Ефим Ушев
На вниманието на нашите любознателни читатели предлагам две нови книги из историята на Златоград и на Родопите като цяло, а поводът, който имам честта да ползвам, а и да съобщя сега, е съвсем скорошното навършване на 35 години от началото и съществуването на местното издание „Златоградски вестник“.
Но веднага ще кажа, че с това не се наемам да правя ни най-малко оценка на този многозначителен културно-исторически факт от духовното битие на региона ни. Най-малкото защото това е правено по някакъв начин при отбелязване на всяка кръгла годишнина досега, навършвана от вестника. Ще кажа само, че с тези две томчета освен че отбелязваме тази годишнина, още веднъж изпълнявам своя дълг към една немалка читателска аудитория в нашата част на планината, формираща обществото на будната днешна интелигенция в нея.
А казвам „още веднъж“, като имам предвид поредицата от десетина-дванайсет книги за историята и културно-просветното състояние на Златоград през последните поне два века и нещо, която бе издадена само през последния четвърт век. Онази книжна поредица, която пое своя собствен живот отново чрез читателите си, а и чрез своите изследователи, но вече от цялата страна, а и от съседните български общности в Гърция и РС Македония.
Разликата между тях и предлаганите сега е, че излизалите довчера книги бяха един „микс“ от автори и съответно – различни стилове и подходи към разглежданите факти и исторически проблеми. Докато сега статиите са от един автор, чиито „страсти“ и тежнения при заравянето му в дебрите на културно-историческото са добре известни поне за ревностните читатели на вестника през последните 35 години.
Има и друга разлика, разбира се – докато в предните книги се изнасяха публикации, преминали преди това през страниците на Златоградски вестник, в настоящите две книги много от текстовете, не само поради техния обем, не „слизат“ непременно от въпросните страници, за да се представят тук. Доста от тях не са публикувани никъде, а някои са само анонсирани като теми в личната ми страница във ФБ; някои пък са публикувани в други централни и регионални списания, предимно с „бутиков“ характер, с тясно специализирана читателска публика. Като списанията „Будител“, „Родопи“, „Антимовски хан“, „Тракия“, „България-Македония“ и някои други, в които правех усилия да наложа някак златоградската, а и темата за Родопите въобще… Но които, освен това, имат доста ограничен ареал на разпространение.
Това е и един от търсения смисъл от публикуването на събраното тук, в тези два тома – на едно място да бъдат разположени и така да потърсят отново свои читатели, публикувани на други места и в друго време изследователски и публицистични текстове. Защото това е начинът те отново да влезнат в социално-читателско обращение и така наново да предизвикат интереса към съдържащата се в тях проблематика, фактология, образи.
Има и друг смисъл от така представяното, обаче – известно е, че един вестник, а и всяко друго периодично издание, се чете днес, захвърля се, в най-добрия случай събрани после се предават за вторични суровини. И след това се чете отново…след 80-100 години, предимно в спецфондовете на големите библиотеки.
Не е така, смятам, с книгата – веднъж заела рафтовете на библиотеките ни, лични и обществени, към нея може да се посяга винаги и по всяко време, поколенията се сменят, а с тях – и читателската аудитория. А читатели винаги трябва да има, трябва да възпитаваме такива, защото обратното води към безпаметство и всякакъв нихилизъм, което влече маса други проблеми… И това интелигентният човек много добре разбира.
Сега няколко думи конкретно за съдържанието на двете книги – първата е „построена“ и предвидена строго за исторически неща из Златоградско и Родопите, само някои от които ще се намерят в четирите части на „Златоградски страници“. Включва обаче и раздел „Публицистика“, който е с широко отворени очи за наши общи национални проблеми, които ни занимават и „разяждат“ и до днес. Без обаче, уверен съм в това, да са с конюнктурен характер. Споменавам в тази връзка само вечните ни национални проблеми с южната и югозападната ни съседки, по които трябва да имаме много ясно и категорично слово, за да подскажа ясно за какво иде реч.
Втората книга е вече за изконните ни интереси в културата и изкуството, конкретно за фолклора, диалекта ни, но и литература, театър, поезия, известна мемоарност…
Когато сам чета днес какво споделят пред мен автори като Стефан Цанев, Вили Цанков, Недялко Йорданов, Павел Матев и още доста, отново не само се уверявам във вечността на думите и на изкуството на споделянето. Но и изпитвам съжаление и разочарование от себе си – защо не съм продължил по този начин работата и общуването си с големите имена на България… Защото изказаното от тях е един страхотен документ на времето, но не само - то е и документ на мисълта, отнасящ се до смисъла на изкуството в живота на всички ни, до онзи велик смисъл да бъдеш човек и да живееш достойно за краткото ти отредено време в твоя живот… А когато се връщам на предложенията, които са ни давали те за духовното развитие на Родопите, наистина изпитвам жалост, че те не са осъществени, други пък - изоставени…
Ето заради всичко това намирам големия смисъл от публикуваното в тези две нови златоградски книги, което възвръща надеждите ми, че не всичко е загубено в живота ни. И родопският ни регион ще се възползва от правото си на своя памет и оттук – към свое по-добро обществено и културно развитие нататък.
Все във връзка с „мемоарността“, обаче, за която по-горе споменавам, е и онази част от втората книга, в която са публикувани някои от интервютата, които съм давал през годините по покана на колеги от централни и родопски издания. Смятам, че те също имат своето място, когато става дума за паметта, за оценките и анализите, правени в различно време и отнасящи се отново до проблемите с движението на тази родопска част от страната ни напред.