„Тя имаше особена походка. Това беше нещото, което може би, за първи път привлече вниманието ми към нея. Тя ходеше изправена и много съсредоточена в себе си, сякаш слуша вятъра в ушите си и тогава приличаше на една тръстика, която се гъне, която се движи по някакъв собствен си ритъм.“, спомня си Лиляна Александриева за Малина Петрова в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“ с Деян Кюранов.

Киноведката Лиляна Александриева познава Малина Петрова още от ВИТИЗ, където Малина изучава кинорежисура. През 1988 г. Малина Петрова е избрана за Председател на Кабинета на младите кинематографисти, въпреки че не е член на БКП. 
По това време Малина Петрова е един от основните двигатели на Русенския комитет. След като организира прожекция на филма „Дишай“ е подложена на невероятен натиск – през близки, приятели, административни мерки. Въпреки това Малина става свидетел по делото срещу Александриева, която е уволнена от Съюза на филмовите дейци по подозрения в опозиционна работа.

„Това, което тя искаше да прави, беше да се занимава с образование и деца, особено деца-сираци. Това е нещо, което е различно от тая Малина, която остана в общественото съзнание с филмите си на кинодокументалист, поставящ остри проблеми.“ Няколко години по-късно Лиляна Александриева и Малина Петрова създават Фондация „Утре“.
„Политическото кино буквално я „пресрещаше“ на някой ъгъл и тя нямаше как да избяга от него. Първият ѝ филм, документален имам предвид, беше за един човечец, който по случайност, заради това че войниче, стои на караул пред дирекцията на полицията и става свидетел на това как убиват едни млади хора, млади комунисти. Това е „Тетевенска 24“ и някъде дълбоко отзад, зад самия текст на филма вървеше тая мисъл „Добре, как живее човек, който е видял онова, което се е случвало и след това вижда, че тези хора, които са били убивани тогава, няколко години след това започват да правят същото“. Как живее такъв човек? Ето от тук тръгна цялата линия на Малина. Тя не само правеше нещо против цялата система, тя недоумяваше как се живее така. И до края остана с това недоумение. Тя през цялото време се интересуваше кое е злото и какво можем да направим срещу него.“
Още за щедростта, творчеството и каузите на Малина Петрова можете да научите във видеото: