Грациан Колев
Повтарям: Никой няма правото да пречи на българина да живее кофти!
Отнемайки му самосъжалението и чувството за жертвенност, вие отнемате темелите на неговата вяра във вината на всеки друг, освен него и го принуждавате да търси вината в себе си, което най-малкото е некоректно. Той се нуждае от виновник повече отколкото дори се нуждаеше на времето от българо-съветска дружба. Без външен враг, той е като без слънце, въздух и вода.
Накрая искам да свърша и с един лозунг с тлъсти букви:
КАЖЕТЕ ТВЪРДО "НЕ" НА ВСЕКИ КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ВИ НАПРАВИ ВЕСЕЛИ И ОПТИМИСТИЧНИ. ОСОБЕННО ПЪК, АКО ЖИВЕЕ ЗАД ГРАНИЦА.
Аз винаги съм бил безпартиен и съм твърдял, че не партиите правят икономиката, а икономиката прави партиите (освен ако не си "оная" партия, де...която се движеше на ПОЛИТИКОНОМИЯ). Който и да е на трона е без значение - тая или оная партия, този или онзи мушморок...ако икономиката работи - болшинството от суверените на държавата ще жиеее по-добре от вчера, ако икономиката буксува - и самият Господ Бог да седне на креслото - животът ти ще се вкиселява. Е, разбира се, ако ти самият си ковеш съдбата вероятността да се адаптираш е далече по-голяма, отколкото ако чакаш някой друг да ти смени бушоните.
В тоя цирк за съжаление съм толкова отдавна, че вече започна да ми става безинтересно. Нали знаеш как като се загуби онзи момент на изненадата и когато знаеш баш кога единия клоун ше прасне другия по тиквата и кога ще влезнат танцуващите мечки, циркът започва да губи за теб забавленческата си функция и се превръща в "цирк".
За доброто на народа
Когато някой започне да се бие в гърдите и декларира, че се бори за доброто на народа - изобщо не му се връзвайте. Зад китната фасада на тази фраза е лабиринт от подобни капани за балъци: за по-достоен живот, за честни и неподкупни политици, за борба с корупцията и куп подобни клишета, с които просто ви омайват и се опитват да ви агитират да се включите в тяхната агитка. Няма такава уравниловка ЗА ДОБРОТО НА НАРОДА.
Народът е една пъстра мозайка от хора с често противоположни интереси. Онова което е добро за Гунчо е отвратително за Бончо. Ако се повдигнат пенсиите тези пари трябва да дойдат от повишени данъци за работещите, ако се отделят ресурси за магистрали, то трябва примерно да се намалят тези за детските градини.
Ако се дотират скулптори, то трябва да се затворят театри, примерно. Дори и Дейвид Копърфийлд не може да направи чудо, при което и кака Сийка да може да си оправи изкуственото чене безплатно, и внук и Генчо да получи стипендия от университета.
Когато пък обещаващите са сменилата всички цветове на дъгата Татяна Дончева, доказаната мутренска любителка Мая Манолова, крещяща: Мутри вън!, фалиралият България и готов да грабне пак остена Жан Виденов, жадуващите за репресии министри на настоящия служебен кабинет, кака Мика, Тошко сценаристчето , оперетният духовник Инокентий и още барем една дузина познати до болка дори и на такива като мен, на хиляди километри от България персонажи.
Ако човек не може да разбере, че той е сам ковач на своята съдба и очаква правителството да му подреди пасианса, да протестира, да се изляга по паважа, да разпъва палатки и да се разхожда с плакати с карикатурите на любимия антагонист, то той напълно заслужава да живее този клисав животец, очаквайки новия месия.