Николай Василев
Кризата в България се задълбочава и едва ли скоро ще видим светлина в тунела. Можем да сочим много конкретни виновници в политиката, в съдебната власт и така нататък, но истината е, че влизаме в много лош етап от "големия цикъл" на развитие на България. (Повечето народи имат такъв и той периодично се повтаря).
Демокрацията е естествената форма на управление за българите, още преди Освобождението. Избирали сме епитропи, училищни настоятели, екзархийски съвет итн. През далечната 1880 г. сме сменили властта с избори, като на власт е дошла партия, която князът и много от първенците са разглеждали като прекалено радикална. Но понеже у нас байганьовците са повече от алековците,
демокрацията винаги е генерирала партизанщина и корупция
И ако в ранните етапи на демократичния цикъл сне избирали силни лидери с визия за модерна европейска България, като Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Малинов... Филип Димитров, Петър Стоянов, Иван Костов, които може да са се мразели и обвинявали във всякакви грехове, но са работили за една цел. Постепенно обаче способността да селектираме лидери се е задавяла и във властта са попадали хора без страстни идеи за страната, но с друг тип умения за интриги и изграждане на (някога са ги наричали камарили, днес го наричаме задкулисие). Като прибавим към това вечните външнополитически провали - неспособността да се еманципираме от Русия (най-вече психологически като народ) и да решим интелигентно "Македонския въпрос", въпреки многото шансове да постигнем успехи и в двете направления... винаги се е стигало до криза на "възрожденския проект", който е пълна противоположност на идеологията на "Възраждане", а именно да се превърнем в държава от западен тип. С върховенство на закона, със силни и безлични институции, с независим частен бизнес, опериращ в условията на свободна конкуренция.... И тогава неизбежно са започвали съмненията, дали "западният модел е подходящ за България. Дори хора с безусловен интелект като Иван Хаджийски се поддават на съблазънта да мислят, че "английският модел" не бил за нас, щото сме нямали честно забогатели фамилии, и че ни трябвал някакъв друг "колективистичен" модел. И не само левицата се поддава на подобни изкушения. Богдан Филов пише, че ни трябвал модел, който да отговаря на българския характер, както фашизмът отговарял на италианския, националсоциализмът на германския и комунизмът на руския...
Така, че да не се чудим, че висшисти гласуват за "Възраждане"!
В този етап на "големия цикъл" се стига не само до дълбока поляризация, както е сега, но и до насилие! Страхувам се, че още малко ни остава да стигнем пак до там! И Русия успява да се намеси.
В края на 30-те цар Борис споделя с английския пълномощен министър сър Джордж Рендъл:
"Вашите революционери са почтени и спазващи закона хора, които първи биха повикали полицията или пожарната в случай на нужда. Една червена революция, вдъхновена от Русия, би била съвсем различно нещо тук сред тази яростна и борбена балканска раса. Векове на борби, потисничество и кръвопролития са оставили българите – под кората на цивилизацията, която е все още тънка и едва е имала време да зарасне – един потенциално народ див и жесток народ. След като законът и редът бъдат разклатени, ще последват невъобразими ужаси. Това, от което се нуждаем тук, е дълга ера на непрекъснат ред и мир."
И точно това се случва на 9 септември 1944 г.
Никога не съм харесвал избора: "държава на мафията или държава на Мусолини". Но ако все пак няма друга възможност, първото е винаги за предпочитане. Както показва случая с Италия, мафията може да бъде, ако не победена, то поне силно ограничена след дълъг период на ред, мир, демокрация и членство в западните институции. Експериментът "Мусолини" беше катастрофа за Италия и ако не беше силната намеса на САЩ след войната комунистите е можело да дойдат на власт и там, и днес Италия да прилича на Куба.
Историята досега не е дала на България шанс за дълъг ред и мир в европейска среда, а този който получихме след 2007 г. може сами да го проиграем!