Интервю на Даниил Константинов, Каспаров.ру
-Господин Каспаров, какво според вас се случва в Нагорни Карабах след внезапното подписване на тристранното споразумение между Русия, Армения и Азербайджан?
- По-скоро е правилно да използваме минало свършено време и да кажем: "Какво се случи?". Защото военните действия вече завършиха и има основания да смятаме, че на този етап това е окончателно решение, което безусловно фиксира военната победа на Азербайджан.
По-точно на Азербайджан, под патронажа на Турция и безусловна геополитическа победа на Ердоган - това е колосален успех на Турция. В конкретния случай Ердоган трябва да бъде разглеждан не толкова като продължител на делото на Ататюрк — създателя на турската държава, колкото на османските султани. Мисля, че през последните 200 години Турция не е постигала такъв успех на Кавказ.
Смятам, че е дошло времето да направим някои равносметки, защото карабахската история продължава вече 30 години и това споразумение фиксира една нова реалност. На първо място трябва да се каже, че Армения се оказа абсолютно неподготвена за война. Това е резултат от многогодишна, практически вече тридесет години, политика на безогледна ориентация към Русия и пълна увереност, че Русия винаги ще помага и ще помага не само политически, но и материално, и най-важното - военно.
Армения изцяло се движеше във форватера на руската външна политика, позорно гласуваше в ООН, включително и за Крим, подкрепяше какъв ли не сепаратистки боклук, с който, според мен, напълно невярно се асоциираше Карабах и в резултат се стигна до международна изолация, развалени отношения с Грузия (заради Абхазия и Южна Осетия). Украйна, пък, не криеше, че помага на Азербайджан - пак заради Крим и Донбас.
Не случайно "лугандонското" ръководство открито подкрепя Армения. Тази "дружба" всъщност се оказа баласт за Армения и нейната международна политика. И затова сега би било неправилно да обвиняваме Никол Пашинян, който беше принуден да подпише унизителното споразумение. Но той просто документира факта, че Армения повече не е в състояние да продължи войната.
Аз съм напълно съгласен, че това решение беше взето заради военна необходимост и няма основания да подлагаме на съмнение думите му, че военните са настоявали да се прекрати войната, защото продължаването на военните действия би било безсмислено и би довело до гибелта на много войници и доброволци. А това вече не би се отразило на войната.
Удивително е, че през цялото това време Азербайджан последователно се е готвил за военен реванш след неуспеха от 90-те години, без да го крие — огромни покупки на оръжие от Израел, сътрудничество с Турция, учения, демонстрации на армията. По същество, през последните години Ердоган сякаш беше взел под покровителството си Илхам Алиев.
И многобройните, така наричани, престрелки, провокации, които се случваха през последните години по линията на съприкосновение, са били, най-вероятно "прострелвания", подготовка за мащабна война. Това бяха проверки на бойната готовност на арменските формирования. И освен това тези бойни действия, продължаващи по няколко дни, трябваше да приспят бдителността на арменската страна до датата на главното настъпление, което започна на 27 септември тази година. И трябва да се каже, че това беше направено по правилата на военното изкуство.
Много професионално беше използвано огромното технологично предимство. Непонятно е как арменската страна е могла да недооцени ролята на дроновете и високите технологии. От едната страна, имаше армия, въоръжена със съветско оръжие и опираща се на остарели военни схеми. А от другата страна - вече съвременна професионална армия.
Не знам дали там е имало сирийски наемници, най-вероятно е имало, безусловно — Ердоган е прехвърлял тези сирийски бойци, които са се намирали на подконтролната му сирийска територия. Но главното бяха турските военни инструктори, турските технологии и абсолютната подкрепа на Турция, която, безусловно, е струвала скъпо.
Аз съм удивен от твърденията на някои коментатори, които наричат тези събития "огромна геополитическа победа", а Путин - победител, изхождайки от това, че разполагането на руски миротворци ще засили влиянието й на Кавказ. Нищо не може да бъде по-далече от истината, защото реалното положение на нещата е диаметрално противоположно.
Това, безусловно, е съкрушително геополитическо поражение на Русия, която фактически губи влиянието си на Кавказ. И като допълнително унижение идва фактът, че турският триумф в региона ще бъде обслужван от руските миротворци. Тоест Путин, по същество, влиза в ролята на емисар на Ердоган, еничарска изтривалка, която просто изпълнява всички искания на турската страна. Аз повтарям: на турската страна — защото преговорите по този въпрос се водят между Путин и Ердоган. А Алиев е "младши партньор" на Ердоган, който няма собствена геополитическа игра.
Но той (Алиев) в очите на азербайджанците е победител, той постигна главната си цел – по същество ликвидация на независимия Арцах*. Това, което остана сега след договора с Армения са огризките от бившия Нагорни Карабах.
Но мисля, че исторически това е твърде нетрайно образувание, което остана да съществува, само защото Турция получи като компенсация своята историческа мечта — сухопътна връзка с Азербайджан, заобикаляйки Иран. Преди се изискваше съгласието на Иран за всеки транспорт, защото Армения, през която преминава най-краткия път, беше затворена за Турция и Азербайджан. И това, от гледна точка на Ердоган, това е главният резултат: той получи сухопътна връзка с Азербайджан. Това означава, че Турция активно навлиза в региона. Това е икономически много важен момент. Ние разбираме, че векторът в този регион се насочва в една посока, а Турция става доминиращата сила в региона.
След като претърпя военно поражение, Армения сега ще премине през сериозна политическа криза. Но се надявам, че тя няма да се изчерпа с обвинение само срещу един човек, Никол Пашинян, който за година и половина нямаше как да поправи всички груби политически грешки, направени от корумпираното политическо арменско ръководство, което заложи само на Русия и се отказа да търси съюзници сред останалия свят.
- Сега много коментатори твърдят, че Русия и лично Путин са предали Армения, за да накажат демонстративно Пашинян за революцията от 2019 година и за недостатъчната му лоялност към Кремъл. Вие съгласен ли сте с такава оценка?
- Много е примамливо да се съглася с нея. И въпреки това - не. Мен е трудно да ме заподозрете в някакви симпатии към Путин, но това, което се случи е фиксация върху слабостта на Русия.
Разбира се, Путин се отнася негативно към Пашинян, той ненавижда всички, които идват на вълната на "цветните революции". Но на мен ми се струва, че това не беше основният движещ фактор в решенията, които Русия вземаше през последните няколко седмици.
Русия е слаба. Това, което видяхме на Кавказ и в Закавказието сега — това е демонстрация, че зад дрънкането на желязо на парадите, зад виковете "може да повторим", зад заплахите към целия свят, зад анимационните картинки на "суперракети" се крие това, което е реално днес руската политическа и военна мощ - тя става само да спаси диктатора Асад, да бомбардира сирийските болници, да въоръжава наемниците от "ЧВК Вагнер", да отстоява интересите на путинските олигарси в Близкия Изток и в Африка.
И, разбира се, да подкрепя "Лугандония"**, да "изцеди" Крим.
Но щом се появи сериозен противник...
А няма никакво съмнение, че турската армия - втора по численост в НАТО - е не само добре въоръжена, но и имаща голям боен опит с кюрдите, плюс участието на турски инструктори и офицери в бойните действия в Сирия и в операциите против кюрдите в Ирак. Тоест, това е добре подготвен противник с въоръжение, което като минимум не отстъпва на руското, а най-вероятно, го превъзхожда.
И в тези условия, когато възниква заплаха от реална конфронтация, стана ясно колко струват обещанията и уверенията на Путин.
Дали сега Пашинян ще си отиде или не, няма никакво значение, защото арменците ще се обърнат към Русия. С всички тези продажни олигарси, които се мотаеха между Ереван и Москва, и окрадоха руската икономическа помощ, и тези, които тлъстееха върху карабахския проблем.
И все пак, завоят на Армения към Запада е неизбежен. А за Грузия и Азербайджан няма какво да говорим. Това означава, че времето на Русия в Закавказието изтича.
Навярно това е някаква историческа необходимост.
И въпреки всичко, е противно да се наблюдава жалкото поведение на Путин, който страхливо помахва с ръчичка на Алиев, който му излага всички условия на Ердоган.
Това, разбира се, е унижение за Русия, но и показва реалната политическа тежест на путинска Русия в света.
Всички разбират, че сблъсквайки се с множество кризи Путин не е способен на никакви решителни дейстивия.
И кой разбира това по-добре от Ердоган? Също диктатор, но по-безскрупулен, по-твърд и използващ геополитическата ситуация в региона в своя полза.
- Казахте, че Никол Пашинян нищо не е могъл да направи за този кратък срок, но може би, трябваше незабавно да заяви за смяната на вектора на развитие, за това, че иска да влезе в НАТО или да започне подобни консултации?
- Трудно ми е да кажа какви възможности е имал Пашинян за промяна на външнополитическия курс на Армения, доколкото той се формира вече четвърт век. Мисля, че неговите усилия, на първо място, бяха съсредоточени в борбата с корупцията, той безусловно се опитваше да превърна Армения в по-отворена демократична държава, но не му стигна време.
Освен това, предполагам, той не е имал никаква представа за истинското съотношение на военните сили. Може би, дори арменските военни не са разбирали докрай с какво ще се сблъскат.
Но мен ме изумява това, че откритите действия за подготовка за война на Азербайджан в продължение на толкова години не са предизвикали никаква адекватна реакция от арменска страна, която разполагаше със значителни териториални придобивки — така нареченият "пояс на сигурността", който можеше, ако не да спре, то сериозно да забави придвижването на азербайджанско-турски-сирийските войски, които буквално за няколко седмици напълно помляха цялата отбрана и поставиха арменските въоръжени сили на границата на катастрофата.
- Мислите ли, че някога в бъдеще Армения ще може да "преиграе мача"?
- Не, не си представям как би могло да се случи. Всички фактори - икономически, военни, политически - работят против Армения.
Да се изградят отношения с нови съюзници съвсем не е лесно. Засега, ми изглежда по-вероятен вариант, при който в Армения на власт идват сили, които ще се ориентират към досегашните партньори, към същите сепаратисти, които сега крещят за предателството на Русия.
Много пъти съм казвал, че Карабах и изобщо цялата тема за армено-азербайджанското противопоставяне принципно се различават от тези сепаратистки анклави — това е не само историческа разлика, но и въпросът за непризнатия арменски геноцид от 1915 година.
И това, че Армения не успя в съзнанието на международната общност да свърже тези теми, а започна да се ориентира към сепаратистки движения и сепаратистки анклави, поддържани от Русия, се оказа най-голямата стратегическа грешка.
И днес виждаме каква цена е принуден да плати арменският народ за тази късогледа политика.
- До какво може да доведе в бъдеще това засилване на Турция и отслабването на Русия в този регион?
- По законите на физиката - там където се образува вакуум, той веднага се запълва. Турция, която в момента е главният геополитически играч в Закавказието, безусловно ще влияе и върху ситуацията в Северен Кавказ. Това винаги е било исконна арена на противопоставяне на Руската и Турската империи.
Първият етап на това противостоене продължава над 100 години. Русия тогава се оказва победителка. Сега, по същество, всичко е наопаки. Турция взема геополитически реванш. И няма никакво съмнение , че в момента, в който в Русия се случи смяната на властта и путинският режим просто рухне под тежестта на собствените си престъпления, корупция и некомпетентност, проблемите на Северен Кавказ отново ще излязат на преден план, защото наличието на мощния турски фактор, разбира се, ще играе дестабилизираща роля.
- Вие неведнъж сте говорили за евентуално външнополитическо поражение като спусък на възможно рухване на путинския режим. Възможен ли е, хипотетично, директен военен сблъсък между Русия и Турция в този регион, който да завърши с поражението на Русия?
- Не, военен сблъсък няма да има, Путин ще го избягва, не е готов за него. Това е нормалната реакция на обикновения хулиган, който се сблъсква с хулиган от друг калибър, който е готов не просто да отговори, а да отговори много по-сериозно, отколкото някой си представя.
Но геополитическото поражение вече се случи. Путин е слаб, той реално губи геополитическите сражения. И не трябва да забравяме, че главното поражение на Путин, това дори не е Кавказ, а това, че той изгуби съюзника си в Белия дом.
Това, че Тръмп трябва да си тръгне от Белия дом е удар, от който Путин трудно ще се оправи, ако изобщо някога успее да се оправи. Фактът, че Русия не е готова да поздрави новоизбрания президент Байдън показва явно объркване. Може би, Путин продължава да се надява на някакво чудо.
Откритата демонстрация на своите предпочитания в американската политика и неспособността да се оттеглиш от вече загубилия Тръмп и да започнеш да градиш отношения с новата администрация — това е неволно признание, че политическият ти залог също се е провалил.
В момента се натрупват много провали. Създава се ситуация, в която мнозина си задават въпроса за способността на Путин да държи под контрол ситуацията. И именно такива исторически събития, както знаем, се превръщат в спусък за големи вътрешнополитически сътресения.
*Историческо наименование на Нагорни Карабах
** Презрително название на самообявилите се и непризнати "Донецка и Луганска народни републики"
Превод: Faktor.bg