Весела Василия, „НАСЛЕДСТВОТО”
Когато отгърнах тази книга, първата ми мисъл беше „Ох, отново тайнствена книга и тайни знаци”. В главата ми изплуваха десетки други текстове – от Умберто Еко до Джоан Харис. Но след първите страници вече мислех по съвсем друг начин.
Преди всичко книгата е чудесно написана. Великолепен български език, плътни, живи герои, умело водене на драматичен сюжет, майсторско удържане на няколко сюжетни линии в едно цяло.
По-важното за мен беше, че тази книга по нищо не отстъпва на други образци в жанра. В едно интервю „Наследството” беше сравнена с творчеството на Елиф Шафак. Но аз не виждам защо. Тя е по-добра от нашумелите книги на турската писателка. Оказва се, че за езотерика, загадки, християнство и любов може да се пише модерно и на български от български писател.
Всеки може да направи собствен прочит на тази толкова добра книга. В моя влиза, че ние сме резултат от миналото на своя народ и трябва да сме много внимателни, когато обследваме и интерпретираме това минало, защото рискуваме да превърнем настоящето си в хаос.
Наследството е книга, която би направила чест на всяка голяма литература. Не мислете, за езотерика – мислете за енергия. Това е книга за енергията.
Централен символ в „Наследството” е Колелото на живота. Ще се радвам, ако след прочитането на книгата, започнем да се отнасяме по-отговорно към въртенето му.
Роберт Леви
„Задругата“ от Добри Божилов
Българският бестселър на годината
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Дей, илюминати… Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул.
Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове.
Но някои други са успели…
От Лондон, през Истанбул и Виена до Москва едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, гради своето дело из всички кътчета на Османската империя. Братство, основано на пълната липса на алчност и себелюбие и на пълната отдаденост на мечтата за прераждане на България.
Това е книга за победата там, където най-малко бихте я очаквали. Победа сред тъмнината и привидното пропадане…
А като я прочетете...
Ще я прочетете пак.
„Заветът“ от Добри Божилов
„Задругата“ стана абсолютно явление и безапелационен хит сред българските читатели. Посипаха се възторжени отзиви отвсякъде. Оглави класациите на търговските вериги и стана най-четеният роман за 2019 година.
Действието в „Заветът“ се развива малко след това в „Задругата“, но е от различна перспектива и с други герои, така че може да се чете и като самостоятелен роман.
Каква е тайната, скрита в тайната? Коя е Забулената и коя Възлюбената? Всеки отговор е само началото на нова загадка.
Запазвайки стила и похватите на „Задругата“, но привнасяйки силен философски и емоционален момент, романът акцентира върху катарзиса и прошката и трънливия път към истината.
Впечатляващо добра книга.
„Събирач на души“ от Александра Шехтова
„Жътварите“ сред нас ли са вече?
Докато други спят, тя работи. Спомените от работата ѝ са нейните сънища. Какво работи ли? Ами събира душите на умиращите. Сънят за нея е портал към други измерения и, да – не сме само ние. Нейните сънища са записани в тази книга. Тук-там са и разтълкувани. Сериозна книга за хората, за които измеренията са повече от три. И които търсят...
„Вкусът на магията“ от Деяна Драгоева
"Това е една от малкото книги, които прочетох на един дъх, макар че често се задъхвах, опитвайки се да следвам героите. И все пак моментите за глътка въздух се появяваха точно навреме, но тъкмо те предизвикваха най-много ума ми. Още след втората глава спрях да се опитвам да отгатвам какво ще се случи по-нататък и се оставих на събитията да ме носят. От цялото упражнение пострада егото на моето въображение, което беше разбито на пух и прах.
Тази книга ми припомни колко цветен и омагьосващ е българският език. Гордея се, че тя е дело на съвременен български автор."
Благодаря.
Елена Караманска
ПРИКАЗНИК – приказки, песнички и стихчета от класиците на българската литература. Второ преработено и допълнено издание.
Тази книга трябваше да се появи отдавна.
Много от авторите в този сборник наистина са класици, но не фигурират в учебниците на децата ни. Не фигурират и в учебниците за горния курс. Познавам мои състуденти, които научиха част от имената едва в университета. Тоталитарният режим съзнателно беше обрекъл някои от тях на забрава. Не му трябваха автори, които развиват детското въображение. Защото заедно с него се развива и мисленето, и разбирането за свобода.
Със своя Приказник издателството за българска литература „Лексикон” не просто поправя тази несправедливост, но също така връща на децата ни големи майстори на детската литература и на литературата въобще. Деца и родители ще изживеят прекрасна среща с Александър Божинов, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Васил Павурджиев, Веса Паспалеева, Георги Райчев, Григор Угаров, Димитър Бабев, Димитър Подвързачов, Елин Пелин, Дора Габе, Елисавета Багряна, Емануил Попдимитров, Емилиян Станев, Змей Горянин, Йордан Стубел, Калина Малина, Константин Константинов, Леда Милева, Лиана Даскалова, Михаил Кочев, Младен Исаев, Никола Вапцаров, Петко Р. Славейков, Ран Босилек, Сава Попов, Стилиян Чилингиров, Стоян Дринов, Трайко Симеонов, Цани Гинчев, Цанко Церковски, Цоньо Калчев, Чичо Стоян, Яна Язова.
Това е наистина внушителен списък. Като прибавим оригиналните илюстрации на художници от миналия век, „Приказник” е книга, която трябва да присъства във всеки български дом. В моя тя стои на рафта с българска класика.
В никакъв случай не подминавайте тази книга!
Роберт Леви
Димитър Гачев, „ПРЕДИ РЕКИТЕ”, поезия
Винаги съм мислел, че най-трудно се пише за поети и писатели, които харесваш. Опитвам се да си спомня кога за последно съм се виждал с Димитър Гачев. Може да е било на някой студентски писателски семинар, или – един объркан, несигурен спомен – пловдивска кръчма с други поети, в която от ръка в ръка минава томчето стихове „Сто”. Спомням си, че тогава ме обзе завист, но няма да ви кажа за какво. И аз имам его.
Сега разлиствам „Преди реките” и завистта ми е още по-голяма. Вижте, не е нужно да си чел всичко. Но дори само две-три стихотворения стигат, за да разберете, усетите, да се задействат онези непонятни сетива, които ви казват, че имате работа с Поет – тук главната буква е задължителна.
Димитър Гачев нарича стихосбирката си „теорема” и очаква той и читателят (аз) да я доказваме заедно. Проблемът е, че неговата теорема включва толкова много променливи, колкото реките и сезоните в края на снега, преди които се появява с блестящите си метафори поетът.
Затова бих казал, че имаме среща с теория, квантова теория.
Казват, че квантовият компютър ще изчислява с непостижима бързина. Но трябва да внимаваме какви данни въвеждаме. И пак блестящо – Димитър Гачев внимателно въвежда данните, но ние трябва да изчислим. И препоръчително – бавно. Защото така работи Поезията – със задължителна главна буква.
Пригответе се за истинска среща с нея.
Роберт Леви
Георги Белев, „ЗЛОПАТНИЦИ”
Това е шедьовър! Кавалетно изпълнение на майстор живописец. На Анибале Карачи приписват сентенцията, че художниците пишат с цветове. поетите рисуват с думи. Тук имаме от всичко.
На пръв поглед – стандартна автобиография на един българин – от малко момче до юноша. Това е измамно. „Злопатници” е нещо по-голямо. „Злопатници” е история. „Злопатници” е народопсихология. „Злопатници” е генеалогия на всеки един от нас – от къде идваме, къде отиваме.
След като прочетох тази книга, първата ми работа беше да отворя Уикипедия и да потърся село Драгоил. И изненада – освен на български, селото фигурира макар и само с по няколко реда на още седем езика (единият от които напълно непознат за мен, дори не знам къде се говори). Явно има някаква магия в това място. Номерът е, че авторът толкова майсторски е предал тази магия, че ми се прииска да отида и да се разходя между махалите на селото. Аз въобще обичам да се разхождам с книга в ръка из места, описани в нея.
И като споменахме автора… Когато прочетох името Георги Белев, първата ми мисъл беше, че става дума за поета, когото много ценя, и който почина само преди месец в САЩ. Оказа се съвършено непознат за мен автор, с широка обща култура, явно усвоил и премлял прословутия „вагон с книги”. И още една изненада – тази толкова сочна, философска, българска книга се оказа дебют.
На всяка цена препоръчвам да я прочетете. И ще установите, че всеки от нас носи свой Драгоил в себе си.
Роберт Леви