Етническите сърби в Северно Косово, където са мнозинство, вече повече от седмица са издигнали барикади, възпрепятстващи свободното придвижване на косовските власти, въпреки призивите на САЩ и ЕС незаконните пътни блокади да бъдат демонтирани.
Голяма група членове на "Народне патроле", сръбска националистическа организация, свързана с руската паравоенна група "Вагнер", също се събра в неделя от сръбската страна на границата между Сърбия и Косово, заплашвайки да се изправи срещу войските на НАТО.
С нарастването на риска от ожесточени сблъсъци президентът на Сърбия Александър Вучич се възползва от правото си по силата на резолюция на ООН да поиска от НАТО разрешение да изпрати 1000 полицаи и военнослужещи, позовавайки се на необходимостта от защита на сръбските общности. Искането на Сърбия в петък, първото след края на войната в Косово през 1999 г., почти сигурно ще бъде отхвърлено, но опасенията са, че то може да бъде първата стъпка към едностранно решение за разполагане на сили.
Курти заяви, че е обезпокоен, че напрегнатата ситуация може да ескалира в полза на Владимир Путин, като през 2021 г. руските и сръбските сили са провели 104 съвместни военни учения.
Косовският лидер добави, че се е съгласил да даде време на войските, водени от НАТО, известни като КФОР, да убедят намиращите се на барикадите да се оттеглят, но че не може да им се позволи да останат още дълго. Той определи барикадите като стъпка към разделяне на страната, която е независима от Сърбия от 2008 г. насам.
"Притесняваме се, че при премахването на тези барикади не може да се изключат жертви", каза той. "И затова искаме да бъдем възможно най-внимателни, за да сме сигурни, че няма да има дестабилизация и ще има относителен мир и сигурност. Не можем обаче да допуснем това нарушаване на законността и конституционността завинаги. Така че, да, това трябва да приключи, колкото по-скоро, толкова по-добре".
Курти добави: "Всички в ЕС и САЩ са съгласни, че барикадите трябва да бъдат премахнати. Но те също така се притесняват как това може да бъде използвано и злоупотребено от Белград. Мисля, че притеснението на нашите западни партньори и приятели е свързано с връзките на Белград с Москва. Не знаем как те биха могли да бъдат задействани в случай на нарастване на напрежението, в посока на ескалация в северната част на страната. Мисля, че основното им безпокойство е именно това: сега, когато Русия получи тежки рани в Украйна след нахлуването и агресията си, те имат интерес от разпростиране. Те имат интерес да задълбочат своя стремеж към война на Балканите, където имат клиент, който е в Белград", каза Курти.
Кремъл заяви, че иска "ситуацията да бъде разрешена с дипломатически средства", но че "се застъпва за гарантирането на всички права на сърбите".
Противопоставянето в Северно Косово, по време на което маскирани въоръжени мъже използваха камиони, линейки и селскостопански машини, за да блокират пътища, беше предизвикано от ареста на бивш полицейски служител от етнически произход, заподозрян в участие в неотдавнашни нападения срещу косовската полиция. Основният повод за напрежение остава отказът на Белград да признае независимостта на Косово.
ЕС се опитва да посредничи за постигане на споразумение, което би могло да доведе до нормализиране на отношенията, но Курти заяви, че все по-задълбочаващите се връзки между Белград и Москва са пречка за постигането на напредък. Френско-германско предложение указва, че в замяна на това, че Белград няма да пречи на присъединяването на отцепилия се регион към ООН като държава-членка, Сърбия ще получи финансова подкрепа от ЕС и ускорен път към членство в блока. Косово се нуждае от одобрението на Сърбия, за да стане член на ООН, тъй като техните съюзници Русия и Китай имат право на вето в Съвета за сигурност.
Планът на ЕС, базиран на споразумение от 1972 г., което спомогна за нормализиране на отношенията между Федерална република Германия и Германската демократична република, беше предварително приветстван от Вучич, но по-късно сръбският първи заместник министър-председател и министър на външните работи Ивица Дачич, който има тесни връзки с Кремъл, обяви, че го отхвърля.
Вучич се обяви и срещу санкциите на ЕС на Русия във връзка с войната в Украйна. Координацията между военните на двете страни се засили през последните години. Освен мащабните съвместни военни учения, през октомври 2020 г. беше подписано споразумение за създаване на представителство на руското министерство на отбраната в Сърбия.
Курти заяви, че все още се надява, че Сърбия в крайна сметка ще се присъедини към ЕС заедно с Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Косово.
Миналата седмица Курти връчи официална молба за присъединяване към ЕС на настоящото чешко председателство. "В Украйна има война, нека да предотвратим нейното разпространение. Така че присъединяването към ЕС ще помогне", заяви Курти. "Знаем, че пред нас има дълъг път. За Финландия и Швеция това бяха три години. За Малта и Кипър - 14 години. Средната стойност е 9. И аз казах публично: "Нека се стремим към средната стойност". Виждам известна готовност в ЕС да се мисли по различен начин, след като континентът е във война". /БГНЕС