Пламен Асенов
Е, стига де. То бива, бива литературно разпищолване и издигане до най-витиеватия връх на некадърността в нашата мила Родина, ама това минава всякакви граници.
Здравка Евтимова, като председател, с извинение, на Българския П.Е.Н. клуб, с извинение, още през януари била подписала номинацията на Георги Господинов за Нобелова награда за литература. Пак с извинение.
Този човек, чиито литературни достойнства са изключително съмнителни, защото пише на ниво „есе с елементи на разсъждение на ученичка от 12 клас“ и който по „неведоми“, за някои обаче - съвсем ведоми - пътища, се издигна до европейска литературна звезда, сега е номиниран и за световна. И нищо, че нормални хора като македонците безцеремонно му се подиграват в един техен популярен комедиен сериал,
Да, знам, Господинов няма да спечели наградата, щото е бял, а не негър травестит, роден в дълбокото на Черна Африка, който мрази американските империалисти, задето искат да излекуват и образоват народа му. Нито е маскирана като жена мъжествена лесбийка с мустаци, наметната с бурка, борец срещу тиранията на афганистанските талибани. Да, нали знаем – точно
такива ги предпочита напоследък политически коректният Нобелов комитет
Но все пак - Нобел за Георги Господинов?
След Бойко Борисов за премиер и Румен Радев за президент, няма ли начин поне за малко да се държим сериозно, граждани, в тая наша България!
Знаем, „нашето момче“ няма да спечели Нобела, не е чак джендър с тежко политическо послание, а кара по-лежерно - опитва да се придържа в трасето на абстрактната философия. Или онова, което срамна литературна фигура като Пауло Коелю, има предвид под „философия“ - леко и приятно философстване, връх пред очите на младите и недоучени, но амбициозни девици, които искат да изгасят сексуалния си огън с интелектуален, но все не успяват.
И, да, Казандзакис е номиниран 9 пъти за Нобел, но не печели нито веднъж, да видим Господинов как ще се представи в тази несъществуваща класация. Щото това няма да му е последната номинация, помнете ми думата. Българският народ иска най-после да има с кого още да се гордее, освен с Христо Стоичков и Григор Димитров.
Защо, бе, Здравке? Не те ли малко досрамя, когато подписваше?
Ама какво се чудя, то човек като се съгласи да стане шеф на такава срамна, отдавна и напълно
овладяна от комунистите организация,
каквато е тъй нареченият български П.Е.Н. клуб, оттам нататък всяко недосрамяване става все по-лесно и по-лесно.
Не за друго, а само за размисъл, ще припомня имената на някои от най-прочутите - и според мен еталон за наградата - писатели нобелисти през годините: Хенрик Сенкевич, Ръдиард Киплинг, Селма Лагерльоф, Морис Метерлинк, Рабиндранат Тагор, Уйлям Бътлър Йейтс, Джордж Бърнард Шоу, Анри Бергсон, Томас Ман, Юджийн О`Ниил, Франсоа Мориак, Уинстън Чърчил, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Борис Пастернак, Салваторе Куазимодо, Иво Андрич, Джон Стайнбек, Георгиос Сеферис, Ясунари Кавабата, Самуел Бекет, Александър Солженицин, Хайнрих Бьол, Одисеас Елитис, Чеслав Милош, Елиас Канети, Габриел Гарсия Маркес, Уйлям Голдинг, Йосиф Бродски, Камило Хосе Села, Шеймъс Хийни, Вислава Шимборска, Харолд Пинтър, Марио Варгас Льоса, Патрик Модиано, Боб Дилън.
И Георги Господинов. А, как ви звучи?
О, да, знам всички глупости, които ще се избълват по мой адрес заради този текст, но предпочитам, както правя вече над 40 години, да кажа какво мисля, а не да махна с лека ръка на днешната национална простотия, която утре задължително ще се превърне в поредната национална травма.