Ако изберете Радев - не ридайте после в скута на Путин, Русия не вярва на сълзи...

Какво ще реши разединеният, подплашен, нерешителен български народ, чиято най-голяма добродетел днес изглежда тоталният скептицизъм към всичко и към всички?

Любомир Канов

Любомир Канов

Любомир Канов

Разбира се, че въпросът е за това каква ще бъде българската нация в бъдеще и в символичен смисъл - кой ще я предвожда най-достойно. Защото това кой я представлява, определя нейната физиономия пред българите и пред останалите държави, и пред техните ръководители.

Това, кой представлява нацията, има своите корени и те са в противопоставянето между “народа” и неговите образовани представители, които би следвало по право да са неговите естествени водачи. Това обаче, се е проваляло като намерение многократно в нашата невесела история. Тази схизма между интелигенция и “народ” вътре в народната тъкан е била задълбавана от земеделските народнически “дружби” и бунтове, и доведена до абсурд от комунистите с тяхната “работническа класа” и класова борба, импортирана от сталинска Русия.

Днес, схизмата в нашият народ се представлява като борба за Президентския пост между полуселския военен пенсионер с трудов стаж, състоящ се от летене на съветски самолети МиГ-19, с оскъден речеви и културен капацитет и няколко интелектуално превъзхождащи го кандидати за този пост. Те са: Ректорът на СУ професор Герджиков, Върховният касационен съдия Лозан Панов и Горан Благоев, историкът, интелектуалец и телевизионен журналист, с изключителни по съдържанието си качествени предавания с историческа и духовна стойност. Към тези наистина елитни кандидати за поста Президент на България, се добавя етническият кандидат, когото аз лично бих поставил на съпоставимо езиково ниво с настоящия президент, с възможния бонус, че въпреки трудно поносимият си акцент, е с по висок коефициент на политическа интелигентност.

Какво ще реши разединеният, подплашен, нерешителен български народ, чиято най-голяма добродетел днес изглежда тоталният скептицизъм към всичко и към всички?

Недоверие към интелектуалците? 

Естествено! Най-любимото занимание за мнозинството българи през повечето от последните 100 години!

Интелектуалците, за съжаление, много пъти са се оказвали “слаба ракия”. Предавали са народа си, лазели са в краката на властимащите, пишели са хвалебствени оди, витаели са в облаците тогава, когато е трябвало да ходят пеша по калните пътища заедно с онези с цървулите. И са ходели с трандафори по паркета и с недодялана селящина тогава, когато е ставало дума за висока култура.

Професори, мислители, литератори, познавачи на културата, музиката и изкуствата?

Комунистите първо ги избиха, след това принизиха, унизиха и накрая подкупиха онези, които останаха, които искаха на всяка цена да оцелеят.

Каква е цената?

Цената днес е: Човек, със полуселски произход, инсталиран от комунистите и от руско-съветски агенти на КГБ за Президент, които са доказали многократно в историята и в близкото минало колко пагубна може да бъде една погрешна идея, ако продължаваш да я изповядваш фанатично, и в която милиони българи за съжаление все още вярват, да бъде припознат от това, останало като народ в България, за реален кандидат за Президент. Просъветски и пропутински генерал в оставка, представен като “натовски офицер”. Тодорживковска антропология, бездарност, посредственост, гимнастическа компетентност на ниво “коремно възлизане”.

Срещу него?

Образовани, компетентни, смислени представители на един нов вид елит. Те не са “мутри”, напротив, те са тънкият бент срещу простащината и срещу онова, което стои зад юмрука на постсъветският пилот, замаскиран като натовец с нечленоразделен английски и оскъден български език.

Добре, браво, български демократи! Да ви е честит онзи, който ще ви поведе напред!

Аве, Раде, както се казва на латински!

А после не ридайте в скута на Путин!

Русия на сълзи не вярва.