Параметрите по бюджета ще бъдат обсъдени първо със социалните партньори, с работодателските и синдикалните организации. Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещи са мерките за икономическо развитие и за социален просперитет. Всъщност, бюджетът не е приходи и разходи, бюджетът трябва да осигурява икономическото развитие на страната, заяви на брифинг служебният министър на финансите Людмила Петкова, цитирана от БГНЕС.
„Мерките ще бъдат обсъдени следващата седмица на експертно ниво, за да чуем и експертното становище на партньорите. След това ще бъдат обсъдени и с Националното сдружение на общините в България, за да имаме максимална съгласуваност на мерките, които ще бъдат предложени по Бюджет 2025 при запазване на параметрите за финансова устойчивост“, съобщи Петкова.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че коефициентът на заетост на нискоквалифицираните работници в България расте през последните 2 години и в момента е 50,2% от всички нискоквалифицирани работници, които са наети на минимална работна заплата (МРЗ). „Този коефициент расте, както расте и общият коефициент на заетост до 77%. Такъв процент никога не е имало, независимо, че средната работна заплата продължава да расте с двуцифрени числа, при това над минималната и минималната расте също доста интензивно“, каза той.
Димитров е категоричен, че както законови, така и икономически пречки и причини да не расте МРЗ няма. „Обратното – тя дава икономически принос за ръста на потреблението и оттам ръста на брутния продукт“, добави той.
От КТ „Подкрепа“ също подкрепиха проекта, с който се увеличава МРЗ на 1077 лв., с аргумента, че не може един работещ да мизерства за сметка на заплащането на труда, който полага при пълен работен ден. От синдиката са категорични, че не бива да се примиряваме с бедността и със социалното изключване. От КТ „Подкрепа“ обявиха, че ще продължат диалога с държавните институции по отношение на това да се намери най-правилният път МРЗ да стане равна на жизнения минимум и същата да бъде необлагаема, защото това допълнително „изяжда“ пари, тъй като 1077 лв. МРЗ от догодина, всъщност, правят 836 лв. нетна заплата.
Очаквано работодателите не подкрепиха проекта на решение за увеличение на МРЗ. От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) изразиха становище, че направеното предложение крие икономически и социални рискове.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също се обявиха против. Според БТПП в днешния дебат не е имало нито социален диалог, нито са обсъдени някакви фактори, а се е обсъждала „една формула, която е заложена в чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда“.
От БТПП са отправили официално предложихме МС да използва правомощието си да сезира Конституционния съд (КС) за съответствие на чл. 244 от Кодекса на труда с Конвенция 131, така че КС да сложи веднъж завинаги точка на тази дискусия между синдикати, работодатели и правителство дали тази разпоредба не нарушава българското право.