Пандемията ако не успя да вразуми масата от българите, поне разкри някои от причините за нашите неблагополучия. Голяма част, даже по-голямата част от българите, са много объркани. И те са толкова объркани от сблъсъка на противоположните на фактите т.нар. "алтернативни факти" /казано по-просто полуистини, неистини и откровени лъжи/, които се приемат за истина от последна инстанция. Така се появява когнитивния дисонанс относно новия вирус, или казано по-просто, сблъсъка в собственото им съзнание на внедрените предварително предубеждения с реалните факти, които коренно се разминават с тях. В крайна сметка
побеждава сталинското:
"Ако фактите противоречат на нашата истина /колкото и илюзорна да е тя!-МД/, толкова по-зле фактите!“
Масата от българите има едновременно две коренно противоположни разбирания за демокрацията - първо е илюзорното убеждение, че демокрацията дава пълна свобода да правиш каквото си искаш без да се съобразяваш с останалите и в същото време е робското търпение към злоупотребите на властимащите, дори когато то е съвсем видно.
И това продължава чак докато властта не бръкне дълбоко, ама много дълбоко в джоба на всеки, както стана през зимата на 1996/1997 г. През останалото време търпимостта към корупцията, плячкосването на държавата, несправедливостта поражда само плачливото "Нищо не може да се направи".
От друга страна обаче се появяват юнаци, които казват - можем всичко да направим, само да бутнем демокрацията, която дава такава огромна свобода на тези "горе" да ни грабят. Така се появява
конспиративната теория,
че за всичко е виновна и трябва да се смени либералната парламентарна демокрация. Тя трябва да се замени с пряка, мажоритарна, президентска и пр. бутафорни искания за "смяна на системата", което всъщност означава премахване на демократичните свободи. Това даже става чрез искания за "пълна свобода", "непрекъснати референдуми“, мажоритарни избори с отзовавалия на избраните по всяко време, отхвърляне на професионализма в политиката и пр.
С други думи наблюдаваме различни заблуждаващи похвати, целящи дискредитиране и постепенно изпразване на демокрацията от съдържание.
Така кръгът се затваря - българите хем искат свобода, хем я очакват на тепсия, хем разбират свободата като предаването и на лидер, който да ги "оправи". С такова масово мислене, хитро внушавано чрез несвободните медии, които отлично използват невежеството и липсата на елементарна политическа култура на масата, се достигна до днешното всеобщо недоволство.
Сегашните опити за бунт против елементарни санитарни мерки показват всъщност стремежа на посткомунистическата олигархия
да унищожи окончателно дори фасадната демокрация,
която все още ни е останала. Чрез пълзяща реставрация на старите авторитарни практики, съпровождаща популистките искания за „пълна и истинска демокрация“, съвременните диктатори постигат много. А българите са готови да предадат собствената си свобода, давайки властта на авторитарен лидер, защото са заблудени, че с твърда ръка се постига всичко. Властта се разбира като насилие, политиката като тояга и тогава същината на политиката - търсенето на съгласие чрез диалог се заменя с диктатура на невежата тълпа, която скоро връчва цялата власт на пореден диктатор. Това изглежда засега неизбежно. Но нима е възможно да няма политическо решение, което да спре този разрушителен процес?