното училище по администрация (ENA). Това обедняване на държавните механизми и средства за действие беше компенсирано с масово наемане на частни консултантски фирми, които получиха милиарди от френското правителство, за да изпълняват работата, която обикновено се възлагаше на висшите държавни служители.
Упадъкът на Франция е
лоша новина за света
Страната имаше специфична роля на световната сцена. И никоя друга страна не може да наследи френската специфика, френското изключение. Остава да се надяваме, че новото поколение френски политици и дипломати ще имат повече компетентност, отколкото свръхголямо его в подхода си към световните дела.
*Боян Радойков е бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки.