Христо Грозев: В Кремъл зрее преврат

Разследващият Христо Грозев, свързан с изданията Der Spiegel и The Insider, разговаря с водещата Анастасия Норицина за напрежението в руските властови среди, възможността за отстраняване на Владимир Путин, борбата за влияние във Федералната служба за сигурност (ФСБ), тайните контакти между Москва и Пекин, руските операции в чужбина и опитите на близки до Кремъл бизнесмени да изградят канали за влияние върху администрацията на Доналд Тръмп.

В интервюто Грозев описва противопоставяне между среди, заинтересовани от продължаването на войната, и представители на елита, които според него предпочитат прекратяването ѝ и възстановяването на отношенията със Запада. Той коментира и възможността за промяна на властта в Москва, като подчертава ролята на вътрешните конфликти и потенциалната ескалация на войната.
„Путин не разполага с пълната информация – до него достигат изкривени сведения“

На въпрос за състоянието на руския президент и за това какво знаят службите за реалното положение на фронта, Грозев посочва, че информацията, която достига до Путин, според него е филтрирана от собственото му обкръжение.

„Винаги трябва да се има предвид, че Путин не разполага с пълната информация дори в степента, в която ние, журналистите, разполагаме с нея. Защото ФСБ – същата тази ФСБ, за която ще говорим – филтрира информацията така, че всички техни неуспехи да изглеждат като успехи, а провалите да бъдат представяни като нещо направено умишлено и по определен начин.

Едно от най-важните неща, които трябва да се имат предвид, е, че когато взема решение дали да продължи или да прекрати войната, Путин разполага със значително по-изкривена информация за събитията на фронта и по света, отколкото отговаря на действителността. Той вижда нещата много по-положително, отколкото са в действителност.“

Според Грозев това създава вътрешно напрежение, защото други представители на властта и бизнеса разполагат с повече информация и стигат до различни оценки за перспективите пред Русия.

„Получава се вътрешен конфликт, вътрешен дисбаланс. Путин не разбира защо много хора от върхушката на ФСБ и от средите на олигарсите, които са значително по-добре информирани, разговарят помежду си тихомълком и казват, че войната трябва да бъде прекратена, че трябва да се постигне споразумение с американците и да се договорят условия с Украйна.“
Два лагера в руската власт: продължаване на войната или търсене на изход

Грозев разделя руските властови и икономически среди условно на два лагера. Според описанието му единият е свързан с военните и с хората, които получават финансови облаги от разширяването на отбранителното производство. Другият включва олигарси и представители на елита, които вече не виждат същата полза от продължителната война.

„Има два лагера, които условно можем да наречем провоенен лагер и антивоенен лагер. Провоенният включва значителна част от генералите и военните, които вече са повярвали, че смисълът на живота им е да докажат, че по нищо не отстъпват на украинските военни. Те искат да докажат това, но същевременно могат и да печелят от него.

Докато демонстрират възможностите си, те получават комисиони от всички нови проекти, финансирани от държавата за създаване на дронове. Често дори не могат да произведат голяма част от тези разработки. Основните дронове, които действително използват, са от типа „Шахед“, наричани в Русия „Геран“. Значителни средства за нови боеприпаси също отиват в джобовете на част от генералите.“

По думите му срещу тези среди стоят представители на бизнеса, които вече не смятат, че натрупването на още пари компенсира ограниченията и влошаването на качеството им на живот.

„Антивоенният лагер включва практически всички олигарси, дори онези, които печелят от войната през последните четири или пет години. За тях обаче балансът вече се е променил. Те са натрупали допълнителни милиарди, но тези пари не могат да им помогнат да подобрят качеството си на живот така, както биха искали.
Това ги тласка към мисълта, че войната трябва да бъде прекратена.“
Според Грозев основният въпрос не е само кой от отделните кланове във ФСБ ще надделее, а кой от двата по-широки лагера ще получи превес.
„Не бива да се съсредоточаваме единствено върху това кой клан във ФСБ ще спечели, макар че и това е интересна тема. По-важно е кой от двата големи лагера ще надделее – този, който иска войната да се засилва, или този, който е готов да финансира окончателното ѝ прекратяване, дори ако това означава покушение или държавен преврат, при който Путин да бъде отстранен.“
Грозев коментира и два възможни сценария за развитието на ситуацията. Единият, по думите му, би означавал връщане към отношенията на Русия със Запада от началото на XXI век. Другият предполага засилване на военните действия и на операциите срещу европейски държави.

„Ако надделее вторият лагер – този, който иска прекратяване на войната, – би могло да се стигне до някакво връщане към Русия от началото на 2000-те години, когато всички се преструват, че Русия е демокрация, и преговарят с нея. Може би това е най-добрият вариант, защото за Украйна би означавал възможност да си върне значителна част от вече окупираните територии като част от компромис.

Другият вариант е провоенното лоби да надделее. Той изглежда много по-страшен и би направил нещата още по-лоши в краткосрочен план. Това би означавало по-агресивна готовност за ескалация както в Украйна, така и в Европа, включително чрез преки военни действия и хибридни операции.“

Той посочва, че според него по-рязкото изостряне на ситуацията би могло да ускори вътрешните процеси в Русия.

„Ако се тръгне по пътя на ескалацията, това може да се превърне в спусък, който да накара другия лагер да реши въпроса. Когато всичко се случва бавно, без рязко изостряне, на тези хора им е трудно да изберат момента, в който да предприемат действия за отстраняването на Путин.

Във всеки случай смятам, че след определен период ще видим Русия отново да се опитва да сключва сделки със света. Дали това ще стане след три месеца или след година, зависи от това дали ще преминем през допълнителна ескалация, или ще се стигне направо до държавен преврат, който да отстрани Путин без подобно изостряне.“

Защо Путин все още не е отстранен

Водещата пита защо, ако в руските властови среди вече има хора, които искат прекратяване на войната, те не са предприели действия срещу президента. Грозев отговаря, че според него подобен сценарий се разглежда, но за осъществяването му е необходим момент, в който рискът за участниците да изглежда по-малък от риска да не предприемат нищо.
„Не казвам, че тези сценарии са невъзможни. Това обяснява и защо през май не видяхме истински военен парад, както и защо постоянно се изключва интернетът в Москва, когато Путин се придвижва. Това дразни населението, понякога дори повече от проблемите с доставките на бензин.
Подобен сценарий се разглежда дори от самия Путин и от Федералната служба за охрана. Не изключвам тази възможност. Но за да се осъществи план, който съществува в главите на много хора, включително на олигарси, които преди бяха много лоялни към Путин, трябва да настъпи определен момент, който да задейства процеса.
Те разбират, че самите те поемат риск, ако започнат подобни действия. Затова ситуацията трябва да стане нетърпима за тях.“

Според Грозев евентуална по-рязка реакция на западните държави при руска атака би могла да промени сметките на част от руските елити.

„Ако Западът предприеме реален и съразмерен отговор, това може да се превърне именно в спусъка за добре финансираното антивоенно лоби да започне подобен процес. Когато всичко се развива бавно, се получава ефектът на сваряването на жабата – хората не знаят кога рискът вече е достатъчно голям, за да предприемат действия по отстраняването на Путин.“

Песков, Пригожин и информацията, която не достига до руския президент

В разговора е засегната и публикувана от хакери кореспонденция, приписвана на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. Водещата посочва обсъждани в нея теми, включително промени във военните церемонии, критики към начина, по който се управлява войната, и опити за спасяване на Евгений Пригожин.

Грозев казва, че най-изненадващото за него е било отношението към критиките на Пригожин и ролята, която той е изпълнявал пред руското ръководство.
„За мен най-голямата изненада беше анализът на думите на Пригожин за това, че Навални не е трябвало да бъде арестуван, защото е разследвал корупцията. След ареста на Алексей Навални тази корупция стана още по-видима. Това беше неочаквано за мен.
Останалото беше повече или по-малко предвидимо.

Песков е трябвало да се съгласи, че Пригожин е изпълнявал някаква положителна роля, създавайки определен баланс и изнасяйки в публичното пространство критики, които съществуват в главите на хората от елита, но които те се страхуват да изразят.“

Според Грозев Пригожин е можел да изговаря неща, които други представители на властта не биха си позволили да кажат директно на Путин.

„Путин не е достатъчно информиран, защото информацията се филтрира и всички се страхуват да му кажат какво е действителното положение. Затова Пригожин е изпълнявал ролята на придворен шут, който казва всичко това по начин, по който то да достигне до Путин.

Песков изразява именно такова мнение. Пригожин изпълнява задача, която аз не мога да си позволя. Не мога да кажа на Путин: „Това и това е положението“, защото той може да ме лиши или от работата ми, или от живота ми. Пригожин обаче може да си го позволи.
Затова той е бил много полезен за онази част от елита, която е искала Путин да живее в едно филтрирано и цензурирано информационно пространство, създадено от ФСБ.“

Битката за ръководството на ФСБ

В интервюто се обсъжда и възможната реорганизация на руската служба за сигурност. Водещата цитира публикации, според които директорът на ФСБ Александър Бортников иска да се оттегли, а сред потенциалните му наследници се споменават Сергей Корольов и Иван Ткачов.
Грозев потвърждава, че според информацията, с която разполага, има вътрешно прегрупиране и борба за влияние.

„Бортников действително иска да се оттегли. Виждаме много сигнали за това, така че разследването на колегите ни може да бъде прието като достоверно. Факт е и че във ФСБ се обсъжда кой от отделните кланове ще надделее.
В момента се преразпределя лоялността. Хората решават към коя структура да се присъединят и на кого да демонстрират подкрепата си. Това също е факт, който можем да наблюдаваме.“

По думите му евентуалният избор на нов ръководител може да покаже коя група получава по-голяма тежест.
„Имам повече информация за Ткачов, когото смятат за по-вероятен кандидат за бъдещ директор. Той ръководи службата за военна контраразузнавателна дейност и е представител на може би най-крайното твърдолинейно лоби във ФСБ.

Тези хора са силно корумпирани и не вярват в някакви морални правила. Те имат изградена система за работа с военното разузнаване при отстраняването на цели в чужбина, но същевременно участват в схема за получаване на комисиони от продажбата на оръжие.
За тях е важно войната да продължава – не само в Украйна, но и в държавите, където Русия изнася оръжие, защото печелят от това. Ако Ткачов застане начело, това вероятно ще означава, че провоенното лоби ще разполага с повече влияние.“

За Сергей Корольов Грозев посочва, че го смята за по-системен представител, при когото би могло да се очаква сътрудничество с други политически среди.
„Корольов е по-системен. Може да се очаква, че ще си сътрудничи с политическото лоби около Кириленко. Това би било по-подходящ резултат за антивоенното лоби.
Но никой не знае какво ще стане. Самият факт, че сега хората правят залози кой кого ще подкрепи, означава, че не само ние с вас, но и самите те не знаят коя група е по-силна.“

Грозев допълва, че според него Бортников отдавна не е основният фактор при вземането на решения в службата.
„Мисля, че от около две години Бортников изобщо не е фактор при вземането на решения. Дори неговият предшественик Патрушев имаше по-голямо влияние върху политиката на специалните служби и върху ФСБ.

Патрушев беше по-скоро балансиращ фактор, който можеше да обединява различните лобита. Не мога да кажа, че е бил провоенен – той просто изпълняваше това, което му се възлагаше. Хората, които сега се стремят към неговото място, вече имат собствени лобита сред бизнесмените и военните и затова позициите им са по-ясно изразени.“

Москва и Пекин: какво получава Китай от сътрудничеството с Русия

Една от основните теми в разговора е сътрудничеството между Русия и Китай в космическата сфера, включително обсъждани планове за противодействие на спътниковата система Starlink на Илон Мъск. Водещата се позовава на документи от тайни преговори, за които The Insider е съобщил.
Грозев прави разграничение между обсъжданите планове и реалните намерения на Пекин.

„Заплахата е реална в смисъл, че вече четвърта или пета година двете страни се срещат и разменят делегации от експерти, които работят по тези планове. Последната такава среща е била преди около два месеца в Санкт Петербург.
Но трябва да разделяме плановете и теоретичните обещания на Китай от реалното му намерение да помогне на Русия, ако се стигне до подобна ситуация. В документите, които прочетохме благодарение на проникването в кореспонденцията, се говори, че ако започне нещо като Трета световна война, Китай е готов да предложи на Русия физическо унищожаване на спътниците Starlink. Според тези документи Китай разполага с технология, която би позволила това.“

Според Грозев обаче остава неясно дали Пекин действително би изпълнил подобно обещание. Той посочва, че в публикуваните документи се вижда разлика между това, което Китай обещава за бъдещето, и информацията, която получава от Русия в настоящето.
„Във всички тези изтекли документи се вижда, че Китай обещава много неща за бъдещето, но в замяна получава данни от Русия още сега. Това ме кара да мисля, че Китай играе двойна игра с Русия.

Китай иска да получава практически данни от бойното поле в Украйна, а Русия с готовност му ги предоставя, надявайки се на бъдещо сътрудничество. Китай има нужда от тази информация, за да усъвършенства дроновете си, както и балистичните и другите си ракетни технологии. Китай никога не е водил подобна война и затова тези данни са му ценни.“

Грозев смята, че обещанията за помощ срещу Starlink може до голяма степен да останат неизпълнени.
„Макар всичко това да изглежда много страшно за Starlink и за Запада, смятам, че значителна част от тези обещания може да се окажат празни. Те са насочени към това Русия да предоставя цялата си информация от войната в Украйна в интерес на Китай.

Китай, за разлика от Русия, действа в собствен интерес. Никой не може да каже, че Русия е действала в собствен интерес, когато започна войната срещу Украйна. Това беше безумен ход на един недостатъчно информиран и дезинформиран диктатор, който имаше идеологическото намерение да възстанови съветската империя.
Китай е много по-прагматичен играч. Той иска да има влияние по света, но това влияние работи в контекста на глобалната икономика. Затова, макар да публикуваме тези данни и да разбираме колко сериозно изглеждат, смятам, че в крайна сметка Китай ще измами Русия.“

По отношение на възможността Китай да атакува спътници, ако Украйна получи разрешение да използва Starlink над руска територия, Грозев отново заявява, че не очаква Пекин да изпълни обещанията си.

„Повтарям се, но смятам, че това е празно обещание. Не вярвам, че Китай ще го изпълни. Според мен има сериозна вероятност САЩ да разрешат на Украйна да използва Starlink по този начин.

Ако това стане, ще настъпи моментът на истината за Китай. Той ще трябва да избере дали да изпълни обещанието си към Русия, или да покаже, че не е партньор, на когото може да се разчита. Лично аз смятам, че Китай ще избере второто и няма да унищожи Starlink. Тогава Русия ще трябва да разбере, че през цялото това време Китай я е подвеждал.“

Грозев коментира и призивите на украинския президент Володимир Зеленски към Вашингтон да наложи санкции на руски и китайски компании, свързани със сателитната система „Рассвет“.

„Заплахата става реална в по-голяма степен, когато сътрудничеството не е публично. Китай поддържа позициите си чрез търговията и статута си на участник в големия световен пазар, който не е подложен на санкции.
На военно равнище има желание Китай да помага на Русия да не приключи войната в Украйна със загуба. Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече данни получава Китай и толкова повече може да печели от това. Но когато подобно сътрудничество стане публично, готовността на Пекин да го продължи намалява.
Затова публичното изявление на Зеленски и призивът му към Тръмп са правилният ход. Колкото по-видимо е това сътрудничество, толкова по-малка е вероятността Китай да продължи да го развива с Русия.“

Разкрита мрежа за покушения в САЩ: защо руските служби наемат посредници
Водещата поставя въпроса за разкритата от американското правосъдно министерство мрежа, за която се твърди, че е подготвяла покушения срещу руски опозиционери, сред които Гари Каспаров, Иля Пономарьов и Владимир Кара-Мурза. В обвинителния акт, за който става дума в интервюто, са посочени петима мъже, а като предполагаем организатор е споменат Юрий Храмеев.

Грозев обяснява, че според разследванията на неговия екип руските служби все по-често използват външни изпълнители, след като възможностите на техните кадрови агенти да пътуват и да действат зад граница са били ограничени.

„В значителна степен те преминаха към използването на такива наемни изпълнители след началото на войната, когато за кадровите им шпиони стана невъзможно да пътуват свободно по света. Визовите режими за руски граждани бяха затегнати, а проверките на миналото им станаха по-строги.

Нашите разследвания разкриха огромен брой хора, свързани със специалните служби. Всичко това постепенно направи невъзможно службите да действат със собствени служители. Затова се наложи да разработят система за наемане и вербуване на външни изпълнители за терористични и диверсионни действия.“

По думите му в руските служби съществуват множество звена, които търсят хора за подобни задачи.

„В руските специални служби има не едно или две, а десетки такива звена. Те действат почти като участници на нов пазар. Опитват се по различни начини да наемат чужденци, защото за тях е по-лесно да пътуват и да изпълняват определени задачи.

Тези задачи могат да включват палежи, изписване на антируски или фалшиви проукраински лозунги, които да дразнят хората в общества, където вече има социално напрежение, а в някои случаи – и убийства.“
Грозев посочва, че според него са използвани различни канали за набиране на изпълнители – от футболни агитки до хора от контролирани от Русия украински територии. Като сравнително нова категория той посочва граждани на държави от Южна Америка.

„Най-новата категория хора, които започнаха да използват, са граждани на Южна Америка – включително колумбийци, венецуелци и кубинци. Тези общества са по-бедни от други, а за част от хората предлаганите суми могат да изглеждат значителни.

Особено важно за САЩ е, че кубинската и венецуелската общност вече съществуват на американска територия, както с легални, така и с нелегални имигранти. Русия започва да вербува хора от тези общности в големи количества. Понякога ги привличат в Русия под претекст, че ще работят нещо, което няма връзка с войната, а след това ги принуждават да вербуват свои познати или други хора от собствената си общност.
Така започват да наемат хора, които вече се намират в САЩ.

За американците това е нова и неприемлива ситуация, защото Русия навлиза в сфера, която те смятат за своя зона на интерес.“
Според Грозев обвинителният акт е важен и заради по-широкия контекст, в който американските власти поставят предполагаемата дейност на мрежата.
„ФБР не обвинява само руските граждани Храмеев и неговия син, които според обвинението са действали от името на ФСБ и са наемали кубинци и венецуелци. В документа се припомнят и различни руски действия срещу западни държави през последните 15 години.
Този обвинителен акт на практика казва на Русия: „Няма повече да ви прикриваме“. Дори администрацията на Тръмп вече не е готова да се примирява с подобни действия. Това е важен документ, който показва промяна в отношението към Русия след разкриването на тези планове.“

На въпрос за сумите, които се предлагат на предполагаемите изпълнители, Грозев уточнява, че според него те са само малка част от общото финансиране.
„Не бива да се заблуждавате от сумата от 40 000 или 50 000 долара. В някои случаи сме виждали и 200 000 долара, което е значително повече от обичайната цена за убийство в средите на организираната престъпност в съответните държави.

Трябва да се гледа цялата икономика на поръчковите убийства. Тези операции се финансират от хора на много по-високо равнище, включително от големи олигарси. Средствата, отделени за всяка цел, могат да достигат поне 10 милиона долара. По веригата има различни посредници, а до крайния изпълнител достига сума, определена според държавата, от която идва той, и според това колко голяма изглежда тя за него.“
Как се определят целите на руските тайни операции
В разговора Грозев обяснява как според него се подбират хората, срещу които се планират тайни операции. Той посочва, че списъците с цели се съгласуват на високо равнище, но причините за включването на конкретни имена невинаги са свързани с пряка заплаха за руската държава.

„Списъкът винаги се изготвя централизирано, защото Путин носи репутационната цена за подобни действия. Затова списъкът му се предоставя за съгласуване. Това не означава, че той го подписва лично. Той може просто да кимне или да каже „да“.

По-важно е как се съставя този списък. Само част от хората в него действително представляват заплаха за властта или, ако използваме официалната формулировка, за националната сигурност на Русия. Много други представляват интерес за конкретни хора в специалните служби, които са им обидени по някаква причина или чиито икономически интереси са засегнати.“
Грозев посочва два начина, по които според него даден човек може да попадне в подобен списък.
„За да попаднеш в списък за убийство, трябва да е изпълнено едно от две условия. Първото е самият Путин да прояви интерес към теб и да попита: „Какво става с него? Защо още е жив?“ Това е рядко, но се случва.
Вторият начин е някой да стане твой спонсор като цел. Това може да бъде генерал, който ти е обиден. На мен лично са ми обидени много генерали, защото в разследванията си съм осмивал действията им и съм показвал неспособността им да пазят тайни.

Другият вариант е конкретен олигарх да смята, че си го засегнал – например защото си разследвал дейността му, разкрил си незаконни действия или си пресекъл негови бизнес интереси. По този начин човек може да попадне в списъка.“
По отношение на подразделенията, които според разследванията му са свързани с тайни операции, Грозев говори за различни структури в руското военно разузнаване и за център, създаден с кадри от няколко служби.
„В рамките на военното разузнаване има два големи центъра, които се занимават с подобни действия. Единият е под контрола на генерал Аверянов, който е свързван с отравянето на Скрипал, взривове и други операции през последните 15–20 години.
След началото на войната Алексеев също започна да изгражда звена за хибридна война, покушения и ликвидации. Става дума за 15-и център на военното разузнаване, за който планираме да публикуваме голямо разследване, защото мнозина не отчитат ролята му като равностойна на тази на другите структури.“
Грозев коментира и център 795, който според него е бил създаден с кадри от Главното разузнавателно управление,

Федералната служба за охрана и ФСБ.
„Център 795 е свързан с Алексеев, но е бил междуведомствен проект. Създаден е с най-добрите кадри от военното разузнаване, от службата за охрана на президента и от ФСБ. Идеята е била да се изгради елитен център, който формално да се вписва в структурата на военното разузнаване, но да се подчинява пряко на Генералния щаб.

След нашето разследване, в което публикувахме пълния списък с имената на хората, работещи там, не виждам реална дейност на този център в предишния му вид. Това е било сериозно унижение за хората, които са го създали и са се опитвали да го прикрият в структурата на концерна „Калашников“. Вероятно тези хора ще бъдат преразпределени в други центрове.“
Руските диверсии в Европа и заплахите срещу компании, помагащи на Украйна
Водещата пита дали западните държави осъзнават мащаба на хибридните операции на Русия и дали страхът от ескалация ограничава реакциите им. Грозев казва, че според наблюденията му отношението в Европа се променя.
„За моя изненада виждам, че все повече европейски държави започват да разбират ситуацията. Преди те знаеха, разбира се, че източникът на насилието и заплахите е Русия, но смятаха, че могат да намалят напрежението и да премахнат заплахите от собствената си територия чрез компромиси.
Дори държави и политически партии, които преди разчитаха на този подход, вече започват да разбират, че той не работи. Затова съм оптимист. Виждаме как някои европейски страни променят изцяло позициите си. Политически сили с различна ориентация вече разбират заплахата.“

Грозев посочва Полша и Германия сред държавите, които според него демонстрират по-решителна позиция. Той споменава и разследвания за предполагаема руска намеса срещу украински самолет в Лайпциг.

„Германия посочи Русия като конкретен извършител, дори преди да разполага с окончателните данни. Това показва политическа воля и смелост. Ние току-що публикувахме данни, които според разследването ни доказват участието на военното разузнаване на Русия в операцията срещу украинския самолет в Лайпциг.
Това показва, че стратегията, при която Русия се опитва да сплаши западното общество и политиците с намеци, че може да направи още по-лоши неща, дава обратен ефект. Вместо да възпре европейските държави, подобно поведение ги кара да заемат по-твърди позиции.“
По думите му предполагаемите руски операции не са насочени само срещу опозиционери, живеещи в чужбина, но и срещу хора от отбранителната промишленост, които помагат на Украйна.

„Още през 2015 г. имаше два опита за отравяне на български производител на оръжие, който имаше смелостта да продава оръжие на Украйна. В по-ново време имаше най-малко два плана за покушения срещу германски бизнесмени.
Единият е бил насочен срещу ръководителя на Rheinmetall – компания, която произвежда съвременни военни технологии и доставя танкове на Украйна. Имало е и план за отравяне с „Новичок“ на ръководител на компанията Rohde & Schwarz, която произвежда много от електронните системи, от които украинската армия се нуждае.
Тези планове се вписват в идеята, че Кремъл се е надявал дори неуспешните покушения да създадат нежелание у държавите и бизнесмените да продължават да помагат на Украйна. Но виждаме обратния ефект.

 Германия е силно възмутена и смята подобни действия за напълно неприемлива заплаха. Тези хора засилват охраната си, но продължават да помагат на Украйна с още по-голяма готовност.“
Плановете за войната до 2029 г. и възможностите на Русия
В интервюто са обсъдени публикации за планове за разширяване на производството на въглеродни влакна за корпуси на дронове в специалната икономическа зона „Алабуга“, както и информация за севернокорейски граждани, работещи там. Водещата пита дали Русия се подготвя за продължителна война до края на десетилетието и дали подобни планове могат да предшестват конфликт с държави от НАТО.
Грозев отговаря, че плановете за подобно развитие съществуват, но не означават непременно, че Кремъл разполага с ресурсите и политическата възможност да ги осъществи.
„Да, това е напълно възможно, ако вътрешнополитическата ситуация в Москва го позволи. В плановете се описва сценарий, при който войната в определен момент се разширява към Полша, Балтийските държави и след това към останалия свят. Тези планове се изготвят, защото руското ръководство вижда, че не може да приключи войната срещу Украйна така, както е обещавало по-рано.

Но това не означава, че всичко, което виждаме в тези планове, може да бъде изпълнено. Не означава, че Кремъл има политическата възможност или парите, за да го направи.“

Грозев посочва, че според него финансовото положение на Русия ограничава възможностите за изпълнение на дългосрочните военни планове.

„Самият Путин трябваше да признае, че Русия има реален недостиг на средства. За Кремъл имаше известна отсрочка заради повишаването на цените на петрола и войната в Иран, която дори руските плановици не бяха предвидили. Но действията на Украйна на руска територия донякъде уравновесяват този временен ефект.

Затова чета всички тези планове като хартиени тигри. На хартия изглеждат страшно, но не мога да си представя ситуация, в която Путин ще остане на власт и ще успее да осъществи всичко това след година, камо ли до 2029 г.“
По отношение на руските заплахи за ядрени удари срещу центрове за вземане на решения при евентуална блокада на Калининград Грозев казва, че ги разглежда като блъф.

„Паниката е блъф. Във Financial Times беше публикуван материал за това защо ядреният блъф на Путин вече не дава резултат. Подобна заплаха можеш да използваш веднъж или два пъти, но когато е очевидно, че не можеш да я изпълниш, тя става безполезна и те кара да изглеждаш много по-слаб, отколкото си мислиш.

Според мен това е блъф, но подобен блъф може да ускори процесите и да създаде спусъка, за който говорихме – да подтикне богатото лоби, което иска отстраняването на Путин, да предприеме действия.“

Подготвя ли се нова мобилизация в Русия?

На въпрос за възможна нова мобилизация Грозев посочва изтекъл списък с около 30 000 жители на Калининградска област, чиито данни според него са били проверени от неговия екип. По думите му това не доказва, че мобилизацията вече е решена, но може да показва подготовка.

„Имаме интересен пример от Калининград, където хакери публикуваха списък с приблизително 30 000 души – млади и не толкова млади жители на областта. От тях се е очаквало да уточнят местоживеенето си, а в съобщенията към тях имало предупреждения да не напускат територията и да не използват определени услуги.
Не беше ясно доколко подобни планове са истински. Но когато проверихме хората, чиито данни можехме да видим в изтеклия списък, установихме, че те действително са били на военен отчет и че данните съвпадат. Затова мога да кажа, че информацията поне отчасти се потвърждава от обективни данни.“

Грозев прави и приблизителна оценка на мащаба на потенциалната подготовка, като изрично разграничава това от решение за започване на мобилизация.
„Когато разгледахме какъв дял от населението попада в тази категория и го съпоставихме с данните за цяла Русия, стигнахме до приблизително 500 000 души, които може да са на такъв етап на готовност да бъдат повикани за мобилизация. Най-големият план би включвал няколко милиона души.

Не мисля, че решението за започване на мобилизация вече е взето. По-скоро се подготвят хората, които могат да бъдат призовани, ако Путин подпише съответното решение.“

Според Грозев подобна стъпка би носила политически риск за руското ръководство, особено на фона на недоволството от прекъсванията на интернет и проблемите с горивата.

„Преди около месец Путин все още не беше взел такова решение, защото разбираше огромния политически риск. Обществото, особено младите хора, е ядосано заради прекъсванията на интернет и проблемите с бензина. Ако към това се добави и обявяване на мобилизация, може да се получи допълнителен тласък към процесите по отстраняването му.

Не казвам, че населението на Русия ще излезе на улицата и ще направи революция. За съжаление, това е много малко вероятно. Но протестните настроения могат да бъдат използвани от контролирани от ФСБ представители на елита, които искат да прекратят войната.“

Той добавя, че според него е възможно да се съчетаят общественото недоволство и вътрешните конфликти в службите, но подчертава, че към момента говори за възможен сценарий, а не за вече взето решение.
Опити за влияние върху Доналд Тръмп чрез бизнес сделки
В разговора е обсъден и случаят с руския бизнесмен Умар Кремльов, за когото водещата посочва, че е платил поне 170 000 долара за наемането на остров на Бахамите за двудневното тържество по повод сватбата на Доналд Тръмп-младши. По-късно Тръмп-младши заявил, че парите са били върнати.

Грозев разглежда случая като част от опитите на хора от близкото до Кремъл бизнес обкръжение да изградят канали за влияние върху американската администрация.
„За Умар Кремльов е писано достатъчно, включително под предишната му фамилия. Той е бил в затвора и е излежал присъда за престъпленията, които е извършил. След това е сменил фамилията си и се е превърнал в предпочитан от Кремъл бизнесмен, на когото са предоставени много привилегии.

Сред тях е възможността да придобие автомобилен завод, отнет от други предприемачи, които са били противници на Путин. Това е един от хората, на които Кремъл е предоставил значителни възможности.“
По думите му опитите на Кремльов да се сближи с обкръжението на Тръмп-младши са започнали още преди публично да стане известна историята с плащането за тържеството.

„Почти година преди да се появи информацията, че е платил значителна част от разходите за сватбата, вече виждахме опитите му да достигне до обкръжението на младия Доналд Тръмп. Той търсеше канали чрез спортни федерации, за да бъде поканен на боксови събития.
Това беше целенасочено сближаване с администрацията на Тръмп. Кремльов не е единственият. Вероятно има десетки подобни бизнесмени от близкото до Кремъл обкръжение, на които се възлага да правят такива опити.
На него просто му се е получило чрез общ познат, който имал връзки както с него, така и с Доналд Тръмп-младши. Когато това е успяло, той е трябвало да докладва на Путин за успеха си, а това неизбежно е създало нови надежди за влияние върху американската администрация.“
Грозев коментира и информацията за разговори между Джаред Къшнър, Кирил Дмитриев и други представители на Русия и САЩ за привличане на американски инвеститор в газопровода „Северен поток“, както и за възможни сделки с блокирани зад граница активи на „Лукойл“.
„Това е нещо, на което разчитат кремълските политически технолози – постоянно да предлагат надежда за бъдещо сътрудничество, което ще донесе огромни печалби от една страна за американската индустрия, а от друга – за семейството на Тръмп. Това винаги е било част от плановете им и те продължават да предлагат подобни сделки.

Хората около Тръмп ще се възползват от тези предложения. Това включва и Къшнър. Той иска да остане в историята като преговарящ, но не може да се откаже от предложените бизнес сделки и от парите, които могат да му донесат. Затова е трудно да не се види сериозен конфликт на интереси в тази роля.“
Грозев посочва, че според него европейските държави разполагат с възможности да попречат на възстановяването на подобни икономически връзки.

„Много важно е, че Европа демонстрира решителност да не позволи възстановяването на „Северен поток“. Германия взе важно политическо решение, свързано и със съдебно дело срещу заподозрени участници във взривяването на газопроводите.

Съдът отхвърли претенциите, с които се опитваха да припишат на украински водолази и на украинската държава отговорността за всички загуби на „Газпром“. Решението приема, че загубите от прекратяването на работата на газопроводите са последица от политическата воля на европейските държави след началото на войната срещу Украйна.

Германия беше последната, която прие подобно решение, защото за нейната икономика беше по-лесно да използва евтините руски нефт и газ. Но дори тя се отказа от този модел. Затова смятам, че отново се изграждат планове, без да се пита онзи, който има правото да ги предотврати. Европа разполага с много повече лостове за влияние, отколкото се смяташе по-рано.“

Случаят с чумата в Русия: 

Грозев не разполага с доказателства за изтичане от лаборатория
В края на интервюто водещата пита за съобщенията за случай на чума в Русия и за възможността той да е свързан с военна лаборатория.
Грозев изрично заявява, че не разполага с конкретни доказателства за причината за случая, но посочва, че според наблюденията му руски военни лаборатории са изследвали биологични причинители, включително чумата.

„Нямам конкретна информация. Знаем само, че някои от военните лаборатории, които сме наблюдавали, включително една от големите лаборатории на Главното разузнавателно управление в Санкт Петербург, са се занимавали с изследвания на биологични патогени, сред които и чумата.

Те редовно са заявявали необходимост от проби и са искали информация за животните, върху които се провеждат експерименти с биологични патогени. Затова не изключвам възможността случаят да е свързан с подобен военен експеримент. Смятам, че това е една от възможностите, но нямаме доказателства.“

Грозев припомня и разследванията за руска дезинформация, свързана с твърденията за американски биологични лаборатории в Украйна.

„Тук не бива да пропускаме голямата ирония. Именно Главното разузнавателно управление създаде дезинформационната конспиративна теория, че Америка изгражда подобни биологични лаборатории на територията на Украйна. Ние доказахме, че това е било измислица на отдела за хибридни информационни операции на самото военно разузнаване.
А сега се оказва, както ми написа един приятел, че такива биологични лаборатории действително са съществували, но не в Украйна, а в Русия.“
Грозев завършва с уговорката, че не разполага с доказателства за причината за конкретния случай с чумата.