Виолета Радева
„Лолита е починала!“ Вестта дойде отвъд океана няколко дни след като сънародничката, съмишленичката, трептящата срещу всеки фалш и грозота като струна д-р Лолита Николова, след тежко боледуване е напуснала в средата на юли нашия раздиран от противоречия, омраза и насилие свят. Съобщи ми я нейната дългогодишна приятелка Диана Чолакова, за чиито успехи в САЩ като дизайнерка Лолита написа книга, съчетаваща майсторски биографични, творчески и генеалогични факти във вълнуващ разказ за пътя и реализацията на една от упоритите и целенасочени наши сънародници след падането на комунизма през 1990 година. Книгата беше отпечатана на английски. Българският ѝ вариант, по ред обективни причини през последните две-три години, остана като недовършен проект, наред с много други нейни оригинални творчески идеи и начинания.
Коя беше Лолита Николова?
На 21 април 2022 г. тя навърши 63 години, които отпразнува в родния си любим град Карлово, а на 23 април отлетя за САЩ, където възнамеряваше да прекара шест месеца. Дъщеря е на карловския художник Петър Николов, в чиято памет Лолита и нейният брат Даниел Хитков даряват негови картини на музея Старинно Карлово /Бухалов хан/.
Завършила е археология в СУ „Свети Климент Охридски“. През 2000 г. се установява в Солт Лейк Сити. Отдадена на науката, Лолита Николова започва да се занимава с генеалогия и прави редица сериозни проучвания в Европа. Защитава докторантура по геномика, непрекъснато трупа нови знания и умения, усъвършенства вродените си таланти. Все по-често започва да посяга към четката и да рисува върховете на родния Балкан. Нейни картини намират място в редица изложби. За естетическите си търсения в областта на изобразителното изкуство д-р Николова казва: „Абстрактното изкуство е като музиката – създава индивидуализирана комуникативна връзка, която е уникална и мултиасоциативна. Съчетанието на кодираната идея на автора с колорита на боите или с графичните средства освобождава зрителя от ограничеността на реализма и натурализма и го води в един свят без граници за мисълта, настроението и емоциите“.
През 2019 г. Лолита Николова прави важна крачка – връща се в България и се установява в родния си град. Нейната огромна любов към Карлово се проявява в редица начинания. С присъщата си енергия и отзивчивост тя продължава творческите си дирения и осъществява полезни за обществото идеи като създадената от нея и брат ѝ галерия „Даниел“, подетия алманах „Карлово – Емпатия“, конкурс за талантливи деца, школа за изучаване на английски език. И не спира да рисува. Сега – върховете на Солт Лейк Сити. През декември 2021 г. открива в Бухаловия хан своята самостоятелна изложба „Без граници. Абстрактни асоциации“. Защото за нея границите наистина не съществуваха, тя беше българка до мозъка на костите си, но свободна българка със самочувствие, със съзнание за творческия потенциал на народа, към който генетично и духовно принадлежеше. Българка, която беше убедена, че знанията, упоритостта, постоянството, отдадеността на благородни каузи са мерилото за ценността на всеки човек и на всеки народ. Вероятно и заради тези си разбирания Лолита учреди в Солт Лейк Сити награда за хуманизъм, на името на убития в Лондон от комунистите писател Георги Марков, която връчваше всяка година на изявени българи.
През последните три години Лолита, като истински свободен човек, делеше времето си между любимия роден град и остров Макинак, щата Мичиган. Там тя запознавала туристи от цял свят, отседнали в най-стария петзвезден хотел там, със забележителностите на характерния с културните си прояви остров, намиращ се сред Великите езера.
Кредото, според което живя д-р Лолита Николова, е: „Две ценности движат напред цивилизацията – добрите хора и благородните дела“. Тя беше добър човек и вършеше благородни дела.
Почивай в мир, Лолита!