Д-р Валентин Янев

В Босилеград завесата беше смъкната! Апокалипсисът предстои. Един кмет, етнически българин извърши престъпление спрямо местното българско население. Самоназначил се като ръководител на създадения от самия него кризисен щаб за борба с Коронавирус инфекцията, той взриви епидемиологичната сигурност в града. Първоначално в продължение на месеци кметът Владимир Захарийев твърдеше ултимативно, че в Босилеград няма разпространение на COVID 19 и, че няма и да има. Когато в цяла Сърбия случаите на Коронавирус се увеличаваха лавинообразно неговите лъжливи твърдения приспиваха бдителността на босилеградчани  и забавяха взимането на навременни предпазни мерки.Щом кмета казва, значи е така и никой няма право да оспорва това, защото го очаква уволнение от работа или даже привикване в полицията да дава обяснение защо всява паника. В

се пак хората осъзнаваха, че е доста странно точно Босилеград да остане един остров на сигурността. Стотици бяха вече болните в почти всички сръбски общини. Смъртните случаи неотклонно нарастваха. Внезапно изчезваха хора от града откарвани с линейки да се лекуват във Враня или Ниш. Изчезваха след това и близките им изпратени някъде във вътрешността за да са под карантина. Но града беше потопен в неведение и информацията заглушавана със заповедническо мълчание. Нито по местната телевизия, нито в сайта на общината се съобщаваше  истинското положение на нещата. Но Босилеград е малък град и истината за каквото и да е не може да бъде спотайвана дълго време. Слуховете пълзяха, хората си шушукаха и на повърхността изплуваха имена на вече болни от Covid 19.

Босилеград е изолиран в географско отношение между високи планински масиви на запад и държавната граница с България на изток. Населението му е 100% етнически българи, част от така наречените Западни Български Покрайнини. Ако трябва с няколко изречения да обрисуваме живота им там ще изредим най-важното: безработица,бедност, висока заболеваемост и смъртност от предимно ракови заболявания, разнебитени пътища, отдалеченост от цивилизационни центрове на вътрешността и пазарни средища. И най-страшното-асимилация, обезбългаряване с инструментариума на възпитанието в детските градини, образованието в училището и от амвона в църквите. Над това море от безсперспективност, страх и човешка примиреност повече от десетилетие кметува един българин-еничарин Владимир Захарийев. Той не е просто кмет, а деспот, феодал, бивш председател на Националния Съвет на българското малцинство. Член на шовинистичната сръбска партия на Кощуница, бивш депутат в Сръбската скупщина. Той просто е нещо като „Господ” в града и всичко каквото се случва тук става само с неговото знание и съгласие. 

„Величието” се весели
Той строи мостове без реки, спортни зали без спорт. Разгонва работодатели и инвестиции, закрива бензиностанции, унищожава дребни семейни бизнеси. Същият този, който си позволи да заплаши българския вицепрезидент Илияна Йотова, че не отговаря за здравето и живота и ако стъпи  в Босилеград. Същият който „арестува” паметните плочи на убитите местни българи от четниците на Коста Печаняц в далечната 1917 година. Същият този кмет, който безсрамно твърдеше, че водата за пиене в Босилеград била една от най-чистите в Сърбия при очевидни лабораторни доказателства, че тя е замърсена с най-отровните елементи от Менделеевата таблица изпускани от флотациите и хвостохранилищата на две Мини за рудодобивни  в района над Босилеград. Всичко това местните българи преглъщаха и търпяха с насадения им от столетие страх, защото не е лесно да си българин в Сърбия. 
Но ето че дойде пандемията с Covid 19, за да „падне завесата” и окончателно да се види лицето на този продажен българин кметуващ може би с единствената задача да обезбългари  този български градец. Ако до сега Владимир Захарийев беше просто един лош кмет, то сега той стана убийствено опасен за българското население. Поведението му е не просто безотговорно, а направо престъпно! Трябваше да започнат да се разболяват хора от най-близкото му обкръжение за да се принуди да премине от едната крайност в другата. От пълно безхаберие в извънредно положение. „Величието” обяви 16 юли четвъртък за начало на извънредното положение със забрана за събиране на открито и закрито на повече от пет души. Носенето на маски стана задължително, както и спазването на дистанция от 4 метра. Забраниха се тържества, спортни и всякакви други масови мероприятия. Създаденият  общиски кризисен щаб от двама лекари и един медицински техник беше оглавен естествено от негово „Величество”- вечният кмет.

Епидемиологична ситуация е стабилна- казва „Величието”

И оттук нататък се случват няколко драматични неща, които вещаят апокалиптичен завършек благодарение на неадекватното, престъпно поведение на „Величеството” Захарийев.Непредвидимият вирус  Covid 19 поразява едно много близко нему семейство. Шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов и неговата жена се разболяват от  Коронавирус  при това с бързо развиваща се клинична картина. Съпругата му, която работи като акушерка в Здравния дом се влошава драматично и бива преведена в болницата във Враня, където изпада в тежко състояние и се започва интензивно лечение в местната болница. Здравето на мъжът и Сашо Миланов също  скоротечно се влошаване с развиване на дихателна и сърдечна недостатъчност.  Той предприема изненадващ но безкрайно закъснял ход да търси спасение в България и по-точно в болницата в Кюстендил. Пристига там в сряда и чест прави на българските медици, че приемат риска да се борят за живота му въпреки че  състоянието му е терминално. Въпреки незабавно приложеното интензивно лечение, интубиране и 24 часова апаратна вентилация в четвъртък той умира! Коронавирусът за пореден път доказва, че няма лек за него и когато си избере жертвата лекарите са безпомощни.

Следва връщане на тленните останки обратно през границата в Босилеград

в петък на 17 юли. В града вече е в сила извънредното положение обявено от „Величеството” Захарийев предишния ден четвъртък 16 юли. След това се случва нещо безумно, абсурдно и престъпно! Началникът на общинския кризисен щаб Владимир Захарийев не само, че не забранява погребението  с присъствие на множество негови роднини, приятели и колеги, но съдействува за провеждането му в което взима участие и той самият!  В съботния ден на 18 юни на босилеградските гробища се струпват над сто и двадесет души. По същото време жената на Сашо бере душа в болницата. Така вирусът получава прекрасната възможност да се посели в стотиците присъствуващи хора и да започне злокобното си дело. Като зловещ завършек на всичко се добавя и разболяването на тяхната голяма дъщеря, която също бива приета за болнично лечение. Истинска семейна драма!

Следват няколко тежки въпроса към „Величието” Захарийев:

-След като е разбрал, че човек от персонала на Здравния дом/съпругата на Сашо Миланов/ е болна от Covid 19, защо не осъществил незабавно поставянето под карантина на всички онези, които са PCR позитивни или просто контактни на болната жена. Необходимо е било даже временно затваряне на здравното заведение за да се предотврати заразяване на останалите граждани търсещи медицинска помощ по най-различни поводи?

-След като е разбрал, че шефа на енергоразпределението в града Сашо Миланов също е болен защо не е провел бързо тестване на близо двадесетте подчинени колеги на Миланов и изолацията им при необходимост?
-Защо не се е разпоредил близкия роднински кръг на заболялото семейство също да бъдат  бързо тествани и при необходимост изолирани?

-Защо Захарийев е разрешил и даже съорганизирал масовост на погребението на Сашо Миланов нарушавайки по този начин всички ограничения въведени от него и щаба му предишния ден?

Сега целият Босилеград тръпне в напрежение и  страх, кои ще са следващите заразени и разболяли се!!!
Сега всички присъствували на погребението могат да се окажат заразени и да предадат заразата на близките си. Става дума за стотици домове и живеещите в тях. Ако вирусът не изневери на поведението си/ а няма причини да мислим че той ще го стори/ в следващите седмици броят на заразените ще скочи драстично с мълниеносно обхващане на все нови и нови хора живеещи в това изолирано малко градче откъснато от целия свят. На фона на високата заболеваемост от рак не е трудно да се предвиди вероятното тежко клинично протичане при повечето от тях.

Съчуствувам на колегите работещи в Здравния Дом, които работят така да се каже на „предния фронт” сблъсквайки се с контактни, PCR позитивни и клинично проявени вече случаи. Наложеното от кмета информационно затъмнение ги принуждава да не осведомяват хората в Босилеград за реалния брой заразени босилеградчани. Самите те работят в условията на много висок риск, а освен това неволно превръщат Здравния дом в място за разпространение на COVID 19. Все пак е трябвало да изберат кое е по-важно за тях: лоялността към кмета Захарийев или лекарския морал.
И накрая един въпрос към официалните сръбски власти. Ясно е, че Вие съзнателно и целенасочено поддържате този еничарин през последните двадесетина години за да бъде преизбиран за кмет. Това Ви устройва. Интересно е какво ще направите с кметството му, когато в Босилеград не останат живи хора, едни умрели от ракови заболявания, други от Covid 19, трети емигрирали към България, а четвърти към вътрешността на Сърбия? 


Ще остане ли  Владимир Захарийев кмет на един мъртъв град?