Д-р Любомир Канов
Наричат ги по света също “labels”. Понякога се използва и думата етикет. Label първоначално в Средните векове е означавало парче плат, ивица или да кажем нещо като парцал, зашиван върху дрехата за украшение, вероятно и за да се отличават по династични причини хората едни от други. Днес, в политическия свят тази дума означава предимно да се лепне върху личността или името на някого, или на някакво явление, движение или сдружение, някакво публично определение, най-често с негативен смисъл. То има предимството да бъде кратко, да има ефект на словесна бухалка, целяща политическо или идейно унищожение и да не може да бъде опровергано с малко думи.
Поради краткостта му и присъщата експресивност, то има също свойството адхезивност, тоест да се залепва и да се измива много трудно. Този вид политическо действие е най-характерно за левите сили и политици, които по принцип са узурпирали полето на публичния говор и са овладяли не само повечето медии, но и самият език на масовите комуникации, като са въвели оръжието на псевдоморалната хистерична словесност. Основното е демагогията от позицията на моралното превъзходство, грижа за мнимите или реални “жертви” и обвиненията в престъпления срещу човечеството.
Най-известните и безспирно злоупотребявани етикети вече в продължение на половин век или повече, са “фашизъм”, “нацизъм”, “антисемитизъм”, “расизъм”, “крайно-десен или радикален екстремизъм”, “хомофобия”, “ксенофобия”, “ислямофобия”, “мизогиния”(женомразие), “климатично отрицателство”, “бял супрематизъм”, “християнски фундаментализъм” и така до безкрай. Тези етикети се лепят безразборно и безотговорно и тъй като не срещат отпор в западната култура, а и успешно са внедрени не само в политическата и медийна лексика, но вече са стъпили здраво и на законодателна база, те вече стават и реална заплаха не само за свободата на словото, но и за физическата свобода на онези, които се осмеляват да възразят срещу възхода на тази неомарксистка диктатура. Разбира се, атаката срещу свободата няма и не може да има нищо общо с понятието либерален, което произхожда именно от думата liberty, тоест “свобода”.
Това, на което днес обаче искам да спра вниманието на четящите, е много интересният разпад в последните години на два от най-злоупотребяваните етикета, с най-голяма токсична сила, когато са залепени на гърба или на челото на някой набелязан “враг”. Това са:
“Антисемит”и “Нацист”.
Поради гигантската тежест на тези етикети-обвинения, заредени с кръвта и оловото на Втората Световна война, те трудно могат да бъдат опровергани, един път залепени от някой или друг вилнеещ левичар върху някого, обикновено без особено основание. Освен ако самият жив живот не ги опровергае. И точно това се случи в пламналите напоследък две войни — в Ивицата Газа и в Украйна.
В битката между евреите от Израел и палестинските араби от Газа всички западни левичари и особено най-кресливите и крайни между тях, склонни към площадни изстъпления и демонстрации, се срина изцяло толкова иначе успешното обвинение в антисемитизъм. Кого да обвиниш в антисемитизъм от двете воюващи страни? Хамаз, нападнал и отвлекъл мирни хора, които подложи на отвратителни издевателства и още ги държи пленени? Или Израел, който реши един път завинаги да се разправи с това уродливо движение, криещо се в бункери и болници, и слагащо пред себе си жив щит от своите жени, деца и заложници? Кой е врагът? Израел не подбира старателно къде да приложи своята огнева мощ, а срещу градовете му летят ракети.
Авраам имал много синове. Първородният му син от наложницата Хагар се казвал Ишмаел, защото жена му Сара била стара и бездетна и му предложила наложницата да му роди син. От него произлизат арабите. ( По нашите земи съм чувал да наричат мохамеданите също и с името измаилтяни, може би поради това, че турците са приели исляма през синовете на Ишмаил? По-учените ще кажат това). Исаак или може би Исхак, е роден от Сара по-късно и той получава благословията от баща си. Той е родоначалникът на племето на юдеите. Ишмаел, заедно с майка си е натирен в пустинята от ревнивата Сара, където те намират един кладенец с вода и основават Мека. Така твърди Библията. Ишмаел и Исаак са полубратя и като такива са кръвни роднини. Наричат ги Семити. Кой от двата противници в този грозен братоубийствен конфликт следва да бъде обвинен в антисемитизъм? Евреите или арабите? Озадачените леви на Запад нямат добри опорки, но сякаш клонят към това да обвиняват Израел в нещо като расизъм. Но какъв расизъм може да има когато роднините са от една раса, а са също така и семити? Лошо за лепящите етикети, лошо... Един от техните любими етикети “антисемитизъм”
току-що рухна в развалините на Газа.
Няма приложение.
Да отидем към сродният по произход убийствен етикет или епитет “нацист”, “нацизъм”. Макар че произходът му произлиза от нацистките престъпления срещу евреите в концлагерите за екстерминацията им по време на национал-социализма, съществената част на този етикет е, че убийците са били социалисти, макар и национални. Нацист озчава социалист, преди всичко. Това отдавна е забравено, разбира се. Днес на първа линия като борец срещу “нацизма” в световен план се явява Владимир Путин. Който не само, че е чист фашист и национал-социалист по убеждения и поведение, но е и православен тоталитарист, на всичкото отгоре. За свой враг ( тоталитаристът не може без врагове ), е обявил християнска Украйна. Поради което я атакува военно повече от две години и убива нейните хора, инфраструктура и природа по най-нечовешки начин. Иска да я “освободи” от “нацизма” по подобие на нашето “освобождение” от фашизма на 9.9.1944 от Сталин. Володя нарича украинците вкупом “бандеровци” и ги представя на собственият си, оглупял от двайсет годишната му диктатура народ, като фашисти, нападащи “великата, свещена родина”. Жалкият и подъл фарс на тази завоевателна война е видим в Буча и навсякъде в Украйна. Така е било и в Катинската гора при геноцида срещу полския елит, както и по времето на Голодомора, когато е унищожено украинското продуктивно селско население с претекста “кулаци”. Същата пропаганда използва Путин днес. Закачил на ревера си имперската георгиевска лента (що за нелепост!), петолъчката с Ленин, знакът Z и значката на Чекиста, той убива безчет невинни цивилни хора, които представя като “бандеровци” (по съзвучие с бандити) и като “нацисти”, поради това, че защитават своята нация и своя избор да бъдат свободни европейци. И именно тука, в тази война, за радост рухват тези етикети, лепени произволно, вече не само от западните левичари, но и от източния неосоциалист и православен неонацист с имперски амбиции Вовата Путин. Нацистът и, самият той престъпен фашист, нарича украинците нацисти. Надява се да му мине номера на Запад, където младите чегевари в университетите, направлявани от Петата му колона, да повлияят за страхливото подмазване на политиците пред разюзданата лява пропаганда търсеща навсякъде “врагове” и “нацисти”. Моята преценка е, че произволът с етикета “нацисти”, след наближаващата гибел на Путин, ще бъде значително обезсилен и, че не след дълго ще престанат да злоупотребяват с него левите пропагандисти. Дали ще доживея това?
Не знам, но ледът се пропуква…
Дано!