„Той имаше два основни аспекта в дейността си по Мадарския конник – изясняване на значението, символиката и датировката на Мадарския конник и съхранението и реставрацията на паметника.“, казва режисьора Николай Акимов за арх. Слави Дончев. Днес Николай Акимов гостува на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".
През април 2010 г. арх. Слави Дончев пише писмо до председателя на Комисията по култура в НС, притеснен от разликата между тълкуванието на Мадарския конник, благодарение на което през 1979 г. ЮНЕСКО го признава за паметник на световната култура и за национален символ на България и разпространяваното от медиите, че „Паметникът датирал от началото на VIII в. и изразявал мощта на младата българска държава. Kонникът бил Кан Тервел, триумфиращ над враговете, т.е. над убития лъв.”
В изложението си арх. Дончев пише: „Уважаеми господин председател, като оставям въпросите за предисторията и датировката на паметника, личността на конника и значението на надписа около него, общо и за представянето в него сцена обръщам внимание тук на следното: През 1979 г. в град Луксор, Египет, Мадарският конник бе представен на съвещание на ИКОМОС (към ЮНЕСКО, б.р.) като паметник от началото на IX в. с образ на починалия Кан Крум (Крумезис в надписа!), възседнал летящия си боен кон, който по вярванията на древните ще го отнесе в отвъдния свят, придружен от „погребателите“ куче и птица, които също летят с него. Тук, за разлика от летящата група, агонизиращият в краката на коня лъв е единствената фигура, която е стъпила на земя. Обясняваме я с всенародното възмущение от старобългарите по повод на подлото покушение над Кан Крум от византийския император Лъв V по време на преговори. Наблюдавали събитието византийци свидетелстват, че тогава „канът бил ранен от лъва“, т.е. от император Лъв V, алегорично представен с фигурата на агонизиращия Лъв.“
Николай Акимов разказва, че докато голяма част от изследователите на Мадарския конник изследват надписите около паметника, арх. Дончев прилага интердисциплинарни методи, т.е. използва други науки за да определи значението и символа на Мадарския конник. „Той изследва религията на булгарите, които идват насам. Тя е Тенгризъм. Тенгризмът всъщност не е религия. При Тенгризма нямаме пантеон, т.е. няма богове. Но булгарите освен тенгристи, те носят тибетският будизъм със себе си. Бай Слави доказва, че това е погребален паметник, защото в будистките изображения летящият кон отнася владетеля в небето, придружен от „погребатели“ куче и птица.“
Преди години арх. Слави Дончев заедно с двама професори изготвят в два варианта проект за съхраняване на Мадарския конник. Според проекта паметникът трябва да бъде изрязан и поставен в музей, направен долу под самата скала, а на негово място да бъде поставена реплика. За съжаление този проект така и не се е осъществил, а сваленото копие на Мадарския конник, което в момента се намира в Националния археологически музей е повредило паметника.
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Николай Акимов гледайте във видеото: