Конгресът на САЩ одобри зашеметяващ бюджет за отбрана в размер на 886 млрд. долара за 2024 г., като същевременно удължи срока на действие на спорна система за електронно наблюдение в чужбина, широко използвана от американските разузнавателни служби, предаде АФП. Бюджетът за отбрана на САЩ ще се равнява на почти половината от БВП на Руската федерация - около 1.780 трилиона долара (бел.ред.).

Огромният законопроект за разходите, приет в Камарата на представителите след гласуване в Сената, предвижда милиарди долари за "засилване на възпирането и отбранителната позиция на САЩ в Индо-тихоокеанския регион" и противодействие на нарастващото влияние на Китай там.

Документът също така удължава програмата за военна помощ за Украйна, като позволява постепенното отпускане на 300 млн. долара за Киев.

Тази сума е много по-малка от отделните 61 млрд. долара, поискани от президентите на САЩ и Украйна от Конгреса до края на годината - гигантски пакет за въоръжаване на Украйна, който все още се обсъжда.

Законопроектът също така удължава с няколко месеца срока на действие на закона, уреждащ електронното наблюдение на чуждестранни лица в чужбина, който беше широко критикуван от групите за защита на личните данни и чийто срок на действие изтичаше.

Програмата позволява на службите за сигурност на САЩ да провеждат програми за електронно наблюдение - включително чрез следене на електронна поща - на граждани на държави извън САЩ в чужбина, без да се изисква съдебна заповед.

Тази седмица директорът на ФБР Кристофър Рей призова Конгреса да поднови действието на закона с аргумента, че да се позволи изтичането на срока му би било равносилно на "едностранно разоръжаване".

Новият бюджет предвижда и петпроцентно увеличение на заплатите на военнослужещите.

В законопроекта не са включени допълнителни мерки, предложени от републиканците, за ограничаване на достъпа до аборти за военнослужещите и за забрана на Пентагона да развява знамето на ЛГБТ+ гордостта в своите бази.

Документът от повече от 3000 страници сега очаква окончателно одобрение от президента Джо Байдън. /БГНЕС