17 Януари, 2026

Паметник на Виолета Гиндева е обида за Пазарджик

Паметник на Виолета Гиндева е обида за Пазарджик

Виолета Гиндева

Изумителна е наглостта на БСП да увековечава измислените си "герои“, а да забравяме тези, които имат оценен принос за развитието на българската култура и на града

Панайот Ляков*

Обида за Пазарджик, за неговата културно-историческа традиция е решението на Общинския съвет да се издигне паметник на актрисата Виолета Гиндева, зам.-кмет на общината по хуманитарната политика /2003-2007 г./ Идеята е на осъденият за изнасилване бивш кмет Иван Евстатиев, предложението е на общинската съветничка от БСП Тодорка Христова. 

"Големият и принос за културния имидж на общината в страната" е "потресаващ": "нейната природна и човешка доброта и обаяние и съдействието й (служебно задължение) за провеждането на Международния филмов фестивал "Европа е тук" и за монтирането на органа в зала "Маестро Г. Атанасов".“

 Изумява ме не наглостта на БСП да увековечава измислените си "герои", но и овчедушието на културната общественост, на гражданското общество, на демократичната общност, с което прие този несъстоятелен знак на признание. Нищо не свързва Виолета Гиндева с Пазарджик освен поста, получен по партийна линия.

Не е оставила никаква следа

и като актриса - нашата любимка Катя Паскалева изигра забележителни роли на пазарджишка сцена, остави незаличима следа в българското кино и много повече заслужава паметник в града. 

 

Но да сложим някакъв ред с духовните първенци, родени в Пазарджик: нежният лирик Димитър Бояджиев, родоначалникът на символизма в българската поезия Теодор Траянов (пребит до смърт в Дирекцията на полицията от идейните другари на Евстатиев и Гиндева), левият талантлив поет Никола Фурнаджиев, големият сатирик, журналист и художник Райко Алексиев (убит зверски от комунистическата власт) - никой от тях няма паметник , а те имат оценен принос за развитието на българската култура. Мога да изброя още имена на много по-известни и талантливи творци от Пазарджик, които превъзхождат Гиндева и много повече от нея заслужават подобно признание. А мястото на нейния паметник е в родния й град Сливен или в София, където е протекла артистичната й кариера. 

Призовавам за протест

 срещу решението на Общинския съвет, което е обидно и поставя пришълката Гиндева със смехотворни "заслуги" над родните духовни първенци, които имат незаличим вклад в националното културно-историческо наследство.

 *Панайот Ляков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.
През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 година.
Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.

Сподели:

Коментари (0)

Роби Уилямс пусна новия си "безкомпромисно луд" албум 3 седмици преди официалната дата

Роби Уилямс пусна новия си "безкомпромисно луд" албум 3 седмици преди официалната дата

Проектът съдържа и колаборации с бившия колега на Уилямс от "Тейк Дат" - Гари Барлоу, с фронтмена на "Колдплей" Крис Мартин и Тони Айоми от "Блек Сабат". "Britpop" е 13-ият студиен албум на Уилямс и включва четири вече издадени сингъла: Rocket, Spies, Human, Pretty Face и All My Life.

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

Проф. Светлозар Игов отказва да бъде хроникьор на събитията и вместо това предлага археология на чувствата – един билдунгс-роман за изграждането на чувствителността, за паметта, меланхолията и платоническата любов

Изгубеният филм, който постави началото - 111 години българско кино

Изгубеният филм, който постави началото - 111 години българско кино

На днешния ден се състои първата публична прожекция на филма „Българан е галант“ на Васил Гендов, който обаче не е съхранен