Днес от 18,00 часа в Унгарския културен център на "Аксаков" 16 в столицата известният историк проф. Пламен Павлов ще представи изследването на Александър Стайков „Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България“ .
„Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България“ е научно изследване за произхода на предците на един от най-големите френски поети - Пиер дьо Ронсар (1524-1585), и за откриване на действителния регион, който те са обитавали през 14 век. Предговорът принадлежи на проф. д-р Пламен Павлов, който има огромен принос за постигането на забележителните резултати.
В първите две части на книгата са разгледани малко известни факти от живота на Пиер дьо Ронсар, съществуващите теории за потеклото на неговите предци и за местонахождението на фамилното селище. Акцент на третата част са изворите и документите, дефиниращи българските корени на Ронсаровите прадеди. Четвъртата част е сглобена от анализи на източниците. Те позволяват да се локализира не само действителния регион, обитаван от българските родоначалници на рода Ронсар, но дори конкретната средновековната крепост, която вероятно е била тяхно притежание. Това е сторено в петата част.
В нея с детайлност е описано обстоятелството, че всички известни географски и социални ориентири се пресичат в логично обоснована област - средновековната Българска Морава, ситуирана днес в източна Сърбия. Единствено тя отговаря на описанията, дадени от самия Пиер дьо Ронсар, от неговите първи биографи от края на 16 век, от генеалогичната таблица на рода Ронсар, изготвена през 1667 г.от канцеларията на френския крал Луи ХІV (1638-1715), от първата Антология на френската поезия от 1692 г., от статията за Ронсар в първата френска енциклопедия на Пиер Бейл от 1697 г., и др.
Изследването надхвърли първоначалните очаквания,
разкривайки потенциалното местонахождение на основния град на маркизата Ронсар в рамките на Българска Морава. По всичко личи, че това е била средновековната крепост с неизвестно име, наречена днес Йеринин град. Тя е разположена в добре защитена от природата местност до река Южна Морава, на десетина километра южно от днешното селище Ражањ, и на около 60 км северно от Ниш. Към този момент селището с предполагаемото средновековно име Арсена е единственото, което отговаря на всички известни ориентири за местонахождението на маркизата Ронсар, тъй като се е намирало на българската граница със средновековна Унгария. Вероятно от тази крепост около 1337 г. основателят на рода Ронсар във Франция - Бодуен дьо Ронсар, е повел неговия отряд от унгарци към Франция, за да спечели огромна слава в битките от Стогодишната война срещу Англия и е запазил неизменно място за рода Ронсар във френския кралски двор.
В книгата е проследена и втора линия, по която членове на рода Ронсар биха могли да се заселят в Западна Европа през 14 век, която е била забелязана от френските изследователи през 19 век. Това най-вероятно е станало чрез бойци от крепостта Арсена, които през 1332 г. са придружили като охрана българската царица Анна (Неда) и нейния син цар Йоан III (VIII) (Стефан) (1330-1331) при тяхното изгнание в Дубровник. След разгрома на въстанието на Белаур около 1336-1337 г. от войските на новия български цар Йоан (Х) Александър (1331-1371), Йоан (Стефан) е приел римо-католицизма и новото име Людовик, а царската свита се е разпаднала. Нейните членове, Анна (Неда) и Людовик (Йоан) (Стефан) са били принудени да се заселят в Италия под закрилата на Неаполитанското кралство.
Локализирането на действителния регион на произход, позволява за първи път в историята на казуса с прародителите на Пиер дьо Ронсар да бъдат представени лицата на конкретни български благородници, за които с голяма увереност може да се предполага, че
принадлежат на членове на рода Ронсар
или на техни роднини. Те са изобразени в българските средновековни църкви в Долна Каменица и в Станичене.
Отстранявайки погрешни интерпретации, изследването разкри портретите на двама български царе и на една българска царица в църквата в Долна Каменица. В тамошния нартекс около 1309-1310 г. като деспотска фамилия, управляваща Видинския регион, са били изобразени бъдещият български цар Михаил III (V) Шишман Асен (1323-1330) и неговата съпруга Анна (Неда). Съществена е вероятността един от изобразените в наоса на същата църква монаси да е бившият български цар Георги I Тертер (1280-1292).
Новите факти за произхода на рода Ронсар и определянето на местонахождението на неговата цитадела в средновековна България, идват в навечерието на 500-годишния юбилей от раждането на Пиер дьо Ронсар и са значителен български принос в предстоящите чествания.
Авторът на труда д-р Александър Стойков е специалист в областта на средновековната иконография. Съставител е на научните изследвания „Легендата Борис“ (2021), „Загадката в Костур“ (2020), „Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя“ (2019), „Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир „Св. архангел Михаил“ (2016), „Language of Space in Byzantine Iconography“ (2014), „Езикът на пространството във византийската иконография“ (2013), „Изобразяване на епифеноменалните течности във византийската живопис“ (2007), както и на документалния филм „1218 година: срещата на преобразяването“ (2022), посветен на 800-годишния юбилей от основаването на царския манастир „Св. архангел Михаил“ край днешното село Иваново.
